Подновени са наблюденията с космическия телескоп Хъбъл
Космически телескоп Хъбъл (на британски: Hubble Space Telescope, HST) е автоматизирана обсерватория на орбита към Земята, наречен в чест на Едуин Хъбъл.
Телескопът „ Хъбъл “ е основан като взаимен план на НАСА и Европейската галактическа организация. Телескопът е една от четирите „ огромни обсерватории “ на НАСА дружно с гама-обсерваторията Комптън, рентгеновата обсерватория Чандра и галактическия телескоп Спицър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година, само че поради злополуката на „ Чаланджър “ той е качен на орбита на 25 април 1990 година от совалката „ Дискавъри “. При изработката на първите фотоси с телескопа се вижда, те са неразбираеми и повода е в недостатък на оптичното огледало – по-плоско с 2 μm и по този начин фокусът е неакуратен и оттова некачествени фотоси.
![За първи път е употребен недопечен пеницилин като лекарство]( "За първи път е употребен недопечен пеницилин като лекарство")
За първи път е употребен недопечен пеницилин като лекарство
Откриването на пеницилина се приписва на шотландския академик Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за приложимост к...
След корекция на оптичната система през 1993 година телескопът стартира да дава висококачествени изображения. Бъдещето на телескопа зависи от триумфа на идната сервизна задача (пета по ред от основаването на телескопа). Няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа са към този момент (2007) развалени. Поради това привършване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един подобен би довела до загуба за опцията за ориентиране на телескопа. Подмяната на развалените жироскопи изисква галактическа задача с присъединяване на хора. На 30 януари 2007, ACS (основната камера) стопира да работи, и без човешка интервенция единствено ултравиолетовият канал на камерата ще остане приложим. Освен това без в допълнение увеличение на височината на орбита заради атмосферното търкане телескопът ще навлезе в плътните пластове на атмосферата и ще изгори някъде след 2010 година Първоначално след злополуката на совалката „ Колумбия “ НАСА реши, че сервизна задача на совалката до „ Хъбъл “ е прекомерно рискова заради неналичието на опция за евакуация в полет, както при полетите до Международната галактическа станция. Впоследствие НАСА преразгледа позицията си и на 31 октомври 2006 година сегашният админ на НАСА Майкъл Грифин даде зелена светлина на задача за ремонт на Хъбъл някъде след май 2008 година благодарение на совалката Атлантис. Като спомагателна мярка за сигурност по време на задачата НАСА ще приготви за старт и совалката „ Дискавъри “, която да послужи като избавителен транспортен съд при положение на повреда в орбита.
След осъществени поправки и усъвършенствания на телескопа, през 2016 година НАСА подписва пет годишен контракт за подържане и експлоатиция Така действието му е планувано най-малко до юни 2021 година, само че е допустимо то да бъде продължено и по нататък. Междувременно НАСА се надява да изведе в орбита наследника му галактическия телескоп Джеймс Уеб (James Web Space Telescope – JWST). Телескопът Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в доста връзки, само че ще работи единствено в инфрачервения диапазон, тъй че няма да замести наблюдателните благоприятни условия на Хъбъл във забележимия и ултравиолетовия диапазони. За това ще е належащо изстрелването на спомагателен галактически телескоп.
Разполагането на телескопа в космоса дава опция да се записват електромагнитни предавания в диапазоните, в които земната атмосфера не е транспарантна, да вземем за пример инфрачервено лъчение. Заради отсъствието на атмосфера разграничителната дарба на телескопа е 7 – 10 пъти по-добра от подобен телескоп, ситуиран на земната повърхнина.
Телескопът „ Хъбъл “ е основан като взаимен план на НАСА и Европейската галактическа организация. Телескопът е една от четирите „ огромни обсерватории “ на НАСА дружно с гама-обсерваторията Комптън, рентгеновата обсерватория Чандра и галактическия телескоп Спицър, всички изведени в околоземна орбита. Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година, само че поради злополуката на „ Чаланджър “ той е качен на орбита на 25 април 1990 година от совалката „ Дискавъри “. При изработката на първите фотоси с телескопа се вижда, те са неразбираеми и повода е в недостатък на оптичното огледало – по-плоско с 2 μm и по този начин фокусът е неакуратен и оттова некачествени фотоси.
Откриването на пеницилина се приписва на шотландския академик Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за приложимост к...
След корекция на оптичната система през 1993 година телескопът стартира да дава висококачествени изображения. Бъдещето на телескопа зависи от триумфа на идната сервизна задача (пета по ред от основаването на телескопа). Няколко от шестте стабилизиращи жироскопа на телескопа са към този момент (2007) развалени. Поради това привършване на изправни запасни жироскопи, повредата на още един подобен би довела до загуба за опцията за ориентиране на телескопа. Подмяната на развалените жироскопи изисква галактическа задача с присъединяване на хора. На 30 януари 2007, ACS (основната камера) стопира да работи, и без човешка интервенция единствено ултравиолетовият канал на камерата ще остане приложим. Освен това без в допълнение увеличение на височината на орбита заради атмосферното търкане телескопът ще навлезе в плътните пластове на атмосферата и ще изгори някъде след 2010 година Първоначално след злополуката на совалката „ Колумбия “ НАСА реши, че сервизна задача на совалката до „ Хъбъл “ е прекомерно рискова заради неналичието на опция за евакуация в полет, както при полетите до Международната галактическа станция. Впоследствие НАСА преразгледа позицията си и на 31 октомври 2006 година сегашният админ на НАСА Майкъл Грифин даде зелена светлина на задача за ремонт на Хъбъл някъде след май 2008 година благодарение на совалката Атлантис. Като спомагателна мярка за сигурност по време на задачата НАСА ще приготви за старт и совалката „ Дискавъри “, която да послужи като избавителен транспортен съд при положение на повреда в орбита.
След осъществени поправки и усъвършенствания на телескопа, през 2016 година НАСА подписва пет годишен контракт за подържане и експлоатиция Така действието му е планувано най-малко до юни 2021 година, само че е допустимо то да бъде продължено и по нататък. Междувременно НАСА се надява да изведе в орбита наследника му галактическия телескоп Джеймс Уеб (James Web Space Telescope – JWST). Телескопът Джеймс Уеб ще превъзхожда Хъбъл в доста връзки, само че ще работи единствено в инфрачервения диапазон, тъй че няма да замести наблюдателните благоприятни условия на Хъбъл във забележимия и ултравиолетовия диапазони. За това ще е належащо изстрелването на спомагателен галактически телескоп.
Разполагането на телескопа в космоса дава опция да се записват електромагнитни предавания в диапазоните, в които земната атмосфера не е транспарантна, да вземем за пример инфрачервено лъчение. Заради отсъствието на атмосфера разграничителната дарба на телескопа е 7 – 10 пъти по-добра от подобен телескоп, ситуиран на земната повърхнина.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ