Режисьорът Николай Василев пред Novivnite.bg: Имаме нужда от вдъхновители като Ваклуш Толев!
Кой е Николай Василев
Николай Василев е един от най-изявените български документалисти. Завършва магистратура по кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Режисьор е и създател на редица документални филми и телевизионни продукции за Българска национална телевизия. Повечето от лентите му вземат участие в разнообразни интернационалните фестивали и печелят редица награди, като последната към този момент е „ Горчивата чаша “ на фестивала „ Любовта е полуда “, за кино лентата „ Формулата на Тео “.
Срещата на Николай Василев с Ваклуш Толев слага началото на близо 20-годишно снимане на неповторими документални фрагменти от живота на духовния преподавател, чийто хрумвания, съгласно режисьора, ще трансформират света. Филмът е отдаден на стогодишнината от рождението на мъдреца и съставлява роман за житейския път и концепциите му.
След министър председатели в редица градове на България, „ Ваклуш ” ще бъде показан и на тазгодишното издание на „ Аполония ” в Созопол на 31 август.
Как се появи концепцията да заснемете документален филм за непознатата на необятната аудитория и спорна персона на Ваклуш Толев?
В другите хора Ваклуш Толев може би провокира спорни реакции, в действителност. Възможно е даже да ги смущава. Това зависи напълно от гледната им точка. Но може би най-характерното за него е, че самият той беше повсеместен и визията му не беше позиция, а един приключен светоглед, едно изцяло обучение, което назовава “Път на Мъдростта ”.
Когато за първи път видях Ваклуш Толев, бях съвсем дете, на 21 години. Тогава изживявах интервала, през който всеки младеж търси отговори за смисъла на живота. Именно този подтик ме заведе при него. По това време бях студент по кино и телевизионна постановка в Нов български университет и с един другар посетихме негова лекция в София. Още като влязох в залата и го видях, незабавно в съзнанието ми изникна обликът на Мъдреца. Той говореше неща, които не можеш да чуеш в елементарния живот. Започнах да диря срещи с него, да навестявам лекциите му и с една камера да фотографирам. Така стартира всичко, преди повече от 20 години.
По-късно осъзнах, че този филм е доста значим за мен, съдбоносен, тъй като нещата, които научавах, променяха самия мен. И осъзнах, че желая да опиша на повече хора за неговите хрумвания и живот. Особено откакто научих, че той персонално е изживял нещата, за които говореше на хората. Неговите хрумвания, съгласно мен, ще дадат мотив на света да се промени. Приех ги персонално, още повече, че нямах пояснение за някои неща, а и не можех да понеса някои неправди в живота и неналичието на смисъл – или най-малко това, което се предлага публично като смисъл или просвета. Срещите ни разшириха съзнанието ми и започнах да виждам смисъл във всичко, като откривах за себе си обясненията.
Труден ли беше филмът за Вас като режисьор?
За мен това беше един доста сложен филм, тъй като за тези 20 години бях събрал голямо количество сниман материал. Голямо предизвикателство беше и да се направи документален филм за живота на човек, който споделяше, че не е правил биография. Защото, колкото и преди време да твърдяха, че битието дефинира съзнанието, Ваклуш е живият образец, че не обстоятелствата и събитията са определяли живота му, а концепциите които е раждал. Пред мен за кино лентата имаше не море, а цялостен океан от негови хрумвания. И се веселя, че тази година за 100-годишнината от рождението на Ваклуш съумях да се активизирам и да направя кино лентата.
Предпоследният Ви филм е за Теодосий Теодосиев... Какво е общото сред него – физика, и духовния преподавател Ваклуш Толев?
И двамата са учители – единият по физика, другият – по и метафизика. И двамата са сложни за снимане, тъй като камерата обича да има екшън, нещо, което да се случва. А те просто преподават, приказват - и по тази причина трябваше да има доста натрупвания на обстановки и дейности, от които да се извади динамичен и забавен роман, другояче има риск да се получат едни безкрайни лекции.
И двамата съумяват по някакъв собствен метод да вдъхновят хората и да ги трансформират. С персонален образец. Интересното е, че някои от учениците на Теодосий са минали през школата на Ваклуш, тъй като е преподавал в Софийския Университет и е чел лекции на физици и математици.
Мен персонално доста ме интересува тематиката за за трансформацията – по какъв начин може човек да се трансформира и трансформира. Ние имаме един голям проблем – стоим на едно място и не се променяме. Затова диря герои, които са съумели да създадат със себе си и с живота си нещо значимо, което да промени статута им. В момента работя над документален филм, който е за учениците на Теодосий – за тези с най-интересни истории и най-големи достижения. Предстои да го инсталирам, а премиерата му възнамерявам през идната година, още веднъж на София Филм фест. Интересното е, че двама от тези възпитаници са възпитаници и на Ваклуш, а единият от тях даже е номиниран за Младежката Нобелова премия за откритието си на нови свойства на лазерна рентгенова „ светлина ”.
А къде е допирателна сред физиката и метафизиката?
Физиката като естествена просвета търси отговорите за аргументите, по които се развива светът. Тя освен разказва по какъв начин се случват явленията, а се пробва да изясни кои са силите и законите, които ги пораждат и ръководят. И в търсенето на тези отговори от ден на ден навлиза в полето на това, което назоваваме метафизика, т.е. оттатък физиката. В своя живот всеки от нас пък се пита същото - за какво, по каква причина, ми случва това или това и имам ли воля и власт да трансформирам и управлявам ориста си? И някъде там, в целостта, физика и метафизика са в действителност едно и също - те са нашето съществуване. За тази целокупност говореше Ваклуш. Той не ги делеше, не отхвърляше нито материята, т.е. физиката, нито духа, т.е. метафизиката. Напротив, споделяше, че материята не трябва да бъде отричана, а би трябвало да бъде одухотворена.
Как мислите, съумява ли Ваклуш Толев да въодушеви през призмата на времето с концепциите си актуалните българи? Оказва се, че е най-гледаният документален на София филм фест тази година?
Опитът ми, изключително в Българска национална телевизия, изключително след поредицата “Великите българи ”, демонстрира, че в актуалния българин има една латентна, може би генетично вложена в нас, концепция за просвета и за принос към общото богатство. То може би е част от историята ни. Защото виждаме българското будителство, следосвобожденския ни напредък. Българинът в действителност се радва и в душата си е съпричастен към всеки, който с алтруизъм и безрезервност дава своя принос в делото на нашата просвета.
Наистина, животът ни предлага извънредно огромно „ благосъстояние ” на подправени герои. Но публиката съумява да отсее и оцени истинността и искреността на концепциите на всеки. И има изключителна потребност от мостри и вдъхновители. Затова се пробвам самият аз да ги диря в своето творчество и да описвам за тях и техните каузи и хрумвания.
Когато се срещнах с Ваклуш, той не беше прочут, с изключение на за някакъв дребен кръг свои почитатели. Но този човек, който е бил политически пандизчия 12 години, вместо да жигосах мъчителите си за породените премеждия, споделя, че няма страдалчество, а има развитие; споделя, че няма зло, а има нееволюирало положително. И аз се замислих. Цял живот сме учени, че хората се разделят на положителни и неприятни, другари и врагове, безгрешни и неверни, че даже боговете ни са положителни и неприятни (сатани)… Черно и бяло… Живеем в някакъв непрестанен дуализъм - обществен, идеологически, верски. И внезапно Ваклуш споделя няма зло. Ако посочиш другия с пръст като зложелател, като зло, неговата виновност не може да е твоя непорочност, споделя Ваклуш. Защото къде е твоята персонална отговорност тогава, когато го заклеймяваш, вместо да му отвориш път за смяна? А светът се развива, той се трансформира. Факт е, че към този момент никой не смята канибализма за добродетел. Защото и визиите ни за положително и зло еволюират. Ние неизбежно се изправяме пред въпроса какво е индивидът? Не е ли повече от едно физическо съществуване, повече от комбинативния “ум ” на изкуствения разсъдък? Има ли в индивида един атомен капацитет, възвишен, неразкрит до момента? И да, отговорите на тези въпроси можем да ги намерим във кино лентата “Ваклуш ”.
Филмът до момента имаше над 40 прожекции в страната и чужбина. Над 80% от хората, които са ги посетили, за първи път чуват за Ваклуш, което доста ме радва, тъй като значи, че задачата ми е сполучлива. Също по този начин около 100-годишнината от рождението му се преиздават негови книги и хората, които ги купуват, споделят, че никой не приказва за духовността по метода, по който Ваклуш го прави.
Успяхте ли с неговата светлина да осветлите кътчетата на душата си и да я превърнете във ваша светлина?
По-скоро Ваклуш успяваше да въодушеви човек да възпламени своята лична свещичка в храма на душата си и на нейната светлина да види отговорите на най-съкровените си въпроси. Тази светлина той наричаше съвест, за която твърдеше, че е събуденият господ в индивида. А един от първите уроци, които научих от него, беше, че БОГ съдебна експертиза ЖИВЕЕ, А НЕ съдебна експертиза ДОКАЗВА.
От призмата на опита си Бихте ли нарекли кино лентата за Ваклуш лентата на живота си или занапред следва да я заснемете? Какво Ви следва?
Филмът за Ваклуш може да не е най-хубавият, само че е от най-важните за мен. Той получи и доста добър отзив в чужбина. Предстоят прожекции в Рим, Виена, Лозана, Женева, Съединени американски щати, Канада, даже в Република Южна Африка. Така че ни чакат доста пътувания.
Кой е ВАКЛУШ ТОЛЕВ?
Ваклуш Толев е богослов по обучение, публичен активист, преподавател и създател на писания с религиозно-философска и културно-историческа тема. Той твърди, че страданието e в действителност мотив за развиване, тъй като страдащият може да откри успокоение, и учи че няма зло – съгласно него то е положително, което не е претърпяло еволюция.
Повече за Ваклуш Толев
Интервю на Ани Романова
Николай Василев е един от най-изявените български документалисти. Завършва магистратура по кино и телевизионна постановка в Нов български университет. Режисьор е и създател на редица документални филми и телевизионни продукции за Българска национална телевизия. Повечето от лентите му вземат участие в разнообразни интернационалните фестивали и печелят редица награди, като последната към този момент е „ Горчивата чаша “ на фестивала „ Любовта е полуда “, за кино лентата „ Формулата на Тео “.
Срещата на Николай Василев с Ваклуш Толев слага началото на близо 20-годишно снимане на неповторими документални фрагменти от живота на духовния преподавател, чийто хрумвания, съгласно режисьора, ще трансформират света. Филмът е отдаден на стогодишнината от рождението на мъдреца и съставлява роман за житейския път и концепциите му.
След министър председатели в редица градове на България, „ Ваклуш ” ще бъде показан и на тазгодишното издание на „ Аполония ” в Созопол на 31 август.
Как се появи концепцията да заснемете документален филм за непознатата на необятната аудитория и спорна персона на Ваклуш Толев?
В другите хора Ваклуш Толев може би провокира спорни реакции, в действителност. Възможно е даже да ги смущава. Това зависи напълно от гледната им точка. Но може би най-характерното за него е, че самият той беше повсеместен и визията му не беше позиция, а един приключен светоглед, едно изцяло обучение, което назовава “Път на Мъдростта ”.
Когато за първи път видях Ваклуш Толев, бях съвсем дете, на 21 години. Тогава изживявах интервала, през който всеки младеж търси отговори за смисъла на живота. Именно този подтик ме заведе при него. По това време бях студент по кино и телевизионна постановка в Нов български университет и с един другар посетихме негова лекция в София. Още като влязох в залата и го видях, незабавно в съзнанието ми изникна обликът на Мъдреца. Той говореше неща, които не можеш да чуеш в елементарния живот. Започнах да диря срещи с него, да навестявам лекциите му и с една камера да фотографирам. Така стартира всичко, преди повече от 20 години.
По-късно осъзнах, че този филм е доста значим за мен, съдбоносен, тъй като нещата, които научавах, променяха самия мен. И осъзнах, че желая да опиша на повече хора за неговите хрумвания и живот. Особено откакто научих, че той персонално е изживял нещата, за които говореше на хората. Неговите хрумвания, съгласно мен, ще дадат мотив на света да се промени. Приех ги персонално, още повече, че нямах пояснение за някои неща, а и не можех да понеса някои неправди в живота и неналичието на смисъл – или най-малко това, което се предлага публично като смисъл или просвета. Срещите ни разшириха съзнанието ми и започнах да виждам смисъл във всичко, като откривах за себе си обясненията.
Труден ли беше филмът за Вас като режисьор?
За мен това беше един доста сложен филм, тъй като за тези 20 години бях събрал голямо количество сниман материал. Голямо предизвикателство беше и да се направи документален филм за живота на човек, който споделяше, че не е правил биография. Защото, колкото и преди време да твърдяха, че битието дефинира съзнанието, Ваклуш е живият образец, че не обстоятелствата и събитията са определяли живота му, а концепциите които е раждал. Пред мен за кино лентата имаше не море, а цялостен океан от негови хрумвания. И се веселя, че тази година за 100-годишнината от рождението на Ваклуш съумях да се активизирам и да направя кино лентата.
Предпоследният Ви филм е за Теодосий Теодосиев... Какво е общото сред него – физика, и духовния преподавател Ваклуш Толев?
И двамата са учители – единият по физика, другият – по и метафизика. И двамата са сложни за снимане, тъй като камерата обича да има екшън, нещо, което да се случва. А те просто преподават, приказват - и по тази причина трябваше да има доста натрупвания на обстановки и дейности, от които да се извади динамичен и забавен роман, другояче има риск да се получат едни безкрайни лекции.
И двамата съумяват по някакъв собствен метод да вдъхновят хората и да ги трансформират. С персонален образец. Интересното е, че някои от учениците на Теодосий са минали през школата на Ваклуш, тъй като е преподавал в Софийския Университет и е чел лекции на физици и математици.
Мен персонално доста ме интересува тематиката за за трансформацията – по какъв начин може човек да се трансформира и трансформира. Ние имаме един голям проблем – стоим на едно място и не се променяме. Затова диря герои, които са съумели да създадат със себе си и с живота си нещо значимо, което да промени статута им. В момента работя над документален филм, който е за учениците на Теодосий – за тези с най-интересни истории и най-големи достижения. Предстои да го инсталирам, а премиерата му възнамерявам през идната година, още веднъж на София Филм фест. Интересното е, че двама от тези възпитаници са възпитаници и на Ваклуш, а единият от тях даже е номиниран за Младежката Нобелова премия за откритието си на нови свойства на лазерна рентгенова „ светлина ”.
А къде е допирателна сред физиката и метафизиката?
Физиката като естествена просвета търси отговорите за аргументите, по които се развива светът. Тя освен разказва по какъв начин се случват явленията, а се пробва да изясни кои са силите и законите, които ги пораждат и ръководят. И в търсенето на тези отговори от ден на ден навлиза в полето на това, което назоваваме метафизика, т.е. оттатък физиката. В своя живот всеки от нас пък се пита същото - за какво, по каква причина, ми случва това или това и имам ли воля и власт да трансформирам и управлявам ориста си? И някъде там, в целостта, физика и метафизика са в действителност едно и също - те са нашето съществуване. За тази целокупност говореше Ваклуш. Той не ги делеше, не отхвърляше нито материята, т.е. физиката, нито духа, т.е. метафизиката. Напротив, споделяше, че материята не трябва да бъде отричана, а би трябвало да бъде одухотворена.
Как мислите, съумява ли Ваклуш Толев да въодушеви през призмата на времето с концепциите си актуалните българи? Оказва се, че е най-гледаният документален на София филм фест тази година?
Опитът ми, изключително в Българска национална телевизия, изключително след поредицата “Великите българи ”, демонстрира, че в актуалния българин има една латентна, може би генетично вложена в нас, концепция за просвета и за принос към общото богатство. То може би е част от историята ни. Защото виждаме българското будителство, следосвобожденския ни напредък. Българинът в действителност се радва и в душата си е съпричастен към всеки, който с алтруизъм и безрезервност дава своя принос в делото на нашата просвета.
Наистина, животът ни предлага извънредно огромно „ благосъстояние ” на подправени герои. Но публиката съумява да отсее и оцени истинността и искреността на концепциите на всеки. И има изключителна потребност от мостри и вдъхновители. Затова се пробвам самият аз да ги диря в своето творчество и да описвам за тях и техните каузи и хрумвания.
Когато се срещнах с Ваклуш, той не беше прочут, с изключение на за някакъв дребен кръг свои почитатели. Но този човек, който е бил политически пандизчия 12 години, вместо да жигосах мъчителите си за породените премеждия, споделя, че няма страдалчество, а има развитие; споделя, че няма зло, а има нееволюирало положително. И аз се замислих. Цял живот сме учени, че хората се разделят на положителни и неприятни, другари и врагове, безгрешни и неверни, че даже боговете ни са положителни и неприятни (сатани)… Черно и бяло… Живеем в някакъв непрестанен дуализъм - обществен, идеологически, верски. И внезапно Ваклуш споделя няма зло. Ако посочиш другия с пръст като зложелател, като зло, неговата виновност не може да е твоя непорочност, споделя Ваклуш. Защото къде е твоята персонална отговорност тогава, когато го заклеймяваш, вместо да му отвориш път за смяна? А светът се развива, той се трансформира. Факт е, че към този момент никой не смята канибализма за добродетел. Защото и визиите ни за положително и зло еволюират. Ние неизбежно се изправяме пред въпроса какво е индивидът? Не е ли повече от едно физическо съществуване, повече от комбинативния “ум ” на изкуствения разсъдък? Има ли в индивида един атомен капацитет, възвишен, неразкрит до момента? И да, отговорите на тези въпроси можем да ги намерим във кино лентата “Ваклуш ”.
Филмът до момента имаше над 40 прожекции в страната и чужбина. Над 80% от хората, които са ги посетили, за първи път чуват за Ваклуш, което доста ме радва, тъй като значи, че задачата ми е сполучлива. Също по този начин около 100-годишнината от рождението му се преиздават негови книги и хората, които ги купуват, споделят, че никой не приказва за духовността по метода, по който Ваклуш го прави.
Успяхте ли с неговата светлина да осветлите кътчетата на душата си и да я превърнете във ваша светлина?
По-скоро Ваклуш успяваше да въодушеви човек да възпламени своята лична свещичка в храма на душата си и на нейната светлина да види отговорите на най-съкровените си въпроси. Тази светлина той наричаше съвест, за която твърдеше, че е събуденият господ в индивида. А един от първите уроци, които научих от него, беше, че БОГ съдебна експертиза ЖИВЕЕ, А НЕ съдебна експертиза ДОКАЗВА.
От призмата на опита си Бихте ли нарекли кино лентата за Ваклуш лентата на живота си или занапред следва да я заснемете? Какво Ви следва?
Филмът за Ваклуш може да не е най-хубавият, само че е от най-важните за мен. Той получи и доста добър отзив в чужбина. Предстоят прожекции в Рим, Виена, Лозана, Женева, Съединени американски щати, Канада, даже в Република Южна Африка. Така че ни чакат доста пътувания.
Кой е ВАКЛУШ ТОЛЕВ?
Ваклуш Толев е богослов по обучение, публичен активист, преподавател и създател на писания с религиозно-философска и културно-историческа тема. Той твърди, че страданието e в действителност мотив за развиване, тъй като страдащият може да откри успокоение, и учи че няма зло – съгласно него то е положително, което не е претърпяло еволюция.
Повече за Ваклуш Толев
Интервю на Ани Романова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ