Компас на храненето разбива митовете за диетите и отслабва...
Кой е най-здравословният метод на хранене? Вредни ли са въглехидратите? Да заобикаляме ли мазнините? Как да отслабнем дейно? Диетолози и фитнес инструктори дават спорни отговори на тези въпроси и е мъчно да се ориентираме измежду множеството конкуриращи се системи за намаляване и оздравителни стратегии.
Авторът на тази книга – Бас Каст, се заема да отсее научно потвърдените обстоятелства от известните легенди за здравословното хранене. Когато на 40-годишна възраст немският теоретичен публицист стартира да получава сърдечни рецесии, взема решение да се откаже от нездравословните хранителни привички. За да подбере най-подходящия режим, той деликатно проучва последните научни открития в региона на метаболитната биохимия, диетологията и геронтологията. В хода на изследването Бас Каст открива голям брой обстоятелства, които оборват редица публикувани схващания или пък удостоверяват някои от дълго време известни истини. Той извежда най-важните изводи и показва малко и налично научните обстоятелства зад тях, като най-после формулира 12 на практика правила за здравословно хранене. Благодарение на тях ще разполагате с скъп компас, който да следвате по пътя към здравето.
Четири съществени въпроса, на които „ Компас на храненето “ дава отговор:
Как да отслабнем дейно? Как да се предпазим от заболявания благодарение на храната? Как да разграничим митовете за храненето от обстоятелствата? Можем ли да „ излъжем “ биологичния си часовник и да спрем процеса на стареене благодарение на уравновесена диета?
Отзиви за книгата
Най-важното нонфикшън заглавие на годината.
Шпигел
Бас Каст ни оказва помощ да отсеем митовете и полуистините за диетите.
Фокус
Авторът изяснява последните научни открития увлекателно и ясно.
Уомън
Въглехидрати: резюме и рекомендации
За „ формалната “ рекомендация да се ядат колкото може повече въглехидрати няма солидни научни доводи. Тъкмо някои от публикуваните в Германия въглехидратни бомби като картофите и белия ориз са по-скоро нездравословни, в случай че се употребяват в огромни количества, изключително при нашия затънал метод на живот.
Това важи с особена мощ за хората с инсулинова устойчивост. Техните тела не се повлияват от нискомазнинната (т.е. високовъглехидратна) диета. Който страда от инсулинова устойчивост, ще се усеща най-добре на нисковъглехидратна диета. Тя обаче може да бъде доста потребна и за всички останали хора.
Общото предписание е следното: Решаващо е не относителното количество, а качеството на въглехидратите. Най-вредният въглехидрат е захарта, изключително под формата на течен, промишлено създаден артикул като кола, фанта и прочие подсладени питиета. При постоянна консумация на огромни количества фруктозна инфузия се стига до омазняване на черния дроб, което от своя страна води до инсулинова устойчивост и всевъзможни негативни последствия – от наднормено тегло до всички заболявания на стареенето. (Имайте поради, че хибридът, наименуван захар, се състои освен от фруктоза, която черният дроб трансформира в лой, само че и от глюкоза, която попада в кръвта и предизвиква секреция на инсулин: може би това комбиниране от омазняване на черния дроб и нараснали равнища на инсулина е причина захарта да е толкоз нездравословна.)
В съпоставяне със захарта чистите глюкозни бомби – бял самун, картофи, бял ориз, бели макарони, не са чак толкоз нездравословни, само че не трябва да се употребяват в огромни количества. Те съдържат доста калории и относително малко хранителни субстанции. Освен това множеството такива храни предизвикват прекомерно бързо повишение на кръвната захар. Белите макарони се усвояват по-бавно и надлежно не покачват равнищата на кръвната захар и инсулина в такава степен. Макаронените произведения не са нездравословни, само че няма да ви доставят доста хранителни субстанции, в случай че не предпочитате пълнозърнестите.
Хлябът с мая също е потребен, най-много тъй като квасът способства за по-бавното асимилиране. Освен това хлябът с мая нормално се подготвя от по-груби брашна и надлежно готовият самун е по-богат на витамини, минерали и баластни субстанции (най-често се употребява брашно с стандартизиран номер над 1000).
През последните години демонизирането на хляба, пшеницата и глутена се трансформира в народен спорт. В тази дискусия има зрънце истина, само че мащабите й са пресилени. Целта ни би трябвало да е да заобикаляме модифицираните, бързо усвоими, небогати на баластни субстанции въглехидрати. Пълнозърнестите храни като цяло са целесъобразни. Сред тях има и „ екзотични “ артикули като булгур (ГИ = 48).
Наред с плодовете и зеленчуците изключително скъп източник на въглехидрати са варивата. Те покачват равнището на кръвната захар извънредно постепенно, съдържат доста баластни субстанции и повече протеини от картофите, ориза и макароните. По тази причина варивата спомагат за отслабването, до момента в който картофите по-скоро водят до напълняване. Неслучайно най-дълголетните нации (японците от Окинава, адвентистите, жителите на някои средиземноморски райони) доста постоянно ядат варива, било то фасул, леща и/или грах.
Още забавни и потребни препоръки ще откриете в „ Компас на храненето “ от .
Авторът на тази книга – Бас Каст, се заема да отсее научно потвърдените обстоятелства от известните легенди за здравословното хранене. Когато на 40-годишна възраст немският теоретичен публицист стартира да получава сърдечни рецесии, взема решение да се откаже от нездравословните хранителни привички. За да подбере най-подходящия режим, той деликатно проучва последните научни открития в региона на метаболитната биохимия, диетологията и геронтологията. В хода на изследването Бас Каст открива голям брой обстоятелства, които оборват редица публикувани схващания или пък удостоверяват някои от дълго време известни истини. Той извежда най-важните изводи и показва малко и налично научните обстоятелства зад тях, като най-после формулира 12 на практика правила за здравословно хранене. Благодарение на тях ще разполагате с скъп компас, който да следвате по пътя към здравето.
Четири съществени въпроса, на които „ Компас на храненето “ дава отговор:
Как да отслабнем дейно? Как да се предпазим от заболявания благодарение на храната? Как да разграничим митовете за храненето от обстоятелствата? Можем ли да „ излъжем “ биологичния си часовник и да спрем процеса на стареене благодарение на уравновесена диета?
Отзиви за книгата
Най-важното нонфикшън заглавие на годината.
Шпигел
Бас Каст ни оказва помощ да отсеем митовете и полуистините за диетите.
Фокус
Авторът изяснява последните научни открития увлекателно и ясно.
Уомън
Въглехидрати: резюме и рекомендации
За „ формалната “ рекомендация да се ядат колкото може повече въглехидрати няма солидни научни доводи. Тъкмо някои от публикуваните в Германия въглехидратни бомби като картофите и белия ориз са по-скоро нездравословни, в случай че се употребяват в огромни количества, изключително при нашия затънал метод на живот.
Това важи с особена мощ за хората с инсулинова устойчивост. Техните тела не се повлияват от нискомазнинната (т.е. високовъглехидратна) диета. Който страда от инсулинова устойчивост, ще се усеща най-добре на нисковъглехидратна диета. Тя обаче може да бъде доста потребна и за всички останали хора.
Общото предписание е следното: Решаващо е не относителното количество, а качеството на въглехидратите. Най-вредният въглехидрат е захарта, изключително под формата на течен, промишлено създаден артикул като кола, фанта и прочие подсладени питиета. При постоянна консумация на огромни количества фруктозна инфузия се стига до омазняване на черния дроб, което от своя страна води до инсулинова устойчивост и всевъзможни негативни последствия – от наднормено тегло до всички заболявания на стареенето. (Имайте поради, че хибридът, наименуван захар, се състои освен от фруктоза, която черният дроб трансформира в лой, само че и от глюкоза, която попада в кръвта и предизвиква секреция на инсулин: може би това комбиниране от омазняване на черния дроб и нараснали равнища на инсулина е причина захарта да е толкоз нездравословна.)
В съпоставяне със захарта чистите глюкозни бомби – бял самун, картофи, бял ориз, бели макарони, не са чак толкоз нездравословни, само че не трябва да се употребяват в огромни количества. Те съдържат доста калории и относително малко хранителни субстанции. Освен това множеството такива храни предизвикват прекомерно бързо повишение на кръвната захар. Белите макарони се усвояват по-бавно и надлежно не покачват равнищата на кръвната захар и инсулина в такава степен. Макаронените произведения не са нездравословни, само че няма да ви доставят доста хранителни субстанции, в случай че не предпочитате пълнозърнестите.
Хлябът с мая също е потребен, най-много тъй като квасът способства за по-бавното асимилиране. Освен това хлябът с мая нормално се подготвя от по-груби брашна и надлежно готовият самун е по-богат на витамини, минерали и баластни субстанции (най-често се употребява брашно с стандартизиран номер над 1000).
През последните години демонизирането на хляба, пшеницата и глутена се трансформира в народен спорт. В тази дискусия има зрънце истина, само че мащабите й са пресилени. Целта ни би трябвало да е да заобикаляме модифицираните, бързо усвоими, небогати на баластни субстанции въглехидрати. Пълнозърнестите храни като цяло са целесъобразни. Сред тях има и „ екзотични “ артикули като булгур (ГИ = 48).
Наред с плодовете и зеленчуците изключително скъп източник на въглехидрати са варивата. Те покачват равнището на кръвната захар извънредно постепенно, съдържат доста баластни субстанции и повече протеини от картофите, ориза и макароните. По тази причина варивата спомагат за отслабването, до момента в който картофите по-скоро водят до напълняване. Неслучайно най-дълголетните нации (японците от Окинава, адвентистите, жителите на някои средиземноморски райони) доста постоянно ядат варива, било то фасул, леща и/или грах.
Още забавни и потребни препоръки ще откриете в „ Компас на храненето “ от .
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ