Аудиогид към българската политика
Кой по-добре умее да увърта отговорите на избрани въпроси? Мая Манолова или Христо Иванов, Тодор Живков или Бойко Борисов? Звуковата апаратура " Премълчители " на Антони Райжеков в Института за модерно изкуство в София се състои от 30 отворени консервени кутии с високоговорители, които възпроизвеждат елементи от изявленията на основни фигури от политическия и публичния живот в България от 1989 година до през днешния ден. Райжеков избира тези секунди, в които проличава колебливост, предпочитание за промяна на тематиката, тичане от конкретика, и ги семплира до безспир. Резултатът - един " хор на премълчаното ", един по-зловещ ембиънт.
Инсталацията включва звукови сегменти и от изяви на имена на политици, които са към този момент рядко в медиите и са непознати на по-новите генерации, като Муравей Радев, министърът на финансите по време на кабинета на Иван Костов (1997 - 2001) и някогашният шеф на Национална сигурност Бригадир Аспарухов. Всяка кутия върви с изброяването на постовете, които съответните персони са заемали през годините - припомняне какъв брой от дълго време някои от тях са част от живота ни и решенията на страната.
Автор: Райна Танева
" Тези характерни звуци, по едно и също време част от речта и отвън нея, са типични за всички нас и евентуално съществуват във всички езици и култури - на британски те са известни под името fillers - пълнежи ", изяснява Райжеков, който в края на предходната година показа друга апаратура с сходни изразни средства - " Пандемична звукова карта ", в която звукът се трансформира след всяко възобновяване онлайн на данните за разпространяването на ковид-19 по света.
През последната година и половина Райжеков, който от 2008 година живее в Австрия, беше компактно в София, с което истинските му хрумвания имаха по-често наличие в тукашните галерии. След изяви в режисурата, актьорското майсторство, джаза и пианото той се отдава напълно на любознанието си към взаимовръзките сред изкуството и технологията.
Преди 13 години отпътува за Виена, с цел да осъществя точно тези ползи, а малко след откриването на " Премълчители " той още веднъж се насочи към Австрия. Отговаря ни от влака за Залцбург, където ще работи по докторантура.
За Райжеков нечленоразделната тирада по време на медийни изяви може да бъде интерпретирана и като необичаен миг на откровеност. " Това са звуци, които пораждат в акт на спонтанност, която може да допусна откровеност, комплициране или прикриване. " За него тези паразитни звуци на речта могат да бъдат избрани също по този начин и като " запълнени паузи " - какво те прикриват? " Интересувам се точно от тези паузи в чисто политически подтекст, когато наличието на речта към този момент е изгубило плътността си и стартира да губи своя смисъл, когато равнището на " политическото говорене " е изгубило смислеността си и остава единствено премълчаното. Гласовете в тази " тишина " не губят човешкото, а, в противен случай, те ни подсказват нещо прекомерно човешко. За всеки един тези звуци са характерни, свързани непроменяемо с прочувственото положение, степента на спонтанност и, несъмнено, самата обстановка, която в огромна степен зависи от интервюиращите публицисти. "
Автор: Райна Танева
Инсталацията включва звукови сегменти и от изяви на имена на политици, които са към този момент рядко в медиите и са непознати на по-новите генерации, като Муравей Радев, министърът на финансите по време на кабинета на Иван Костов (1997 - 2001) и някогашният шеф на Национална сигурност Бригадир Аспарухов. Всяка кутия върви с изброяването на постовете, които съответните персони са заемали през годините - припомняне какъв брой от дълго време някои от тях са част от живота ни и решенията на страната.
Автор: Райна Танева
" Тези характерни звуци, по едно и също време част от речта и отвън нея, са типични за всички нас и евентуално съществуват във всички езици и култури - на британски те са известни под името fillers - пълнежи ", изяснява Райжеков, който в края на предходната година показа друга апаратура с сходни изразни средства - " Пандемична звукова карта ", в която звукът се трансформира след всяко възобновяване онлайн на данните за разпространяването на ковид-19 по света.
През последната година и половина Райжеков, който от 2008 година живее в Австрия, беше компактно в София, с което истинските му хрумвания имаха по-често наличие в тукашните галерии. След изяви в режисурата, актьорското майсторство, джаза и пианото той се отдава напълно на любознанието си към взаимовръзките сред изкуството и технологията.
Преди 13 години отпътува за Виена, с цел да осъществя точно тези ползи, а малко след откриването на " Премълчители " той още веднъж се насочи към Австрия. Отговаря ни от влака за Залцбург, където ще работи по докторантура.
За Райжеков нечленоразделната тирада по време на медийни изяви може да бъде интерпретирана и като необичаен миг на откровеност. " Това са звуци, които пораждат в акт на спонтанност, която може да допусна откровеност, комплициране или прикриване. " За него тези паразитни звуци на речта могат да бъдат избрани също по този начин и като " запълнени паузи " - какво те прикриват? " Интересувам се точно от тези паузи в чисто политически подтекст, когато наличието на речта към този момент е изгубило плътността си и стартира да губи своя смисъл, когато равнището на " политическото говорене " е изгубило смислеността си и остава единствено премълчаното. Гласовете в тази " тишина " не губят човешкото, а, в противен случай, те ни подсказват нещо прекомерно човешко. За всеки един тези звуци са характерни, свързани непроменяемо с прочувственото положение, степента на спонтанност и, несъмнено, самата обстановка, която в огромна степен зависи от интервюиращите публицисти. "
Автор: Райна Танева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ