Циклони на Юпитер, заключени в геометричен танц, бяха наблюдавани от Джуно
Космическият транспортен съд Джуно – „ Juno “ – е в орбита към Юпитер от 2016 година и към този момент е дал богата информация за газовия колос. Четири публикации оповестени в списание Nature, разказват нови наблюдения на Юпитер, които ни дават взор върху полюсите на планетата и доста по-добро схващане за това, което става под повърхността му.
Полярните райони на Юпитер, която е най-голямата планета в нашата Слънчева система, са доста малко изследвани. Това е по този начин заради обстоятелството, че ротационните оси на Юпитер нямат надолнище и полюсите остават невидими при наблюдаване от Земята. Сега Джуно е първият галактически уред, който целеустремено прелита около полюсите на планетата.
Започвайки от повърхността, една от публикациите разказва особена интензивност, която се случва на полюсите на Юпитер. Досега беше известно, че най-северните и най-южните региони на планетата са терени на много огромни циклони. Новите изображения направени от Джуно обаче, демонстрират, че тези циклони са подредени по много чудноват метод – осем циклона обкръжават един голям на север, а пет заобикалят един централен циклон на юг.
Можете да видите южното разположение в изображението. Те са били ситуирани по този метод по време на голям брой орбити на Джуно, само че за какво са се подредили по този метод или за какво не са се слели към момента, не може да се разбере.
Две други публикации хвърлят взор върху известните ленти на повърхността на Юпитер, като се пробват да дефинират дали тяхната интензивност е обвързвана с това, което се случва под повърхността на планетата. Юпитер има доста друг модел на повърхността със своите ярки и тъмни ленти от газове, всяка от които се характеризира със мощни ветрове, протичащи в противоположни направления.
Засега учените не могат да кажат дали тази активност се простира и под повърхността на планетата. Въпреки това, посредством премерване на дребни разлики в сигналите, които Джуно изпраща назад на Земята до момента в който пътува към Юпитер, откривателите съумяват да дефинират, че гравитационното поле на Юпитер не е еднообразно на северното и на южното полукълбо. И тази липса на симетричност допуска, че това, което се случва на повърхността на Юпитер, се простира и в дълбочина.
За да могат повърхностните ветрове да обиден нещо толкоз значимо, каквото е гравитационното поле на планетата, те би трябвало да се движат по-надълбоко в нея. На базата на това наблюдаване, друга група откриватели съумя да покаже, че повърхностните течения на Юпитер се простират на дълбочина към 3000 километра – доста по-дълбоко от предстоящото – и съставляват към един % от масата на самата планета. Заедно тези публикации дават отговор на дългогодишния въпрос дали повърхностната интензивност на Юпитер продължава и по-надолу. Отговорът е одобрителен.
И още нещо произлизащо от изводите направени в четирите публикации. Макар че е известно, че ядрото на Юпитер е течност, главно формирана от водород и хелий, откривателите откриват посредством измерванията на Джуно, че течната вътрешност на Юпитер се върти и има държанието на твърдо тяло. Учените считат, че газовете в сърцевината са електрически заредени и затова се реалокират дружно от солидното магнитно поле на планетата.
Тези нови изследвания разрешават да погледнем под повърхността на Юпитер и освен дават отговор на някои въпроси за самата планета, само че ни дават визия и за това по какъв начин газовите колоси като Юпитер действат и се развиват. Мисията на Джуно евентуално ще продължи още няколко години и се надяваме, че ще има още открития за тази странна и прелестна планета.
