От НАСА се надяват да разберат защо Бену изхвърля частици от повърхността си
Космическият транспортен съд OSIRIS-REx на НАСА направи потресаващо изобретение малко след идването си до задачата – канара, необятна по-малко от 500 м., наречена Бену (Bennu). Оказа се, че метеоритът изхвърля частици от повърхността си. Макар че това е постоянно държание на ледените комети, при метеоритите е доста по-рядко.
Явлението не е проучено към момента от учените, само че НАСА в този момент предложи няколко пояснения, учредени на наблюденията на OSIRIS-REx и се надява, че проба, събрана през идната година, ще предложи по-категоричен отговор на какво се дължи явлението.
OSIRIS-REx изследва Бену от идването си там на 3 декември 2018 година, за да откри място за кацане. Въз основа на наблюденията до момента, учените имат няколко теории за изригванията. Едната е, че дребни фрагменти от галактически скали, наречени метеороиди, поразяват Бену, изхвърляйки частици от неговата повърхнина. Друго пояснение е разрушение заради температурен стрес. Температурите на повърхността на Bennu се двоумят доста през 4,3-часовото въртене; до момента в който е топъл, когато е изложен към слънцето, и през „ нощта “, когато метеоритът става извънредно леден. Това може да докара до отчупване на частици скали и изхвърлянето им в космоса.
OSIRIS-REx също откри вода на Бену, която може да се отдели от глина върху скалата, когато се нагрява. Това би могло да аргументи незадълбочено напрежение, „ което да докара до изригване на частици “, изясняват от НАСА. Ако е по този начин, единствено такива метеорити, носещи вода, могат да имат сходни изригвания. Ако това е термично натоварване предизвикващо отчупвания или метеороидни въздействия, тогава всеки метеорит може да има спорадични изхвърляния.
Във всеки случай, мини-експлозиите дадоха на НАСА нова доктрина за тестване и учените се надяват фактически да съберат някои изхвърлени частици, когато се вземат проби от Бену. „ Материалът, върнат на Земята от метеорита, съвсем несъмнено ще усили нашето схващане за метеоритите “, обясниха от НАСА.
След като през лятото на 2020 година бъде определена примерна площадка, проектираният от Lockheed Martin галактически транспортен съд ще кацне на повърхността със скорост единствено от към 400 метра в час. Той ще отскочи леко от метеорита, до момента в който „ ръката “ за взимане на проби употребява гърмеж от азотен газ за събиране на прахуляк и дребни скални парченца.
Бену се смята за възможна заплаха за Земята, когато премине в орбитата на Луната през 2135 година и съгласно днешните калкулации има късмет 1 на 2700 да удари Земята сред 2175-2199 година. НАСА се надява да събере проби от метеорита от кг до близо четири и половина кг материал, който ще бъде доставен на Земята през септември 2023 година.
