10 неща, които стресират котката
Котката е капризно, териториално, своенравно и внимателно животно. И дано това да не звучи като рецензия. Това е самата справедлива действителност. Всеки притежател ще го удостовери с ръка на сърцето.
Ще се съгласи също и че просто да храниш и галиш своя любим, напълно не е гаранция за щастливо и безаварийно взаимно съжителстване. Да гледаш котка е комплицирана задача и напълно не на смешка си мисля, че оживелите би трябвало да получават някакво звание, да се признават като ветерани от Котешката домашна война.
Сега, да оставим хумора настрани и да създадем място в главите си за една сериозна тематика – стресорите в котешкия живот. Като стопани ние носим отговорност за положителното прочувствено здраве на своя питомец. Не бива да забравяме, че то е директно обвързвано и с физическото. Също както е при хората – здрав дух в крепко тяло.
Кои са в действителност факторите, които могат мощно да повлияят менталното положение на мустакатите ни другари? Да разгледаме 10 от тях в идващите редове.
1. Посещения до ветеринарния кабинет
Слабо евентуално е да създадем визитата до лекарите прелестно прекарване. Можем обаче да го създадем малко по-търпимо и по-малко травматично. Добре е котката да има достъп от самото начало до транспортната клетка, с която бива пренасяна до кабинета. Нека я възприема като част от интериора и даже като място за спане.
Някои ветеринари предлагат да пръскаме клетката с котешки феромони, които работят успокояващо (в никакъв случай упойващо). Те карат животното да се усеща в сигурна среда. Освен всичко казано досега, можете да заведете един-два пъти животното да опознае своя лекар без това да е обвързвано с процедури (разбира се, в случай че са направени всички ваксини и е задоволително безопасно). Последното най-добре да бъде разисквано със експерт. 
2. Смяна на дома
Котките са териториални животни, както към този момент споменахме. Промяната на местожителството им постоянно провокира доза стрес. В тази обстановка можем да прибегнем до синтетичните котешки феромони, за които стана въпрос малко нагоре в публикацията. Можем също да се постараем да съхраним някои от старите такъми на животинката, с цел да има повече неща, които ѝ вдъхват някаква сигурност и са ѝ познати.
3. Поява на нов член на фамилията
Без значение дали става дума за друго животно, бебе или просто нов човек, котката реагира на смяната. Животното може да показва отбягващо държание и даже меланхолия. За да избегнем тази обстановка, е добре да осигурим по някакъв метод интервал на акомодация – дали това ще се показва в пространство, в което любимецът може да остава уединено със себе си, или в дейни разсейващи занимания, е въпрос на метод и персонална преценка. Отново можем да прибегнем и до котешките феромони. 
4. Силен и настойчив звук
Препоръчително е да заобикаляме да генерираме звук. Това включва кряскане, стартиране на мощна музика, дрънкане, тракане. Котката има извънредно мощен слух и това, което ние не отчитаме като дразнение, може да се отрази повече от негативно върху нея. С няколко думи – спокойната и тиха конюнктура е подобаващата такава за развъждането на едно щастливо пухкаво създание.
5. Игра с лазерче
Много хора употребяват това средство за забавление. Постоянна приложимост на тази джаджа е напълно допустимо да е сериозен стрес фактор. Котките имат потребност да преследват и уловят плячката си. Това, както се досещаме, не се случва с лазерчето. Не е изцяло изключено да използваме тази играчка, само че дано не е постоянно и само. По-добре е да използваме мишка, перце, топче – да е действителен предмет, който може да бъде дъвкан, драскан и улавян. 
6. Повишаване на звук и наказване
Много експерти поучават да не се опитваме да възпитаваме котката с кряскане и измисляне на санкции. Положителната стимулация, като се изключи че е по-цивилизована, има и по-добър резултат. Трябва да подтикваме животното да повтаря нещата, които е редно да прави, а не да му демонстрираме тези, които не би трябвало.
7. Промяна в диетата
Ветеринарите поучават да не сменяме храната постоянно. Котките са чувствителни към подобен тип промени и могат да реагират на тях със стомашни разстройства. Това, от своя страна, неизбежно води до раздразнителност и неприятно въодушевление. Не се предлага да се дават човешки храни, тъй като в тях нормално има доста сол, мазнини и някои подправки, които не са потребни за животното. Ако се придържаме към една марка, един тип храна, можем да сме спокойни, че се грижим добре за физическото и психическо здраве на косматия член на фамилията (не става дума за съпрузите, да не се почувстват засегнати). 
8. Липса на острилки за нокти
Това е наложителен признак при отглеждането на подобен див звяр. Ноктите са основен негов инструмент. Освен че няма да е доволен, в случай че няма особено място, където да се отдава на маникюра си, ще пострада и цялата ни покъщнина. На котка трябва да се падат по две острилки за нокти.
9. Липса на умствена стимулация
Котките са умни животни. Имат потребност от внимание, освен от храна и физическа игра. Би било доста добре, в случай че имаме време за измисляне и реализиране на действия, които карат котката да се концентрира, да развива умствения си капацитет. Общите занимания сплотяват колектива и покачват равнището на просветеност. 
10. Среща с нови хора
Нашият любим инстинктивно се крие от непознатото. Най-лошото, което можем да създадем, е да го принудим да излезе от скривалището си, когато не желае. Разбира се, желанията ни са положителни, само че резултатът е само спомагателен стрес и напрежение. Затова, срещите с непознати индивиди би трябвало да се случват по този начин, че котката да има опция да се скрие и сама да реши дали и по кое време желае да се покаже.
