Космонавтът Михаил Кориненко пред БНТ: Режем клона, на който седим
Космонавтът Михаил Корниенко прекара 340 дни без спиране в Международната галактическа станция и направи две излизания в открития космос, като последното продължи 6 часа. За боговете, извънземните, за границите на човешките благоприятни условия и полезности - с космонавта разговоря Цветана Кръстева.
Казва, че е естествен човек, само че тялото и душата му са претърпели натоварвания, каквито малко на брой на Земята могат да си показват.
Михаил Корниенко, космонавт: След като се приземихме след годишния полет, два дни по-късно, ме сложиха в центрофуга, в която имитирах кацане на Марс. Тогава се чувстваш още зле след приземяването от Космоса. Сложиха ме в тежък скафандър и изпълнявах избрани дейности. И евентуално въпреки всичко потвърдих, че след дълъг полет може да се работи.
Неизвестно какъв брой време преди човек да стъпи на Марс, съветският космонавт Михаил Корниенко е живото доказателство, че това може да се случи. По време на 340-дневния престой на Международната галактическа станция и след връщането през март 2016 година той и американският астронавт Скот Кели се занимават точно с опити за пилотиран полет до Марс.
Михаил Корниенко, космонавт: На първо място би трябвало да се разбере за какво ни е нужно това. Човечеството осъзнато би трябвало да схваща защо му е да лети натам. Според мен повода може да е колонизация, това да е като аварийна платформа, в случай че нещо неприятно се случи на Земята. А за това са ни нужни нови мотори на ракети, нови системи за подчинение на Марс. Това е комплицирана задача.
Макар че по време на Студената война сред Съединени американски щати и Русия да е имало състезание за покоряването на Космоса, съгласно Кориненко усвояването на последната граница би трябвало да е общо изпитание.
Михаил Корниенко, космонавт: Знаете ли, съгласно мен усвояването на Марс въпреки всичко би трябвало да е общ план, сходно на Международната галактическа станция, който също е интернационален. Човечеството би трябвало да усвоява Космоса дружно. Аз имам доста американски другари, астронавти. Абсолютно съм уверен, че ние би трябвало да усвояваме Космоса дружно. Когато летях в Космоса - два пъти, ние в никакъв случай не сме засягали политическа тематика. Нали знаете, политиката се прави някъде на върха, а момчетата, с които летях - те са прелестни хора, нищо неприятно не мога да кажа за тях. Всички бяхме на една лодка, както се споделя.
Международната галактическа станция в действителност е като лодка в галактическия океан, тясна по пространство, само че необятна за мозъка научна лаборатория. От първия му полет там през 2010 година у Корниенко е останала незабравима страст.
Михаил Корниенко, космонавт: Когато излязохме в открития Космос, третата степен на ракетата се отдели и корабът заплава в безтегловност. Вероятно сте гледали кино лентата „ Аполо 13 “. Сякаш заплавахме. За мен това беше потрес. Гледам - през илюминатора се вижда една синя лентичка от атмосферата и корабът като че ли плава около всичко това. А по-късно към този момент идва време за работа. Работата заема времето ти - инспекции на системите на кораба, на херметизацията. Буквално за страсти ми оставаха няколко секунди.
Михаил Корниенко има две излизания в открития Космос.
Михаил Корниенко, космонавт: Аз не съм Батман, а естествен човек. Когато отваряш люка и под теб са 400 км., а скоростта е 8 км. в секунда, несъмнено, че е ужасно. Но този боязън отминава, тъй като за теб се грижат пет Центъра за ръководство на полетите, всяка твоя крачка като излезеш е написана по минути. Затова по-страшното евентуално е да не си изпълниш дилемите, тъй като толкоз хора те гледат, толкоз сили и средства са вложени в теб.
В открития Космос Корниенко схваща, че единствено физически човешките благоприятни условия имат граници.
Михаил Корниенко, космонавт: Чисто физически излизането в открития Космос е отвън границите, доста е комплицирано. Особено за човек, който няма опит, тъй като скафандърът е тежък. Представете си, все едно 7 часа да упражнявате в спортната зала. След първия час и половина в открития Космос ръцете ми блокираха. След това съм работил единствено с възторг. После три дни не можех да движа ръцете си. Но разбирах, че не мога да подведа хората, трябваше да работя.
Често го питат виждал ли е извънземни.
Михаил Корниенко, космонавт: Уверен съм, че външен разсъдък има. Уверен съм. Те евентуално са по-развити от нас, евентуално имат по-голямо съзнание спрямо нас. И доста се надявам, че ще ни оказват помощ, тъй като ние в този момент погубваме себе си. Ако някой не ни помогне, цивилизацията ни ще стигне до задънена улица.
Българска национална телевизия: Какво ви кара да смятате по този начин?
Михаил Корниенко, космонавт: В океана плува остров от пластмасови бутилки с размера на Калифорния. Вместо да ги почистим, ние се избиваме едни други, ето в Сирия, да вземем за пример. Ако зависеше от мен, бих споделил по този начин - момчета от Китай, Америка, Русия, хайде да построим три огромни кораба, които да почистят всичко това. Не газови танкери, не да се бием в Сирия и другаде. Земята е наш общ дом. Ние не разбираме, че режем клона, на който седим, за жалост.
Наистина ли има риск да стане по този начин, както към този момент се е случвало във фантастичните романи? И за какво за хилядолетното си развиване човечеството прави софтуерни, само че не и нравствени революции? Не е ли по този начин, тъй като мнозина на Земята не помнят, че не са богове?
Българска национална телевизия: Пътуванията ви в Космоса помогнаха ли ви по-ясно да си отговорите на въпроса по какъв начин се е появил индивидът?
Михаил Корниенко, космонавт: Постоянно ни питат виждали ли сте Бог, само че ние сме единствено на 400 км. от Земята. Когато летях, един американски астронавт ми сподели нещо доста мъдро - Бог не съм виждал, само че на всички места съм виждал Неговото наличие. Не мога да кажа нищо повече от това. Като се има поради средата на нашето битие тук на Земята, е невероятно да се сътвори такава биологична верига, толкоз малко евентуално е да се стиковат всички нужни условия. Това е някакъв Божий план. Бог има.
Преди три месеца Михаил Корниенко получи зелена светлина за нови полети. Готов е за поредна задача, само че споделя, че най-важното е да има кой да го чака на Земята. Това му оказва помощ да надделее над несигурността, че може да се случи и по този начин, че да не се върне.
Казва, че е естествен човек, само че тялото и душата му са претърпели натоварвания, каквито малко на брой на Земята могат да си показват.
Михаил Корниенко, космонавт: След като се приземихме след годишния полет, два дни по-късно, ме сложиха в центрофуга, в която имитирах кацане на Марс. Тогава се чувстваш още зле след приземяването от Космоса. Сложиха ме в тежък скафандър и изпълнявах избрани дейности. И евентуално въпреки всичко потвърдих, че след дълъг полет може да се работи.
Неизвестно какъв брой време преди човек да стъпи на Марс, съветският космонавт Михаил Корниенко е живото доказателство, че това може да се случи. По време на 340-дневния престой на Международната галактическа станция и след връщането през март 2016 година той и американският астронавт Скот Кели се занимават точно с опити за пилотиран полет до Марс.
Михаил Корниенко, космонавт: На първо място би трябвало да се разбере за какво ни е нужно това. Човечеството осъзнато би трябвало да схваща защо му е да лети натам. Според мен повода може да е колонизация, това да е като аварийна платформа, в случай че нещо неприятно се случи на Земята. А за това са ни нужни нови мотори на ракети, нови системи за подчинение на Марс. Това е комплицирана задача.
Макар че по време на Студената война сред Съединени американски щати и Русия да е имало състезание за покоряването на Космоса, съгласно Кориненко усвояването на последната граница би трябвало да е общо изпитание.
Михаил Корниенко, космонавт: Знаете ли, съгласно мен усвояването на Марс въпреки всичко би трябвало да е общ план, сходно на Международната галактическа станция, който също е интернационален. Човечеството би трябвало да усвоява Космоса дружно. Аз имам доста американски другари, астронавти. Абсолютно съм уверен, че ние би трябвало да усвояваме Космоса дружно. Когато летях в Космоса - два пъти, ние в никакъв случай не сме засягали политическа тематика. Нали знаете, политиката се прави някъде на върха, а момчетата, с които летях - те са прелестни хора, нищо неприятно не мога да кажа за тях. Всички бяхме на една лодка, както се споделя.
Международната галактическа станция в действителност е като лодка в галактическия океан, тясна по пространство, само че необятна за мозъка научна лаборатория. От първия му полет там през 2010 година у Корниенко е останала незабравима страст.
Михаил Корниенко, космонавт: Когато излязохме в открития Космос, третата степен на ракетата се отдели и корабът заплава в безтегловност. Вероятно сте гледали кино лентата „ Аполо 13 “. Сякаш заплавахме. За мен това беше потрес. Гледам - през илюминатора се вижда една синя лентичка от атмосферата и корабът като че ли плава около всичко това. А по-късно към този момент идва време за работа. Работата заема времето ти - инспекции на системите на кораба, на херметизацията. Буквално за страсти ми оставаха няколко секунди.
Михаил Корниенко има две излизания в открития Космос.
Михаил Корниенко, космонавт: Аз не съм Батман, а естествен човек. Когато отваряш люка и под теб са 400 км., а скоростта е 8 км. в секунда, несъмнено, че е ужасно. Но този боязън отминава, тъй като за теб се грижат пет Центъра за ръководство на полетите, всяка твоя крачка като излезеш е написана по минути. Затова по-страшното евентуално е да не си изпълниш дилемите, тъй като толкоз хора те гледат, толкоз сили и средства са вложени в теб.
В открития Космос Корниенко схваща, че единствено физически човешките благоприятни условия имат граници.
Михаил Корниенко, космонавт: Чисто физически излизането в открития Космос е отвън границите, доста е комплицирано. Особено за човек, който няма опит, тъй като скафандърът е тежък. Представете си, все едно 7 часа да упражнявате в спортната зала. След първия час и половина в открития Космос ръцете ми блокираха. След това съм работил единствено с възторг. После три дни не можех да движа ръцете си. Но разбирах, че не мога да подведа хората, трябваше да работя.
Често го питат виждал ли е извънземни.
Михаил Корниенко, космонавт: Уверен съм, че външен разсъдък има. Уверен съм. Те евентуално са по-развити от нас, евентуално имат по-голямо съзнание спрямо нас. И доста се надявам, че ще ни оказват помощ, тъй като ние в този момент погубваме себе си. Ако някой не ни помогне, цивилизацията ни ще стигне до задънена улица.
Българска национална телевизия: Какво ви кара да смятате по този начин?
Михаил Корниенко, космонавт: В океана плува остров от пластмасови бутилки с размера на Калифорния. Вместо да ги почистим, ние се избиваме едни други, ето в Сирия, да вземем за пример. Ако зависеше от мен, бих споделил по този начин - момчета от Китай, Америка, Русия, хайде да построим три огромни кораба, които да почистят всичко това. Не газови танкери, не да се бием в Сирия и другаде. Земята е наш общ дом. Ние не разбираме, че режем клона, на който седим, за жалост.
Наистина ли има риск да стане по този начин, както към този момент се е случвало във фантастичните романи? И за какво за хилядолетното си развиване човечеството прави софтуерни, само че не и нравствени революции? Не е ли по този начин, тъй като мнозина на Земята не помнят, че не са богове?
Българска национална телевизия: Пътуванията ви в Космоса помогнаха ли ви по-ясно да си отговорите на въпроса по какъв начин се е появил индивидът?
Михаил Корниенко, космонавт: Постоянно ни питат виждали ли сте Бог, само че ние сме единствено на 400 км. от Земята. Когато летях, един американски астронавт ми сподели нещо доста мъдро - Бог не съм виждал, само че на всички места съм виждал Неговото наличие. Не мога да кажа нищо повече от това. Като се има поради средата на нашето битие тук на Земята, е невероятно да се сътвори такава биологична верига, толкоз малко евентуално е да се стиковат всички нужни условия. Това е някакъв Божий план. Бог има.
Преди три месеца Михаил Корниенко получи зелена светлина за нови полети. Готов е за поредна задача, само че споделя, че най-важното е да има кой да го чака на Земята. Това му оказва помощ да надделее над несигурността, че може да се случи и по този начин, че да не се върне.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ