Кой има полза от лъжливите послания за ромите? Те се

Кой има изгода от лъжливите послания за ромите? " Те се зареждат по същата причина, по която се зарежда и съветската хибридна война. Това са пропагандни клишета, които някои хора употребяват чисто политически ", споделя специалист.

Медийната неприязън във връзка с има две разнообразни проявления. Едната е дезинформацията, която се популяризира в самите общности, а другата е дезинформацията по техен адрес. Първата въздейства на дейностите и мирогледа им, а втората на самочувствието им и образуването на мнението им за тяхната роля в обществото. Това се споделя в книгата " Грижа за истината: Срещу подправените вести и антиромската дезинформация ", издадена от Фондация С.Е.Г.А., която работи за развиването на хората в неравностойно състояние в България.

" Дезинформационните послания по адрес на ромите се зареждат по същата причина, по която се зарежда и съветската хибридна война ", споделя специалистът по ромска интеграция и историк Румян Сечков, който е един от създателите на книгата. " Това са пропагандни клишета, които някои хора употребяват чисто политически, с цел да зареждат електората си. "
Редакцията предлага
Дезинформацията в затворените общности

Едни от главните аргументи за лесното разпространяване на дезинформация измежду ромските общности са високите равнища на неначетеност и компрометираната връзка сред ромите и управляващите, се споделя в проучването на Фондация С.Е.Г.А. " Разпространявайки дезинформация, те не го вършат злонамерено. Просто имат вяра на това, което са прочели. Няма сериозно мислене. Но това е проблем и на българите ", споделя специалистът Сечков.

Той отдава мълниеносното разпространяване на погрешна информация и на естеството на житейската среда на ромите. " Затворената общественост е по-уязвима на дезинформация, несъмнено. Вътре ври и кипи. Отвън по-трудно се получава информация ", споделя Сечков.

По думите на специалиста, проучванията на Фондация С.Е.Г.А. демонстрират, че огромна част от информацията си ромите получават от затворени групи във Facebook, където също е доста по-лесно да се манипулира. Наблюдава се наклонност в последните няколко години, че едни и същи източници на дезинформация настройват ромските общности против Истанбулската спогодба, след това срещу приемането на Стратегията за детето, а в този момент и за войната в Украйна, разяснява Сечков.

Според специалиста настройването на ромските общности чрез дезинформационни послания, е политически обусловена. Фондация С.Е.Г.А. образова водачите на общностите, с чиято помощ откритите модели може да стартират да се трансформират.

Стереотипи и неистини: боязън от непознатото

Друг проблем, за който са нужни решения, е дезинформацията по адрес на ромите. Той обаче е дъбоко затвърден в мисленето на българите и смяната ще е комплицирана и мудна, споделя Румян Сечков. По думите му, в основата на дезинформационните послания за ромските общности още веднъж стои запазването на статуквото като насочна точка за по-лесна операция на хората. " Това е форма на струпване на стандарти, с цел да не се трансформира статуквото. Същото е и с отношението на българите към Русия ", споделя специалистът.

Въпреки че преобладаващият модел в ромските общности се трансформира с бързи темпове, главните разкази в медийното отразяване на ромите остават същите, демонстрира изследването на Фондация С.Е.Г.А. " Към ромите има злост, неприемане, боязън. Те остават изолирани от останалите ", споделя Сечков. Според него дълготрайното действие на общността съгласно тези модели е основало бариери и пред самите роми. " Те имат комплекс за непълноценност. Ти си затворен, българите не те схващат. Това е в допълнение затваряне, което се получава ", разяснява специалистът, като отбелязва, че това не значи, че няма процеси по отваряне на общностите, само че те са мудни и сложни.

Дезинформация с политически цели

В книгата " Грижа за истината: Срещу подправените вести и антиромската дезинформация " се показват редица стандарти за ромите в България, които към този момент не дават отговор на истината.

Сред тях е да вземем за пример вярването, че ромите ще " претопят ” българите, поради по-високата раждаемост при малцинствената група. Проучването на Фондация С.Е.Г.А. демонстрира, че това на процедура не е допустимо, защото едвам 7.11% от ромите доближават възраст над 60 години. При българите този дял е четири пъти по-висок - 28.72%, демонстрират данните. Въпреки че българското население е по-застаряващо, високата ранна смъртност при ромите е причина те да не нарастват изключително като условен дял от популацията.

Друг широкоразпространен стандарт е обвързван с " източването " на обществената система от ромски фамилии с по 6-7 деца. " Истината е, че раждаемостта измежду ромите понижава в пъти през последните 20-30 години. Има единствено една маргинална каста, която е към 10% от ромската общественост, които към момента имат повече деца. Повечето фамилии към този момент гледат по едно, две, най-много три деца ", споделя Румян Сечков.

По данни на Национален статистически институт, представени в книгата на Фондация С.Е.Г.А. делът на ранни бракове и надлежно повече деца в ромските фамилии е намалял от съвсем 25% през 1993 година до 9.8% през 2014. " Ромите се приспособяват по отношение на съответната страна, в която се разиват ", споделя Румян Сечков. " Същото е и с раждаемостта. Само преди 100 години българката е раждала по 6-7 деца и се е женела млада. С индустриализацията и модерността, това се трансформира. Същото се случва и при ромите, само че с 50-100 години по-късно ", споделя специалистът.

Що се отнася до ролята на ромските общности в решаването на резултатите от парламентарни избори, те са пренебрежим фактор, тъй като броят на ромските гласове е невисок, споделя Румян Сечков и изяснява: " Вярването се подклажда единствено с цел да се притегли електорат, който е зле надъхан към ромите по принцип ". Експертът отбелязва обаче, че.

Нужни са повече положителни образци

Според Румян Сечков решението е едно: даването на публичност на. По политически аргументи не се работи за унищожаване на вкоренената неприязън и нормализиране на връзките, разяснява специалистът. " Наистина е доста мъчно и доста постепенно да се загърбят предразсъдъците. "

Според Сечков обаче, в случай че има струпване на положителни истории на роми, които се разпространяват от медиите, последователно ще се появи и смяна в мисленето на хората. " Още дълго ще има неприязън. Но когато се чете и слуша по-често за неща като това, че от Освобождението до 1989-та година насам висшистите от ромски генезис са малко над 700 души, а единствено сега има над 6000, хората може и да трансформират настройката си и да си кажат " може пък и да не е както ние си го мислим " ", счита специалистът.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Той е ром. И преподава български език в Кобленц.