Проблемните танкове на Северна Корея
Корейската война стартира с изненада за Съединени американски щати, които не са очаквали сходни маневри. Американските бойци окупират Южна Корея след Втората Световна война с разрешението на президента Хари Трюман. Той би трябвало да ги отзове през 1949 година До този миг повече от 300 съветника остават в страната и не престават да упражняват нежната войска на Южна Корея. Премиерът на Северна Корея Ким Ил-сунг и неговите съветници не престават да желаят война, макар дръпнатата ръчна спирачка от Съюз на съветските социалистически републики, която не желае да се въвлича Съединени американски щати в това стълкновение.
През януари 1950 година основният секретар на Съединени американски щати Дийн Ачесън ще съобщи, че Южна Корея е оттатък границите на Съединени американски щати и не попада в линията на отбрана. Това повдига интереса на Съюз на съветските социалистически републики и до април 1950 година Сталин дава своята благословия за нашествието. Руснаците са доставили задоволително оръжие на НАСК и съоръжение за печеленето на войната. Изпратени са стотици Т-34/85 танкове и Су-76 артилерийски оръдия.
Американските съветници постоянно показват помощ от Япония и прилежащите страни, като декларира ясно:
„ Има три неща, от които се опасяват японците: гонорея, диария и Корея. “
Други страни не престават да настояват, че даже един гренадир не коства колкото цяла Южна Корея. С експлоадирането на войната, Съединени американски щати ще направи всичко допустимо, с цел да изпрати оръжия и помощи, само че в края на Втората Световна война, предоставеният лизинг на оръжия ще се окаже доста по-свиреп и сложен.
Северна Корея съвсем съумява да прегази цялата съпротива, само че ОН задържа периметъра Пусан в югоизточния ъгъл на крайбрежието. През септември 1950 година се прави десант с амфибии в Инчон и съумява да победи окупираните сили на Северна Корея, предоставяйки опция за пробив на позициите. До октомври силите от периметъра съумяват да завладяват Пхенян. Следващото придвижване на армията е към река Ялу на север, маркираща границата сред Северна Корея и Китай.
27-ма английска бригада играе ролята на ляв фланг на 8-ма войска на ОН. Бригадата има инженери от Съединени американски щати, танкове и бойци със 155 мм оръдия. Американците изпращат собствен нов батальон със сили от Япония, създавайки 8072-ра междинна танкова бригада. Именно танковете от този диаметър се оказват сърцето и биещата мощ на армията. Повечето техника идва с леки и бързи модификации, тъй като никой не чака толкоз бърз спор и то малко след Втората Световна война.
ОН изпраща бойци, които не могат да завършат тренировката си имат потребност от повече време за подготовка. На 4 август следва събиране на силите. След 3 дни американската войска има своите танкове. Преди началото на задачата, челните сили се ротират със задните, с цел да може да има време за презареждане, поддръжка и отмора. Пробивът при Инчон основава съществени проблеми за Северна Корея и доникъде на октомври американски и английски бригади влизат в Пхенян.
На 22 октомври потегля колона от Пхенян. На първо място се пускат танковете, а по-късно и камионите. Колоната е повече от 5 километра. Севернокорейската войска към момента се приготвя за удари по тази линия, затова се употребяват всички защитни ограничения.
Близо до Йонгжу стартират сражения. Мисията на бригадата от Пхенян е да помогне на 187-ми въздушен полк. Десантът е изработен на към 40-50 километра Пхенян, с цел да спре настъплението на противников бойци. Северна Корея е планувала тази тактичност и е съумяла да избяга, избирайки висотите на района за нахлуване. Австралийската бригада би трябвало да смени парашутистите и да помогне за запазването на линията. Лейтенант-полковник Чарли Грийн желае силата единствено на пехотата, само че не и на танковете, тъй като не знае къде тъкмо са позиционирани другарските елементи.
Не може да употребява и артилерия по същата линия. Австралийците доближават до позицията и съумяват да бележат своята първа дребна победа – 500 противников бойци са починали на цената единствено на 7 жертви.
Битката продължава до река Таерьонг, където 300-метров мост е разрушен. Първите изпратени сили на ОН би трябвало да преминат със стълби и на другия бряг и незабавно срещат противников сили. Австралийците стрелят от единия бряг, само че по-късно стопират, тъй като е получена команда да спрат. Някой бойци са подготвени да се предават.
Разузнавателни американски самолети ще оповестят, че в задните елементи има две дивизии бойци, които са се насочили в посока на сражението. Извикани са американски изтребители, които да нанесат въздушен удар и няколко F-80 Shooting Star обстрелват позициите до залез слънце. Открива се и различен здрав мост, който може да разреши на танковете да преминат. Около 7 часа и 30 минути вечерта, корейците стартират да изсипват артилерията си по северната страна на моста. Австралийците стопират настъплението си, до момента в който стрелбата продължава с малокалибрени оръжия. 3 часа по-късно силите на ОН минават моста и заемат позиции. Колона от съветски Т-34/85 потеглят в нахлуване.
Австралийците се крият задоволително добре в мрака и откриват огън благодарение на всичко, което имат, гранати, картечници и минохвъргачки, като се постанова да стрелят от минимални дистанции. Най-голямата им плячка е обвързана с карта на един от командирите на бригадата. Никой не е съумял да прибере тялото, в което се крие карта на подробните позиции на Северна Корея.
За първи път излиза наяве, че Северна Корея съумява да си стъпи на краката и се готви за ново нахлуване, като този път се ориентира към по-мащабна инвазия. Настъплението продължава на идващия ден. Изисква се в детайли разузнаване, преди да се стигне до идната стъпка и активност. Колоната танкове на ОН минава реката и се намира на към 30 километра от последната борба, като съумява да избегне вражеска засада. Разузнаването вижда противников сили напред, само че най-после показва, че към този момент има към 300 души пехота и танкове с камуфлажни окраски, намиращи се на към 5 километра от позициите на ОН.
В последният миг капитан Дикинсън вижда други маскирани танкове и подрежда на Долвин и Грийн да се насочат на безвредно разстояние, до момента в който самолетите се спуснат и ударят съперника. Проблемът е, че самолетите не са свободни и танковете би трябвало да обезвреждат съперника. 89-та танкова дивизия е изпратена да подсигури позициите, подкрепени от втори танков взвод.
Разстоянието е задоволително огромно и снарядите от 76 мм оръдие не могат да бъдат ефикасни. Танковете на капитан Нордстром не могат да подсигуряват точна пукотевица, само че все пак стартират обстрел. След 10 снаряда излиза наяве, че бойците единствено са се маскирали. Втори танков батальон потегля с танкове и пехота. Задачата на лейтенант Джералд Ван Дер Лест е да стигне до върха и по-късно да превземе позицията, контролирайки десния път. Лейтенант Алонзо Кук би трябвало да направи същото, само че защитавайки пътеките в лявата страна на възвишението.
Разполагайки се в мрака, танковете на ОН имат позволение за пукотевица по това, което наподобява на противников сили. Същата стартира, само че за изненада се оказва, че корейците не са тъкмо там, където наподобява, че са били. Стрелбата показва къде тъкмо се намират американските танкове и корейците връщат самодейността. Зелената диря в тъмното подсказва, че корейските Т-34 са заредени с бронебойни снаряди. Капитан Нордстром се разминава с подобен снаряд на сантиметри и незабавно подрежда на всички да стартират пукотевица в посока на танковете. Първият изстрелян снаряд разкрива жестоката истина, в мрака, американци и австралийци са се доближили рисково покрай съперника.
Взривеният Т-34 е единствено на 100 метра от позициите. Американските елементи стартират гневна пукотевица, до момента в който в мрака не избухва позиция със снаряди и гориво. Танковете в задните позиции получават команда да стрелят единствено с картечници през пушека. Нордстром не желае да напредва по стръмния път надолу. Продължава да има вяра, че позициите надолу са завардени. Танковете не престават своя обстрел и взривяват инцидентно втори маскиран Т-34. Ударените противников танкове имат недостатък и при пробив на бронята, стартират да се взривяват от вътрешната страна. След вътрешен гърмеж, куполът на танка излетява във въздуха.
По-късно всички танкисти показват, че Т-34 имат едва място в покривите на своите купули и елементарно могат да се пробиват.
Разчистването на танковете разрешава на пехотата от австралийци да атакуван от висотите на юг по пътя. Подкрепяни от танкове Sherman те потеглят по планинските пътеки. Битката им продължава 2 часа и висотата е завладяна. 90-та артилерия и минохвъргачки не престават да покриват позицията и да обстрелват врагове.
В придвижването напред, корейците обстрелват от разнообразни позиции скрити в гората. Проблемът е, че никой не може да ги открие по време на стрелбата. Нортстром продължава напред по пътя, до момента в който взвод Д се бори по висотите на левия фланг. Открити са още няколко Т-34 и артилерийски оръдия. Австралийците вкарват в приложимост и новите базуки за обстрел на танкове.
Сражението завършва към 9 часа и 30 минути, когато бойците на ОН желаят активиране на тежката артилерия. Снаряди падат на към 400-500 метра от техните позиции, само че публично се отстрани желанието на корейците да водят нахлуване.
Пътят към Чонгжу е чист, а с него и самият град. Оценката от тези сражения демонстрират някои доста ясни обстоятелства. Съветските танкове в Северна Корея изостават от западните. Осъзнавайки тежките проблеми, Северна Корея ще се обърне към силите на Китай, които на 19 октомври 1950 година се включват във войната. Китай изпраща стотици хиляди бойци към река Ялу. Китайците печелят войната и изтласкват методични силите на ОН по време на студената зима сред 1950-1951 година
Войната не е завършила и до през днешния ден, като няма публична информация за победител. Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Китай имат еднакъв проблем – чакат тази война да прерасне в Трета Световна война и всичко това води до сериозен проблем.
