ВНИМАНИЕ! Всеки, преболедувал COVID-19, страда от сърдечни проблеми
„ Коронавирусът предизвиква съдови тромбози, това е едно от основните затруднения по време на самото боледуване. Нараства честотата на инфарктите, инсултите, белодробния емболизъм, съдови и артериални тромбози “, съобщи шефът на кардио отделението на болница „ Света Анна “ в София доктор Рада Прокопова.
Боледуването от ковид води до хипоксия на белите дробове, като това се среща при множеството хора, които са преболедували рисковата зараза.
„ Перикардиите са малко по-чести при коронавирус зараза. За две години не сме виждали тежки перикардни реакции налагащи хирургични операции. Самото лекуване на коронавирус, което ние прилагаме, което постоянно утежнява налични сърдечни болести и отключва съдови болести при хора, които имат наследствена предразположеност.
Една част от лекуването е обвързвано с използване на кортикостероиди, които сами по себе си водят до задържане на течности, което води до хипертонични рецесии, ритъмни нарушавания, сърдечна непълнота и пациентите, които са били в болница имат сериозна потребност от пренастройка на лечението. От трета страна коронавирус е положение, което е обвързвано с дихателна непълнота. Това е една болест, която визира извънредно солидно белите дробове, което води до хипоксия, понижено количество на О2 в кръвта.
Когато се стига до хипоксия, намаляването на кислорода води до доста токсични реакции в това число от страна на сърдечносъдовата система. Бавно и поетапно при хората претърпели коронавирус се появява обостряне на към този момент съществуваща сърдечна непълнота от всевъзможен вид “, сподели тя.
Няма пациент, преболедувал ковид, който да не страда от сърдечни нарушавания.
„ Хипоксията е обвързвана с по-тежка изява на ритъмни нарушавания. Почти няма пациент преболедувал ковид, който да не се оплаква от сърцетуптене. Всичко това важи за хората, които са боледували от ковид със мощна симптоматика. Няма по какъв начин да скрием, че боледуването от коронавирус е един голям психически стрес. Опасността от болестта и незнанието накъде ще тръгне тази болест, дали ще се излекуваме елементарно или постепенно, дали ще имаме остатъчни проблеми. Това води до прекомерна стресова конюнктура, която се отразява отрицателно на сърдечносъдовата система “, показа лекарят.
Над 20% от хората над 40-годишна възраст са наранени от хипертония.
„ Не бих споделила, че съм отчела разлика в субективната симптоматика и чувство от пациентите. При младите макар доста признаци, това е чисто субективно чувство за болест, което се дължи на доста сериозния стрес, който претърпява пациентът, когато боледува “, сподели тя в изявление за БГНЕС.
„ Някъде към 20% от популацията над 40 е наранено от хипертонична болест, а на към 70 години - 60-70% от хората страдат от високо кръвно налягане. Честотата на исхемичната болест е по-рядка, само че сигурно има 10%. Предсърдното мъждене е болест, която е обвързвана със 70% от инсултите. Тя е извънредно честа на възраст над 60 години и визира 35% от популацията.
Фактът, че нямаме признаци не значи, че сме здрави Моят апел е към хората над 50, да се обръщат към кардиолог един път в годината, само че никога не приканвам младите да се втурват към кабинетите, даже да са преболедували ковид. 90% от младите нямат потребност от тези прегледи. Не мисля, че това е рационално във връзка с тяхното психическо здраве “, сподели още Прокопова.
Първичната профилактика е на високо равнище, само че не това може да кажем за вторичната профилактика.
„ Първичната профилактика е, когато се опитваме да предотвратим болестта преди да се появи, а вторичната профилактика е когато лекуваме към този момент появило се заболяване. По отношение на вторичната профилактика сме на съвсем равно равнище с останалите страни от Европа. Първичната профилактика в България е доста неприятно застъпена. Тя не е на нужното равнище и не се обръща внимание на нея. Лекарите не са задоволително ангажирани с корекцията на болесттите преди да са се появили. Няма никакъв клиничен път за хората, които още не са заболели “, съобщи доктор Прокопова.
ТЕМА преди 11 часа 846 преди 13 часа 1100 преди 1 ден 556
Боледуването от ковид води до хипоксия на белите дробове, като това се среща при множеството хора, които са преболедували рисковата зараза.
„ Перикардиите са малко по-чести при коронавирус зараза. За две години не сме виждали тежки перикардни реакции налагащи хирургични операции. Самото лекуване на коронавирус, което ние прилагаме, което постоянно утежнява налични сърдечни болести и отключва съдови болести при хора, които имат наследствена предразположеност.
Една част от лекуването е обвързвано с използване на кортикостероиди, които сами по себе си водят до задържане на течности, което води до хипертонични рецесии, ритъмни нарушавания, сърдечна непълнота и пациентите, които са били в болница имат сериозна потребност от пренастройка на лечението. От трета страна коронавирус е положение, което е обвързвано с дихателна непълнота. Това е една болест, която визира извънредно солидно белите дробове, което води до хипоксия, понижено количество на О2 в кръвта.
Когато се стига до хипоксия, намаляването на кислорода води до доста токсични реакции в това число от страна на сърдечносъдовата система. Бавно и поетапно при хората претърпели коронавирус се появява обостряне на към този момент съществуваща сърдечна непълнота от всевъзможен вид “, сподели тя.
Няма пациент, преболедувал ковид, който да не страда от сърдечни нарушавания.
„ Хипоксията е обвързвана с по-тежка изява на ритъмни нарушавания. Почти няма пациент преболедувал ковид, който да не се оплаква от сърцетуптене. Всичко това важи за хората, които са боледували от ковид със мощна симптоматика. Няма по какъв начин да скрием, че боледуването от коронавирус е един голям психически стрес. Опасността от болестта и незнанието накъде ще тръгне тази болест, дали ще се излекуваме елементарно или постепенно, дали ще имаме остатъчни проблеми. Това води до прекомерна стресова конюнктура, която се отразява отрицателно на сърдечносъдовата система “, показа лекарят.
Над 20% от хората над 40-годишна възраст са наранени от хипертония.
„ Не бих споделила, че съм отчела разлика в субективната симптоматика и чувство от пациентите. При младите макар доста признаци, това е чисто субективно чувство за болест, което се дължи на доста сериозния стрес, който претърпява пациентът, когато боледува “, сподели тя в изявление за БГНЕС.
„ Някъде към 20% от популацията над 40 е наранено от хипертонична болест, а на към 70 години - 60-70% от хората страдат от високо кръвно налягане. Честотата на исхемичната болест е по-рядка, само че сигурно има 10%. Предсърдното мъждене е болест, която е обвързвана със 70% от инсултите. Тя е извънредно честа на възраст над 60 години и визира 35% от популацията.
Фактът, че нямаме признаци не значи, че сме здрави Моят апел е към хората над 50, да се обръщат към кардиолог един път в годината, само че никога не приканвам младите да се втурват към кабинетите, даже да са преболедували ковид. 90% от младите нямат потребност от тези прегледи. Не мисля, че това е рационално във връзка с тяхното психическо здраве “, сподели още Прокопова.
Първичната профилактика е на високо равнище, само че не това може да кажем за вторичната профилактика.
„ Първичната профилактика е, когато се опитваме да предотвратим болестта преди да се появи, а вторичната профилактика е когато лекуваме към този момент появило се заболяване. По отношение на вторичната профилактика сме на съвсем равно равнище с останалите страни от Европа. Първичната профилактика в България е доста неприятно застъпена. Тя не е на нужното равнище и не се обръща внимание на нея. Лекарите не са задоволително ангажирани с корекцията на болесттите преди да са се появили. Няма никакъв клиничен път за хората, които още не са заболели “, съобщи доктор Прокопова.
ТЕМА преди 11 часа 846 преди 13 часа 1100 преди 1 ден 556
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ