Костадин Деянов: 500-те тона боклуци край Пловдив са екологи...
Костадин Деянов е координатор за политиките „ Стратегии и системи за стабилно ръководство на отпадъците (ресурсите) - Нулеви отпадъци” и " Отбрана и национална сигурност, НАТО, Обща европейска политика за защита и сигурност (CSDP)” на Политическа партия Зелените, част от Демократична България.
- Г-н Деянов, какви екологични вреди може да нанесе полиетилен, оставен под намерено небе, какъвто сигнал имаме от Ново село?
- На полиетилена му би трябвало доста, доста време, с цел да се разложи и разпадне напълно. Опасно е оставен на произвола на природата. Още повече че там в близост са едни от най-плодородните почви на Тракийската равнина. Там е Огняново, Ново село, Пазарджик - регион на зеленчукопроизводители. И всичко това, попадайки в почвата и посредством дъждовете в подпочвените води, се натрупва. Както тези пластмасови частички, които са в морето и океана и се разпадат от торбичките, всичко това се усвоява и след това попада в човешкия организъм.
- Има ли периоди и условия, в които този найлон може да се съхранява, до момента в който бъде рециклиран?
- Абсолютно, той никога не може да се съхранява навън, по този начин безстопанствено. Това е безусловно нарушаване и безспорна екологична злополука. Той би трябвало да се съхранява в затворени пространства, където не може да бъде печен от слънце, не може да бъде валян от дъжд и не може да бъде раздухван от вятъра, когато стартира да се разпада под слънчевата топлота. Това са безспорни условия и това е безусловно нарушаване.
- Имате ли информация къде към Пловдив има противозаконни сметища, които с години стоят?
- В момента по цялото течение на река Марица, в покрайнините на селата, дигите. Особено в Пазарджишки регион. Започнаха всеобщо сега да се изхвърлят боклуци по поречието на р. Марица и към селата във всичките дерета и долчинки. Една от главните аргументи, че тези европейски депа, които бяха направени по-рано и се управляваха от общините, и тези общини, които бяха в едно районно хранилище, бяха задължени да карат отпадъците си единствено на това хранилище и на никое място другаде, без значение какъв брой бяха отдалечени от това място и какъв брой им коства превозът, напоследък стартира да се позволява да се дават тези депа на концесия за ръководство от частни компании. След като поеме частната компания това ръководство, към този момент не можеш да задължиш общината да бъде клиент на частна компания и по този начин връзките към този момент стават чисто търговски. И тогава кметовете на градовете и селата, които са надалеч и им излизаше скъпо да карат там, започнаха да хитруват. Ако преди караха три пъти и плащаха такса депониране, в този момент карат единствено един път и други два пъти карат където им падне - по дерето и поречието на реките, единствено и единствено да си икономисват тези такси и превоз.
- Искате да кажете, че самите общини нарушават закона и се трансформират в извършители?
- Абсолютно! Наблюдава се едно назад придвижване от политиката на Европейския съюз, която бе призната. Със основаването на районните депа, задачата бе да се закрият градските и селските сметища и да има едно районно хранилище, което да се окрупни и там да се изхвърля, с цел да може по-късно по-лесно да се рекултивира. Но сега следим противоположна наклонност - села и по-малки общини потеглиха да се връщат назад - за разкриване на нови градски и селски сметища, с цел да икономисват разноските за такса депониране и транспортни разноски и да изхвърлят където им падне наоколо. Така че сега се връщаме назад - вместо да следваме европейските политики, ние вървим към нашите политики от едно време.
- Преди година-две избухна скандал с отпадък, импортиран у нас от Италия. Какво още би трябвало да се направи, с цел да се затегне контролът върху компаниите, занимаващи се с преправка на боклуци?
- Аз считам изрично, че би трябвало да се редуцира вносът и износът на боклуци. И ние, особено от Зелено придвижване, които организираме тактиката " нулеви боклуци ", считаме, че вносът-износът на боклуци би трябвало да бъде неразрешен или спрян, тъй като всяка една страна е виновна за личните си боклуци. И не може избрана страна да се трансформира в хранилище на други страни или в рециклиращ център. Напоследък следим, че страни като Китай, Хонконг, които бяха най-големите рециклиращи центрове на Съединени американски щати и Англия, не разрешиха вноса на боклуци за преработване. И сега тези огромни страни търсят къде да изнесат своите боклуци за преправка. Смятаме, че всяка страна би трябвало да ръководи личните си боклуци и да бъде виновна за тях, а не да ги изнася. Това е нашето мнение.
- Имате ли наблюдения, че у нас се реализира първо вносът, а след това се мисли какво ще се прави този боклук?
- Абсолютно, обърната е логиката и на верните процедури в европейските страни тактики и действия. Първо се прави комерсиалният импорт, а процесът би трябвало да е тъкмо противоположен - първо се прави поръчка, преглежда се и утвърждава и по-късно се прави вносът. Така би трябвало да се промени законодателството.
- Г-н Деянов, какви екологични вреди може да нанесе полиетилен, оставен под намерено небе, какъвто сигнал имаме от Ново село?
- На полиетилена му би трябвало доста, доста време, с цел да се разложи и разпадне напълно. Опасно е оставен на произвола на природата. Още повече че там в близост са едни от най-плодородните почви на Тракийската равнина. Там е Огняново, Ново село, Пазарджик - регион на зеленчукопроизводители. И всичко това, попадайки в почвата и посредством дъждовете в подпочвените води, се натрупва. Както тези пластмасови частички, които са в морето и океана и се разпадат от торбичките, всичко това се усвоява и след това попада в човешкия организъм.
- Има ли периоди и условия, в които този найлон може да се съхранява, до момента в който бъде рециклиран?
- Абсолютно, той никога не може да се съхранява навън, по този начин безстопанствено. Това е безусловно нарушаване и безспорна екологична злополука. Той би трябвало да се съхранява в затворени пространства, където не може да бъде печен от слънце, не може да бъде валян от дъжд и не може да бъде раздухван от вятъра, когато стартира да се разпада под слънчевата топлота. Това са безспорни условия и това е безусловно нарушаване.
- Имате ли информация къде към Пловдив има противозаконни сметища, които с години стоят?
- В момента по цялото течение на река Марица, в покрайнините на селата, дигите. Особено в Пазарджишки регион. Започнаха всеобщо сега да се изхвърлят боклуци по поречието на р. Марица и към селата във всичките дерета и долчинки. Една от главните аргументи, че тези европейски депа, които бяха направени по-рано и се управляваха от общините, и тези общини, които бяха в едно районно хранилище, бяха задължени да карат отпадъците си единствено на това хранилище и на никое място другаде, без значение какъв брой бяха отдалечени от това място и какъв брой им коства превозът, напоследък стартира да се позволява да се дават тези депа на концесия за ръководство от частни компании. След като поеме частната компания това ръководство, към този момент не можеш да задължиш общината да бъде клиент на частна компания и по този начин връзките към този момент стават чисто търговски. И тогава кметовете на градовете и селата, които са надалеч и им излизаше скъпо да карат там, започнаха да хитруват. Ако преди караха три пъти и плащаха такса депониране, в този момент карат единствено един път и други два пъти карат където им падне - по дерето и поречието на реките, единствено и единствено да си икономисват тези такси и превоз.
- Искате да кажете, че самите общини нарушават закона и се трансформират в извършители?
- Абсолютно! Наблюдава се едно назад придвижване от политиката на Европейския съюз, която бе призната. Със основаването на районните депа, задачата бе да се закрият градските и селските сметища и да има едно районно хранилище, което да се окрупни и там да се изхвърля, с цел да може по-късно по-лесно да се рекултивира. Но сега следим противоположна наклонност - села и по-малки общини потеглиха да се връщат назад - за разкриване на нови градски и селски сметища, с цел да икономисват разноските за такса депониране и транспортни разноски и да изхвърлят където им падне наоколо. Така че сега се връщаме назад - вместо да следваме европейските политики, ние вървим към нашите политики от едно време.
- Преди година-две избухна скандал с отпадък, импортиран у нас от Италия. Какво още би трябвало да се направи, с цел да се затегне контролът върху компаниите, занимаващи се с преправка на боклуци?
- Аз считам изрично, че би трябвало да се редуцира вносът и износът на боклуци. И ние, особено от Зелено придвижване, които организираме тактиката " нулеви боклуци ", считаме, че вносът-износът на боклуци би трябвало да бъде неразрешен или спрян, тъй като всяка една страна е виновна за личните си боклуци. И не може избрана страна да се трансформира в хранилище на други страни или в рециклиращ център. Напоследък следим, че страни като Китай, Хонконг, които бяха най-големите рециклиращи центрове на Съединени американски щати и Англия, не разрешиха вноса на боклуци за преработване. И сега тези огромни страни търсят къде да изнесат своите боклуци за преправка. Смятаме, че всяка страна би трябвало да ръководи личните си боклуци и да бъде виновна за тях, а не да ги изнася. Това е нашето мнение.
- Имате ли наблюдения, че у нас се реализира първо вносът, а след това се мисли какво ще се прави този боклук?
- Абсолютно, обърната е логиката и на верните процедури в европейските страни тактики и действия. Първо се прави комерсиалният импорт, а процесът би трябвало да е тъкмо противоположен - първо се прави поръчка, преглежда се и утвърждава и по-късно се прави вносът. Така би трябвало да се промени законодателството.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ