Котерийни интереси и сглобки задушават гласа на интелектуалците. Това заяви

" Котерийни ползи и сглобки задушават гласа на интелектуалците ". Това съобщи вицепремиерът Илияна Йотова по време на възпоменателна вечер в Българската академия на науките, отдадена на 100-годишнината от рождението на изтъкнатия славист и българист проф. Рикардо Пикио.

Инициативата се организира в границите на Националната научна стратегия " Развитие и одобряване на българистиката в чужбина " под патронажа на вицепрезидента.

" Защо за нас, българите, е значим изключително през днешния ден прочитът на професор Пикио. Живеем във време, в което духовните полезности са стъпкани от не изключително чистите, бих споделила, кални обувки на незнанието. Котерийни ползи и сглобки задушават гласа на интелектуалците. Но тежко бърка този, който си е повярвал, че това ще трае дълго. А и не познава явно задоволително добре уроците ни от дългата, комплицирана, доста забавна и поучителна българска история. Българският език, нашето А и Б е подложено на тълкования, необмислено употребявано за съмнителни патриотични цели, доста постоянно без даже намек за научна истина, " разяснява Йотова.

" Проф. Рикардо Пикио беше огромен другар на България и изтъкваше значимата роля на българската страна в развиването на историята и културата на славянството, и на православието за цяла Европа. Точно преди 40 години на Първия конгрес по българистика той формулира визията си, че през IX и X век се ражда една нова литературна цивилизация и по този начин се слага основата на значим интервал за цялото средновековно християнство ", съобщи още Илияна Йотова.

Инициативата е в границите на Националната научна стратегия " Развитие и одобряване на българистиката в чужбина " и е под патронажа на вицепрезидента. Възпоменателната вечер се състоя в зала " Проф. Марин Дринов " на Българската академия на науките (БАН).

Деветият интернационален колоквиум по старобългаристика стартира в Софийския университет " Св. Климент Охридски " на 28 август. Настоящото издание на научния конгрес е част от серията събития под патронажа на вицепрезидента и е в границите на националната научна стратегия. Тази година в него са включени над 20 задгранични откриватели от разнообразни научни организации в Европа и над 15 български от няколко висши учебни заведения и Българската академия на науките. Едно от съвещанията на колоквиума беше отдадено на 100-годишнината от рождението на огромния другар на България, известния славист и българист проф. Рикардо Пикио, за който Софийският университет и Българската академия на науките провеждат и специфичната възпоменателна вечер.

Вицепрезидентът поздрави уредниците и участниците в Деветия интернационален колоквиум по старобългарстика и персонално проф. Анна-Мария Тотоманова. Илияна Йотова напомни думи на проф. Пикио в писмо до проф. Петър Динеков, като означи, че кореспонденцията им беше осветлена в отчет на проф. Красимир Станчев единствено преди няколко дни.

В старобългарската литература се съдържат цели пет тематични кода за православната славянска просвета, гласи един от изводите на проф. Рикардо Пикио, припомнени единствено преди няколко дни на колоквиума, означи Йотова.

Тя добави, че несъмнено и неведнъж потвърдено е по какъв начин нашата дребна по територия страна е дала освен букви, а и образец, и светлина, и код за разцвет за надалеч по-многочислен народ. България даде на славянския свят книжовност, нематериалност и просвета, и това не трябва да е обгърнато в незнание, да се забулва в полулъжи, в полунаука и в полуистина, а още по-лошо да се използва за националистични лозунги, разяснява Илияна Йотова.

Вицепрезидентът показа, че е имала необикновен късмет персонално да се допре до вселената проф. Рикардо Пикио доста обратно във времето - още в студентските години. Но за мен това беше един извънреден интервал в живота ми и изключително забавен за развиването на средновековното литературознание в България, упорит интервал, добави Йотова.

Тя сподели, че паметта и делото на проф. Рикардо Пикио ни задължават да не бъдат забравени. Стогодишният му празник има забележима проекция в наши дни, намираме я и в настоящата политика, и в геостратегическото съревнование на територията на духовността, и в опитите за присъединение на история и просвета в хибридните вести. Стига се до такава степен филантропичните науки да се подценяват през днешния ден, даже от някои не изключително грамотни хора да се афишират за безполезни. Често пъти са отвън целите на управляващи и на политици, сподели вицепрезидентът.

По думите й българският език, нашето А и Б, е подложено на тълкования, необмислено употребявано за съмнителни патриотични цели, доста постоянно без даже намек за научна истина.

Науката е свят на хрумвания, в полза на България е политиците да ги чуват и да одобряват ентусиазъм и за национална просвета, за могъщата, само че подценявана територия на духовността и на самосъзнанието. В този смисъл, персонално аз чакам от тези, от които зависи най-сетне да се вземе политическото решение за основаване на Български културен институт, каквито ги има във всички страни в Европейския съюз, като се изключи България, сподели вицепрезидентът Илияна Йотова.

На възпоменаталната вечер участва и посланикът на Италия у нас Джузепина Дзара, както и учени, участници в Деветия интернационален колоквиум по старобългаристика.

Сред научните приноси на проф. Рикардо Пикио са систематизирания, които слагат на нова основа изследванията на средновековните литературни текстове. Ключов миг е концепцията му за европейската " Slavia ", която през Средновековието се разделя на " източно славянство " и " западно славянство " - две паралелно съществуващи, само че разрастващи се по разнообразни пътища култури според от другите географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, както и въвеждането на термините " Slavia Orthodoxa " и " Slavia Latina ".

Проф. Пикио е определен за задграничен член на Българска академия на науките през 1981 година Лауреат е на Международната премия " Братя Кирил и Методий " (1984). Почетен лекар е на Софийския университет " Св. Климент Охридски " (1988).

Роден е на 7 септември 1923 година в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет " Ла Сапиенца ". През 1947 година е редактор в списание " L’Avanti ".

Две години преподава италиански език (1948–1949) във Варшавския университет, където под въздействие на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а след това специализира българистика в Париж при Роже Бернар и остаряла съветска литература при Андре Мазон.

Между 1953 и 1961 година е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а по-късно оглавява Института по славянска лингвистика в Римския университет " Ла Сапиенца " (1961–1965). През 1965-1966 година е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 година, в продължение на съвсем две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йейлския университет в Ню Хейвън.

Когато се връща в Италия през 1985 година, Рикардо Пикио става професор по съветска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 година се пенсионира.