Стефан Командарев пред NOVINITE.BG: Дай Боже да се случват все повече качествени български филми!
КОЙ Е ТОЙ:
Стефан Командарев е роден в София през 1966 година Завършва френската езикова гимназия през 1985 година, Медицинската академия в София със компетентност " медицина " през 1993 година, през 1999 година - кино и телевизионна постановка в Нов български университет, а през 2010 – кинодраматургия отново в Нов български университет. Завършва и кино продуценство в EAVE.
Сред филмите му са " Уроците на Блага " (2023), " Живот от Живота " (2021), " В кръг " (2019), " Посоки " (2017), " Съдилището " (2014), " Русенска кървава женитба " (2009), " Градът на дамите баданте " (2009), " Светът е огромен и избавление дебне отвред " (2008), " Азбука на вярата " (2003), " Хляб над оградата " (2002), " Пътят на хармонията " (2001), " Пансион за кучета (2000), " Случайни чаши " (1998), " Балонът " (1997).
На 30 август следва прожекция на един от най-награждаваните му филми „ Уроците на Блага ” в границите на юбилейните 40-и подред Празници на изкуствата „ Аполония ” в Созопол (28.08 – 7.09).
Участвате в „ Аполония ” с „ Уроците на Блага ” на 30 август. Какви са моралните въпроси, които филмът слага? Защо се фокусирате върху облика на излъгана пенсионерка?
По принцип във всеки един филм се опитваме да повдигаме някакви наболели въпроси, без да даваме отговори. В този случай сме се фокусирали върху поколението на нашите родители. Върху това потомство, което изнесе най-голямата тежест на по този начин наречения преход. А сюжетът за телефонните измами е просто драматургичната линия, която да ни помогне да приказваме за това потомство.
Как успяхте да убедите Ели Скорчева да изиграе основната женска роля, откакто 30 година беше отвън специалността?
Имахме шанс.Александър Косев, мой сътрудник режисьор, който ни помагаше за кастинга, я е срещнал инцидентно, заговорил я е. Попитал е дали би се върнала в киното след толкоз години. Тя му е споделила, че това зависи от сюжета, само че за какво не, в случай че сюжетът й допадне. Естествено, незабавно и го изпратихме. На другия ден тя се обади и сподели, че това е сюжетът, който е чакала 30 години.
Как се работи с известни актьорски имена? „ Звездеят ” ли се, или са прецизни и проведени?
Това са две разнообразни неща - дали са известни имена или са положителни артисти. По принципдобрите артисти, без значение дали са известни или не, не се звездеят, проведени са, точни са, 100% са във кино лентата, с тях се работи доста елементарно. Ние вършим дълги процеси на подготовки, на разискване на ролята, на промени по сюжета. И общо взето, една голяма част от нещата ги свършваме преди този момент, преди самите фотоси. Оттам насетне самите фотоси са по-скоро наслаждение, когато си имал шанса, когато си си приключил работата и си избрал верните положителни артисти и си работил с тях задоволително. Тогава към този момент снимачният интервал към този момент е цяло наслаждение.
Носител сте на доста награди. Има ли измежду статуетките ви изключително скъпа за вас и за какво?
Статуетки има към този момент много, чудим се даже физически къде да ги съберем. След като получихме трите награди от Карлови Вари ’23 – Кристален глобус за най-хубав филм, най-хубава актриса, премия на екуменическото жури, на летището вСофия ни чакаше останалата част от нашия екип. Те бяха приготвили едни самоделно направени дребни плакатчета: „ Добре пристигнали, скъпи Глобоносци! ” (от „ глобус ” – бел. ред.). Радостта в очите на всички тези другари и съидейници, с които бяхме създали дружно кино лентата, които бяха пристигнали и ни чакаха на летището, тези дребни плакатчета - в действителност това е една от най-ценните награди за мен.
Сценарист, режисьор, продуцент - кое амплоа ви притегля повече или се допълват?
Естествено, че режисьорското амплоа най-вече ме притегля. А станах продуцент непредпазливо, с цел да мога да си осъществявам по-бързо филмите си. Но несъмнено работата като сценарист също ми носи огромно наслаждение.
Снимате„ Made in EU ” („ Произведено в Европейския съюз ”). Докъде стигнаха фотосите и по кое време да чакаме кино лентата на екран?
Филмът към този момент е сниман, сега е в постпродукция, тъй че най-вероятно следващата година. Тук към този момент нещата зависят и от международен дистрибутор, от неговите хрумвания къде да бъде международната премиера на кино лентата.
А какъв е сюжетът?
Сюжетът е какво се случва в един текстилен завод, каквито има извънредно доста в България, в които се шие на така наречен ишлеме. Действието е по време на пандемията от Коронавирус. Но това не е филм за Коронавирус, а по-скоро за модерното иго, за употребата в днешно време, а Коронавирус изостря всички тези проблеми, тъй че задачата този път е да приказваме за това.
А какви хрумвания още бихте желали да реализирате в близко време?
Идеи – доста! В момента приключвам един сюжет, който се споделя „ Блокова галактика ”. Отново работим с немски копродуценти и доста ни оказва помощ Центърът за незабавна здравна помощ в София, тъй като нещата са свързани с коли за спешна помощ – какво се случва с медиците от Бърза помощ. Но занапред следва да тръгне цялата работа.
А до каква степен се е трансформирал българинът за 30-те години преход? Има ли замяна на полезностите? Защо изчезнаха човечността, състраданието, моралът?
Това е доста дълъг въпрос с доста аспекти.От една страна, в този аспект има един безапелационен срив, който го следя освен като човек, който работи в сходни сфери, само че и като човек, който преподава, и като човек, който е татко на две деца. Тоест, голям нравствен, културен и учебен срив, което за мен е доста сериозен проблем. Естествено, той е обвързван и с това, което Вие казахте. Защото тези полезности, с цел да се научат от някъде, с изключение на първо в фамилията, би трябвало да има качествено обучение, би трябвало четящо население, трябват хора, които се интересуват от литература, от кино, от спектакъл... И когато това не се случва, тези полезности мъчно навлизат в живота. За сметка на това на тяхно място навлизат други, които не бих нарекъл тъкмо полезности.
От режисьорска позиция, какво смятате за абсурда с откриването на Олимпиадата в Париж?
Да ви кажа почтено, аз съвсем не виждам телевизия. Последните 10 години не съм гледал нито международни шампионати, нито Олимпиади, както се споделя, имам си задоволително други занимания. Всички тези неща влизат в графата „ самун и зрелища ”, в тяхната зрелищна част. Предпочитам да не ходя по мейнстрима и не виждам доста сходни събития, по този начин в това число не съм гледал и въпросното нещо.
Значи ли това, че и абсурдът с мъжете, включени в женския бокс, който гърми сега, не е достигнал до вас?
То стига от това, което виждам по някакви обществени медии и т.п. Най-вече голямото опълчване до непоносимост и експанзия на противоположни гледни точки. Българското общество е разграничено съдбовно във всичко и това е действителния проблем. В съответния случай с бокса, нещото, което е значимо, е да има ясна регулация кое може, кое не може. И оттова нататък да се съблюдават тези регулации. В случая, доколкото разбирам, има някакъв вакуум, най-вероятно преднамерено провокиран, който разрешава на разнообразни категории боксьори да вземат участие по едно и също време.
В този аспект, има ли конфликт, да го назовем, сред „ остарелия ” и „ новия ” свят?
Не зная какво наричате остарял и нов свят, светът си е един и същи в последна сметка. Но във всеки свят има нови трендове и остарели трендове.По принцип, откогато свят светува - още от китайците, в случай че стартираме, ги има двете начала Ин и Ян. А ние сме учили в Теория на системите, че всяка една система има оперативно и консервативно начало. Оперативното е това, което движи нещата напред и те по някакъв метод прогресират, само че системата може да загине от прекомерно доста напредък. И противоположното - има и консервативно начало, което би трябвало да се опълчва, с цел да не загине системата от напредък, само че пък в случай че то е доста мощно, тя може да загине от липса на напредък. Така че нещата постоянно са баланс сред едното и другото. Всяка една прекаленост е пагубна.
Нещо, което не съм ви попитала, а бихте желали да кажете?
Потънали сме в последващи неща и работим непрестанно. И дай Боже да се случват повече и повече качествени български филми и повече българско кино, да има фенове в България и фенове по света!
Интервю на Ани Романова
Стефан Командарев е роден в София през 1966 година Завършва френската езикова гимназия през 1985 година, Медицинската академия в София със компетентност " медицина " през 1993 година, през 1999 година - кино и телевизионна постановка в Нов български университет, а през 2010 – кинодраматургия отново в Нов български университет. Завършва и кино продуценство в EAVE.
Сред филмите му са " Уроците на Блага " (2023), " Живот от Живота " (2021), " В кръг " (2019), " Посоки " (2017), " Съдилището " (2014), " Русенска кървава женитба " (2009), " Градът на дамите баданте " (2009), " Светът е огромен и избавление дебне отвред " (2008), " Азбука на вярата " (2003), " Хляб над оградата " (2002), " Пътят на хармонията " (2001), " Пансион за кучета (2000), " Случайни чаши " (1998), " Балонът " (1997).
На 30 август следва прожекция на един от най-награждаваните му филми „ Уроците на Блага ” в границите на юбилейните 40-и подред Празници на изкуствата „ Аполония ” в Созопол (28.08 – 7.09).
Участвате в „ Аполония ” с „ Уроците на Блага ” на 30 август. Какви са моралните въпроси, които филмът слага? Защо се фокусирате върху облика на излъгана пенсионерка?
По принцип във всеки един филм се опитваме да повдигаме някакви наболели въпроси, без да даваме отговори. В този случай сме се фокусирали върху поколението на нашите родители. Върху това потомство, което изнесе най-голямата тежест на по този начин наречения преход. А сюжетът за телефонните измами е просто драматургичната линия, която да ни помогне да приказваме за това потомство.
Как успяхте да убедите Ели Скорчева да изиграе основната женска роля, откакто 30 година беше отвън специалността?
Имахме шанс.Александър Косев, мой сътрудник режисьор, който ни помагаше за кастинга, я е срещнал инцидентно, заговорил я е. Попитал е дали би се върнала в киното след толкоз години. Тя му е споделила, че това зависи от сюжета, само че за какво не, в случай че сюжетът й допадне. Естествено, незабавно и го изпратихме. На другия ден тя се обади и сподели, че това е сюжетът, който е чакала 30 години.
Как се работи с известни актьорски имена? „ Звездеят ” ли се, или са прецизни и проведени?
Това са две разнообразни неща - дали са известни имена или са положителни артисти. По принципдобрите артисти, без значение дали са известни или не, не се звездеят, проведени са, точни са, 100% са във кино лентата, с тях се работи доста елементарно. Ние вършим дълги процеси на подготовки, на разискване на ролята, на промени по сюжета. И общо взето, една голяма част от нещата ги свършваме преди този момент, преди самите фотоси. Оттам насетне самите фотоси са по-скоро наслаждение, когато си имал шанса, когато си си приключил работата и си избрал верните положителни артисти и си работил с тях задоволително. Тогава към този момент снимачният интервал към този момент е цяло наслаждение.
Носител сте на доста награди. Има ли измежду статуетките ви изключително скъпа за вас и за какво?
Статуетки има към този момент много, чудим се даже физически къде да ги съберем. След като получихме трите награди от Карлови Вари ’23 – Кристален глобус за най-хубав филм, най-хубава актриса, премия на екуменическото жури, на летището вСофия ни чакаше останалата част от нашия екип. Те бяха приготвили едни самоделно направени дребни плакатчета: „ Добре пристигнали, скъпи Глобоносци! ” (от „ глобус ” – бел. ред.). Радостта в очите на всички тези другари и съидейници, с които бяхме създали дружно кино лентата, които бяха пристигнали и ни чакаха на летището, тези дребни плакатчета - в действителност това е една от най-ценните награди за мен.
Сценарист, режисьор, продуцент - кое амплоа ви притегля повече или се допълват?
Естествено, че режисьорското амплоа най-вече ме притегля. А станах продуцент непредпазливо, с цел да мога да си осъществявам по-бързо филмите си. Но несъмнено работата като сценарист също ми носи огромно наслаждение.
Снимате„ Made in EU ” („ Произведено в Европейския съюз ”). Докъде стигнаха фотосите и по кое време да чакаме кино лентата на екран?
Филмът към този момент е сниман, сега е в постпродукция, тъй че най-вероятно следващата година. Тук към този момент нещата зависят и от международен дистрибутор, от неговите хрумвания къде да бъде международната премиера на кино лентата.
А какъв е сюжетът?
Сюжетът е какво се случва в един текстилен завод, каквито има извънредно доста в България, в които се шие на така наречен ишлеме. Действието е по време на пандемията от Коронавирус. Но това не е филм за Коронавирус, а по-скоро за модерното иго, за употребата в днешно време, а Коронавирус изостря всички тези проблеми, тъй че задачата този път е да приказваме за това.
А какви хрумвания още бихте желали да реализирате в близко време?
Идеи – доста! В момента приключвам един сюжет, който се споделя „ Блокова галактика ”. Отново работим с немски копродуценти и доста ни оказва помощ Центърът за незабавна здравна помощ в София, тъй като нещата са свързани с коли за спешна помощ – какво се случва с медиците от Бърза помощ. Но занапред следва да тръгне цялата работа.
А до каква степен се е трансформирал българинът за 30-те години преход? Има ли замяна на полезностите? Защо изчезнаха човечността, състраданието, моралът?
Това е доста дълъг въпрос с доста аспекти.От една страна, в този аспект има един безапелационен срив, който го следя освен като човек, който работи в сходни сфери, само че и като човек, който преподава, и като човек, който е татко на две деца. Тоест, голям нравствен, културен и учебен срив, което за мен е доста сериозен проблем. Естествено, той е обвързван и с това, което Вие казахте. Защото тези полезности, с цел да се научат от някъде, с изключение на първо в фамилията, би трябвало да има качествено обучение, би трябвало четящо население, трябват хора, които се интересуват от литература, от кино, от спектакъл... И когато това не се случва, тези полезности мъчно навлизат в живота. За сметка на това на тяхно място навлизат други, които не бих нарекъл тъкмо полезности.
От режисьорска позиция, какво смятате за абсурда с откриването на Олимпиадата в Париж?
Да ви кажа почтено, аз съвсем не виждам телевизия. Последните 10 години не съм гледал нито международни шампионати, нито Олимпиади, както се споделя, имам си задоволително други занимания. Всички тези неща влизат в графата „ самун и зрелища ”, в тяхната зрелищна част. Предпочитам да не ходя по мейнстрима и не виждам доста сходни събития, по този начин в това число не съм гледал и въпросното нещо.
Значи ли това, че и абсурдът с мъжете, включени в женския бокс, който гърми сега, не е достигнал до вас?
То стига от това, което виждам по някакви обществени медии и т.п. Най-вече голямото опълчване до непоносимост и експанзия на противоположни гледни точки. Българското общество е разграничено съдбовно във всичко и това е действителния проблем. В съответния случай с бокса, нещото, което е значимо, е да има ясна регулация кое може, кое не може. И оттова нататък да се съблюдават тези регулации. В случая, доколкото разбирам, има някакъв вакуум, най-вероятно преднамерено провокиран, който разрешава на разнообразни категории боксьори да вземат участие по едно и също време.
В този аспект, има ли конфликт, да го назовем, сред „ остарелия ” и „ новия ” свят?
Не зная какво наричате остарял и нов свят, светът си е един и същи в последна сметка. Но във всеки свят има нови трендове и остарели трендове.По принцип, откогато свят светува - още от китайците, в случай че стартираме, ги има двете начала Ин и Ян. А ние сме учили в Теория на системите, че всяка една система има оперативно и консервативно начало. Оперативното е това, което движи нещата напред и те по някакъв метод прогресират, само че системата може да загине от прекомерно доста напредък. И противоположното - има и консервативно начало, което би трябвало да се опълчва, с цел да не загине системата от напредък, само че пък в случай че то е доста мощно, тя може да загине от липса на напредък. Така че нещата постоянно са баланс сред едното и другото. Всяка една прекаленост е пагубна.
Нещо, което не съм ви попитала, а бихте желали да кажете?
Потънали сме в последващи неща и работим непрестанно. И дай Боже да се случват повече и повече качествени български филми и повече българско кино, да има фенове в България и фенове по света!
Интервю на Ани Романова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ