НАСА с уникално откритие! Променя начина, по който сме виждали Космоса
Космосът още веднъж ни подсети какъв брой дребни сме пред неговата мощност. За първи път в историята, спътникът IXPE (Imaging X-ray Polarimetry Explorer) на НАСА съумя да мери рентгенова поляризация по време на изригване от магнетар – една от най-екстремните форми на неутронни звезди, чиито магнитни полета са милион милиарда пъти по-силни от земното.
Откритието е направено при магнетара 1E 1841-045, ситуиран в сърцевината на останките от свръхновата Kes 73. Разстоянието до него е към 28 000 светлинни години – задоволително надалеч, с цел да сме в сигурност, само че и задоволително близо, с цел да получим скъпи данни за едни от най-мощните феномени във Вселената.
Какво съставлява магнетарът?
Магнетарите са редки неутронни звезди, чиито магнитни полета надвишават 10¹⁴ гауса. За съпоставяне – магнитното поле на Земята е към 0.5 гауса. Тази невъобразима сила постоянно води до неочаквани изригвания на рентгенови и гама-лъчи, които за малко могат да засенчат даже цели галактики.
Защо рентгеновата поляризация е толкоз значима?
Поляризацията демонстрира посоката и степента на подреденост на електромагнитните талази.
В свръхсилни магнитни полета, каквито имат магнетарите, квантовата електродинамика предсказва събитие, наречено вакуумно двойно изкривяване – резултат, който до момента беше единствено доктрина, написа Meteo Balkans.
Сега, с помощта на IXPE, за пръв път учените могат да измерят този резултат непосредствено. Наблюденията демонстрират поляризация от 20% при сили 2–3 keV и до 70% при 6–8 keV – равнища, които недвусмислено потвърждават съществуването на ултрасилни магнитни процеси.
Какво споделят учените?
" Това неповторимо наблюдаване ще промени метода, по който разбираме излъчването от магнетарите. Вече имаме действителен пример, с който теоретичните модели би трябвало да съответстват “, коментира Рейчъл Стюарт от Университета " Джордж Вашингтон “.
Колежката ѝ Микела Ригосели от Италианския народен институт по астрофизика добавя, че следенето на същата звезда в спокойни етапи ще разкрие дали енергийният ѝ профил остава постоянен или се трансформира с времето.
IXPE, изстрелян през 2021 година с ракета Falcon 9, е взаимна задача на НАСА и Италианската галактическа организация. Той прибавя нова " трета ос “ към обичайните наблюдения – време и набор – посредством измерването на поляризацията.
Тази стъпка трансформира хипотезите за държанието на неутронните звезди в проверими обстоятелства.
Следващите задачи ще се стремят да сравнят магнетари в дейна и спокойна фаза, с цел да се разбере дали изригванията са подбудени от повърхностни процеси или от динамичността на самата магнитосфера.
Откритието е направено при магнетара 1E 1841-045, ситуиран в сърцевината на останките от свръхновата Kes 73. Разстоянието до него е към 28 000 светлинни години – задоволително надалеч, с цел да сме в сигурност, само че и задоволително близо, с цел да получим скъпи данни за едни от най-мощните феномени във Вселената.
Какво съставлява магнетарът?
Магнетарите са редки неутронни звезди, чиито магнитни полета надвишават 10¹⁴ гауса. За съпоставяне – магнитното поле на Земята е към 0.5 гауса. Тази невъобразима сила постоянно води до неочаквани изригвания на рентгенови и гама-лъчи, които за малко могат да засенчат даже цели галактики.
Защо рентгеновата поляризация е толкоз значима?
Поляризацията демонстрира посоката и степента на подреденост на електромагнитните талази.
В свръхсилни магнитни полета, каквито имат магнетарите, квантовата електродинамика предсказва събитие, наречено вакуумно двойно изкривяване – резултат, който до момента беше единствено доктрина, написа Meteo Balkans.
Сега, с помощта на IXPE, за пръв път учените могат да измерят този резултат непосредствено. Наблюденията демонстрират поляризация от 20% при сили 2–3 keV и до 70% при 6–8 keV – равнища, които недвусмислено потвърждават съществуването на ултрасилни магнитни процеси.
Какво споделят учените?
" Това неповторимо наблюдаване ще промени метода, по който разбираме излъчването от магнетарите. Вече имаме действителен пример, с който теоретичните модели би трябвало да съответстват “, коментира Рейчъл Стюарт от Университета " Джордж Вашингтон “.
Колежката ѝ Микела Ригосели от Италианския народен институт по астрофизика добавя, че следенето на същата звезда в спокойни етапи ще разкрие дали енергийният ѝ профил остава постоянен или се трансформира с времето.
IXPE, изстрелян през 2021 година с ракета Falcon 9, е взаимна задача на НАСА и Италианската галактическа организация. Той прибавя нова " трета ос “ към обичайните наблюдения – време и набор – посредством измерването на поляризацията.
Тази стъпка трансформира хипотезите за държанието на неутронните звезди в проверими обстоятелства.
Следващите задачи ще се стремят да сравнят магнетари в дейна и спокойна фаза, с цел да се разбере дали изригванията са подбудени от повърхностни процеси или от динамичността на самата магнитосфера.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ