Рецесията виси на заболеваемостта от вируса
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Пандемията води до криза. Това ще е един от водещите претекстове в икономическите среди и полемики през идните седмици. Преди по-малко от месец показателят Дау Джоунс беше над 29 хиляди пункта, а през днешния ден - в деня след изявлението на Тръмп за ограничение на пътуването от Европа, към този момент е под 22 хиляди пункта. Последният сходен " черен " интервал за показателя беше по времето на Голямата криза от 2008-2009 година Опасенията за нова световна криза са напълно действителни, а измежду голям брой наблюдаващи доминира възприятието за несигурност, непредвидимост и форсмажор.
Икономическият резултат от международна пандемия обаче не е напълно непознато поле в литературата. През последните две десетилетия има редица проучвания, които моделират евентуална пандемия в международен проект и поглеждат в дълбочина развиването и резултата от огромни епидемии в международната история. През 2006 година да вземем за пример, Бюджетната работа към Конгреса на Съединени американски щати, в отговор на въпроси за икономическите последици от вероятно разпространяване на птичия грип, изготвя изчерпателен отчет за оценка на макроикономическия резултат от евентуална грипна пандемия.
В рамките на 20-и век има три пандемии -
1) Испанският грип от 1918-1919 година, който взима най-малко 50 млн. жертви или 2-3% от международното население,
2) Азиатският грип от 1957-1958 година, който взима към 2 млн. жертви и
3) Хонконгският грип от 1968 година с към 1 млн. жертви.
Безспорно испанският грип е най-тежкият образец, като близо 30% от международното население е било инфектирано. В икономическата литература испанският грип се употребява като котва за евентуално най-тежкия или сериозен сюжет, а образците от 1957 и 1968 година по-скоро като приближение за по-мекия сюжет на пандемия.
Важно е да уточним, че пандемията е на процедура внезапен потрес за стопанската система, който е доста друг от обичайното проявяване на една финансова рецесия да вземем за пример. Финансовата рецесия също може да избухне внезапно, само че тя нормално е резултат от струпване на разнообразни фактори - акумулиране на скрити опасности и задължения, помпане на балони, неприятни вложения и така нататък, до момента в който пандемията е
напълно външен фактор, който внезапно трансформира напълно икономическите взаимоотношения.
Затова и при пандемията има огромна разлика сред краткосрочни и дълготрайни резултати, които са забележими в безусловно всички проучвания по тематиката.
В кратковременен проект резултатът върху стопанската система е доста бездънен - в сериозния сюжет резултатът ще е най-вероятно по-тежък от нормална финансова рецесия и по-близо до следвоенна криза. Теоретично моделираните и разказани резултати в отчети отпреди 15-ина години сега са разрастваща се действителност. С напредъка на пандемията интернационалните пътувания ще се свият трагично, само че най-вероятно няма да спрат тотално - през 2003 година да вземем за пример епидемията от SARS вируса води до 2/3 спад (април по отношение на март 2003 г.) в броя на кацналите пасажери в Хонконг. Социалните контакти ще се лимитират, хората ще се самокарантинират и ще заобикалят обществени места, вследствие на което търговията на дребно - изключително на артикули, които не са по първа нужда, ще означи спад.
Силно ще се свият визитите в заведения за хранене, театри, музеи, спортни зали и така нататък
Интересно наблюдаване от прочита на икономическата литература за пандемиите е, че при създателите има известно подценяване на драконовските ограничения на държавните управления. Факт е, че съвсем всички проучвания допускат затваряне на учебни заведения за прочут интервал, голям спад в пътуванията и стеснен обществен живот на хората. Но във връзка с обществения живот - визити в театри, заведения за хранене и така нататък, постоянно се приказва за смяната в държанието и самоограничението на хората. В момента обаче виждаме, че държавните управления, в това число и българското, са склонни напряко да забранят сходни обществени контакти, т.е. работят по-строго от това, което икономистите са предполагали на доктрина.
Това в действителност е доста значим миг. Броят на смъртните случаи е тежката обществена драма и цена на пандемията, само че огромният стопански резултат не е в смъртността, а в заболеваемостта. При евентуално висока заболеваемост, както е сега с ковид, всички тези краткосрочни резултати влизат в действие - както заради самоограничения, по този начин и заради тежки рестриктивни ограничения на държавните управления. Рецесията би била повече разследване от битката против заболеваемостта и разпространяването на вируса, а не от затрудненията и смъртността вследствие на самата болест -
там е огромната обществена цена и тежестта върху здравната система.
Спадът в икономическата интензивност в кратковременен проект идва от директния удар върху избрани браншове - превоз, търговия на дребно, хотели и заведения за хранене, по-малкото предложение на труд и огромният брой на служащи, които ще си останат вкъщи и надлежно няма да бъдат продуктивни, както и напрежението във веригите на произвеждане и предложение - в тази ситуация отвореността на родната индустрия носи и опасности от вдишване на външни шокове. За да илюстрираме вероятните резултати, ето какви са някои от допусканията за тежкия и мекия сюжет на пандемия.
При тежкия сюжет имаме очакване за краткотраен спад на търсенето в превоза с 67% (17% в по-мекия сценарий), в културата, заведенията за хранене и хотелите с 80% (20% в по-мекия), в производството и търговията с 10% (3% в по-мекия), без сериозен резултат от гледна точна на търсенето в осведомителните технологии и професионалните услуги, както и растеж в опазването на здравето и в двата разновидността. Към това прибавяме и резултат от позиция на предлагането, т.е. спад в предлагането на труд, заради заболеваемост и карантиниране на служащи. В сериозния сюжет 30% от служащите ще бъдат наранени, като ще отсъстват от работа най-малко 3 седмици, до момента в който в по-мекия 20-25% от служащите ще бъдат наранени, само че отсъствието ще е единствено няколко дни. Дори и при по-ниска заболеваемост обаче, продължителното карантиниране на работна мощ - каквато е наклонността сега, работи по същия метод.
Макроикономическият резултат в тежкия сюжет е спад от 4-5% на Брутният вътрешен продукт
в годината на пандемията - по отношение на Брутният вътрешен продукт без пандемия, което на процедура би подсигурило международна криза. Подобен удар по стопанската система у нас - в случай че приемем подобен резултат, също би ни вкарало в криза, като приказваме за заличаване на над 5,3 милиарда лева от Брутният вътрешен продукт на страната. Това обаче е сериозният сюжет, който не допуска закъснение в заболеваемостта - подсещаме, че сходно към този момент се следи в Китай, въпреки това нищо да не подсигурява и цялостната неопределеност за бъдещето развиване на вируса да остава. По-мекият вид води до спад на Брутният вътрешен продукт с към 1%, което най-вероятно вкарва еврозоната в криза, само че по-скоро отсрочва възможна криза у нас през 2020 година
Отвъд моментния потрес обаче, дълготрайният резултат от възможна пандемия е по-скоро най-малък. Повечето отчети даже изследват доколко растежът би могъл да се ускори в годините след пандемията, макар евентуалните загуби измежду работната мощ. Дори и да оставим настрани прекомерно оптимистичните сюжети,
общото очакване е за най-малък резултат в дълготраен проект,
като с една концепция по-бавно се възвръщат работните места заради структурни фактори. Тук е и огромната разлика с последната финансова рецесия - при нея рецесията може и да не продължи дълго, само че възобновяване лиши години. Единичният потрес от пандемията би следвало по-бързо да се покрие и икономическите връзки да се възстановяват.
Всичко казано дотук има някои особености. Едната е, че сметките са с фокус огромни пазари и може да се окажат доста разнообразни за дребна и отворена стопанска система. Основната обаче е, че международната стопанска система влезе в синхронизирано закъснение и преди ковид. Ако еднократният резултат на пандемията задълбочи индустриалното закъснение и докара до нова финансова рецесия, то картината може да е доста по-различна от чистата доктрина на пандемиите и забавянето да е дълготрайно. Перфектната стихия би било пандемия от сериозния сюжет - сериозен удар и криза, последвана от финансова рецесия по сходство на Голямата криза - структурни проблеми и дълго възобновяване. Положителният сюжет е по-мек вид на пандемия, с преодоляване на заболеваемостта и дребен удар по Брутният вътрешен продукт - при този сюжет рецесията у нас ще се отсрочи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (435)
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Пандемията води до криза. Това ще е един от водещите претекстове в икономическите среди и полемики през идните седмици. Преди по-малко от месец показателят Дау Джоунс беше над 29 хиляди пункта, а през днешния ден - в деня след изявлението на Тръмп за ограничение на пътуването от Европа, към този момент е под 22 хиляди пункта. Последният сходен " черен " интервал за показателя беше по времето на Голямата криза от 2008-2009 година Опасенията за нова световна криза са напълно действителни, а измежду голям брой наблюдаващи доминира възприятието за несигурност, непредвидимост и форсмажор.
Икономическият резултат от международна пандемия обаче не е напълно непознато поле в литературата. През последните две десетилетия има редица проучвания, които моделират евентуална пандемия в международен проект и поглеждат в дълбочина развиването и резултата от огромни епидемии в международната история. През 2006 година да вземем за пример, Бюджетната работа към Конгреса на Съединени американски щати, в отговор на въпроси за икономическите последици от вероятно разпространяване на птичия грип, изготвя изчерпателен отчет за оценка на макроикономическия резултат от евентуална грипна пандемия.
В рамките на 20-и век има три пандемии -
1) Испанският грип от 1918-1919 година, който взима най-малко 50 млн. жертви или 2-3% от международното население,
2) Азиатският грип от 1957-1958 година, който взима към 2 млн. жертви и
3) Хонконгският грип от 1968 година с към 1 млн. жертви.
Безспорно испанският грип е най-тежкият образец, като близо 30% от международното население е било инфектирано. В икономическата литература испанският грип се употребява като котва за евентуално най-тежкия или сериозен сюжет, а образците от 1957 и 1968 година по-скоро като приближение за по-мекия сюжет на пандемия.
Важно е да уточним, че пандемията е на процедура внезапен потрес за стопанската система, който е доста друг от обичайното проявяване на една финансова рецесия да вземем за пример. Финансовата рецесия също може да избухне внезапно, само че тя нормално е резултат от струпване на разнообразни фактори - акумулиране на скрити опасности и задължения, помпане на балони, неприятни вложения и така нататък, до момента в който пандемията е
напълно външен фактор, който внезапно трансформира напълно икономическите взаимоотношения.
Затова и при пандемията има огромна разлика сред краткосрочни и дълготрайни резултати, които са забележими в безусловно всички проучвания по тематиката.
В кратковременен проект резултатът върху стопанската система е доста бездънен - в сериозния сюжет резултатът ще е най-вероятно по-тежък от нормална финансова рецесия и по-близо до следвоенна криза. Теоретично моделираните и разказани резултати в отчети отпреди 15-ина години сега са разрастваща се действителност. С напредъка на пандемията интернационалните пътувания ще се свият трагично, само че най-вероятно няма да спрат тотално - през 2003 година да вземем за пример епидемията от SARS вируса води до 2/3 спад (април по отношение на март 2003 г.) в броя на кацналите пасажери в Хонконг. Социалните контакти ще се лимитират, хората ще се самокарантинират и ще заобикалят обществени места, вследствие на което търговията на дребно - изключително на артикули, които не са по първа нужда, ще означи спад.
Силно ще се свият визитите в заведения за хранене, театри, музеи, спортни зали и така нататък
Интересно наблюдаване от прочита на икономическата литература за пандемиите е, че при създателите има известно подценяване на драконовските ограничения на държавните управления. Факт е, че съвсем всички проучвания допускат затваряне на учебни заведения за прочут интервал, голям спад в пътуванията и стеснен обществен живот на хората. Но във връзка с обществения живот - визити в театри, заведения за хранене и така нататък, постоянно се приказва за смяната в държанието и самоограничението на хората. В момента обаче виждаме, че държавните управления, в това число и българското, са склонни напряко да забранят сходни обществени контакти, т.е. работят по-строго от това, което икономистите са предполагали на доктрина.
Това в действителност е доста значим миг. Броят на смъртните случаи е тежката обществена драма и цена на пандемията, само че огромният стопански резултат не е в смъртността, а в заболеваемостта. При евентуално висока заболеваемост, както е сега с ковид, всички тези краткосрочни резултати влизат в действие - както заради самоограничения, по този начин и заради тежки рестриктивни ограничения на държавните управления. Рецесията би била повече разследване от битката против заболеваемостта и разпространяването на вируса, а не от затрудненията и смъртността вследствие на самата болест -
там е огромната обществена цена и тежестта върху здравната система.
Спадът в икономическата интензивност в кратковременен проект идва от директния удар върху избрани браншове - превоз, търговия на дребно, хотели и заведения за хранене, по-малкото предложение на труд и огромният брой на служащи, които ще си останат вкъщи и надлежно няма да бъдат продуктивни, както и напрежението във веригите на произвеждане и предложение - в тази ситуация отвореността на родната индустрия носи и опасности от вдишване на външни шокове. За да илюстрираме вероятните резултати, ето какви са някои от допусканията за тежкия и мекия сюжет на пандемия.
При тежкия сюжет имаме очакване за краткотраен спад на търсенето в превоза с 67% (17% в по-мекия сценарий), в културата, заведенията за хранене и хотелите с 80% (20% в по-мекия), в производството и търговията с 10% (3% в по-мекия), без сериозен резултат от гледна точна на търсенето в осведомителните технологии и професионалните услуги, както и растеж в опазването на здравето и в двата разновидността. Към това прибавяме и резултат от позиция на предлагането, т.е. спад в предлагането на труд, заради заболеваемост и карантиниране на служащи. В сериозния сюжет 30% от служащите ще бъдат наранени, като ще отсъстват от работа най-малко 3 седмици, до момента в който в по-мекия 20-25% от служащите ще бъдат наранени, само че отсъствието ще е единствено няколко дни. Дори и при по-ниска заболеваемост обаче, продължителното карантиниране на работна мощ - каквато е наклонността сега, работи по същия метод.
Макроикономическият резултат в тежкия сюжет е спад от 4-5% на Брутният вътрешен продукт
в годината на пандемията - по отношение на Брутният вътрешен продукт без пандемия, което на процедура би подсигурило международна криза. Подобен удар по стопанската система у нас - в случай че приемем подобен резултат, също би ни вкарало в криза, като приказваме за заличаване на над 5,3 милиарда лева от Брутният вътрешен продукт на страната. Това обаче е сериозният сюжет, който не допуска закъснение в заболеваемостта - подсещаме, че сходно към този момент се следи в Китай, въпреки това нищо да не подсигурява и цялостната неопределеност за бъдещето развиване на вируса да остава. По-мекият вид води до спад на Брутният вътрешен продукт с към 1%, което най-вероятно вкарва еврозоната в криза, само че по-скоро отсрочва възможна криза у нас през 2020 година
Отвъд моментния потрес обаче, дълготрайният резултат от възможна пандемия е по-скоро най-малък. Повечето отчети даже изследват доколко растежът би могъл да се ускори в годините след пандемията, макар евентуалните загуби измежду работната мощ. Дори и да оставим настрани прекомерно оптимистичните сюжети,
общото очакване е за най-малък резултат в дълготраен проект,
като с една концепция по-бавно се възвръщат работните места заради структурни фактори. Тук е и огромната разлика с последната финансова рецесия - при нея рецесията може и да не продължи дълго, само че възобновяване лиши години. Единичният потрес от пандемията би следвало по-бързо да се покрие и икономическите връзки да се възстановяват.
Всичко казано дотук има някои особености. Едната е, че сметките са с фокус огромни пазари и може да се окажат доста разнообразни за дребна и отворена стопанска система. Основната обаче е, че международната стопанска система влезе в синхронизирано закъснение и преди ковид. Ако еднократният резултат на пандемията задълбочи индустриалното закъснение и докара до нова финансова рецесия, то картината може да е доста по-различна от чистата доктрина на пандемиите и забавянето да е дълготрайно. Перфектната стихия би било пандемия от сериозния сюжет - сериозен удар и криза, последвана от финансова рецесия по сходство на Голямата криза - структурни проблеми и дълго възобновяване. Положителният сюжет е по-мек вид на пандемия, с преодоляване на заболеваемостта и дребен удар по Брутният вътрешен продукт - при този сюжет рецесията у нас ще се отсрочи.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (435)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ