Ничието клане в Синчон – когато историята няма отговор
Корейската война е време за опити и нарушение на човешки права, както в никоя друга точка на света. Макар и борбата да се води сред севера и юга, задкулисието демонстрира наличието на Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, които с огромно наслаждение доставят инструментите на войната. Пропагандата обаче не е нещо ново, тя е добре позната техника в армията. В този спор можем да открием многообразие от борби, които по един или различен метод съумяват да нарушат човешките права. Едно от най-емблематичните събития е клането в Синчон.
За интервала от 17 октовмри до 7 декември 1950 година се счита, че американската войска избива към 35 000 цивилни. Това е един забавен случай, тъй като към момента не е несъмнено кой тъкмо прави това кръвопролитие. До през днешния ден Съединени американски щати отхвърля за това действие. В този времеви интервал се оповестява за няколко такива случая. Първия случай е записан от Северна Корея на 18 октомври при въздушно нахлуване над бункер в същия град. Тази офанзива, съгласно същия източник, убива към 900 души. Още 520, в това число 50 дами и деца, се прибавят на 20 октомври. До 7 декември Северна Корея оповестява за финален брой от 35 383 души. Отговорността обаче се разпределя до този миг сред Съединени американски щати, партизаните на Северна Корея и армията на Южна Корея.
Това са бойните единици, които оперират в региона. До през днешния ден историците стоят в несъгласия, тъй като този акт не може да се преглежда като осъществяване на ликвидиране сред леви и десни сили. За някои става въпрос за класова борба и избиване на богатите, за други това е нарушение на човешките права. Според някои източници, когато армията на Северна Корея напуща тази позиция, партизаните остават в града и не престават да го отбраняват. Тяхното наличие не е изключително цветно и доста скоро идеалистите също се включват в прочистването на зоната.
Точно затова не може да се излъчи главен провинен. Някои източници декларират, че това е дело на американците, други не престават да настояват, че убийствата са осъществени от бойци на Южна Корея. Има и трета версия, в която се декларира, че нареждането е било на Съединени американски щати, а е изпълнено от армията на Южна Корея. През 1952 година група юристи, прокурори и професори от Англия, Франция, Австрия, Италия, Белгия, Китай, Полша и Бразилия стартират без значение следствие. Направеният извод, както и събраните сведения сочат точно американската войска. Донг-Чон Кин – дипломат на истината от Южна Корея е на напълно друго мнение и продължава да отхвърля виновността на своите съдружници. За него главните виновници са младите партизани и другите комунистически организации.
Резултатът от този спор стимулира американската войска да стартира още по-ожесточени интервенции в опит да отстрани и изтласка врага по-далече. Това обаче не е единственото обвиняване, което човек може да откри по време на американските офанзиви. До през днешния ден публицисти се пробват да стигнат до разкритите документи на американските Военновъздушни сили, в които би трябвало да се намира и истината за използването на биологично оръжие. Малко след края на войната Северна Корея декларира, че против тях е осъществена офанзива, която влиза в директен спор с Женевската спогодба. До този миг такива документи липсват.
През 2014 година Ким-Чен Ун посещава музея в града, който се реконструира по негово разпореждане през 1958 година Мнозина не утвърждават съществуването му, тъй като този монумент се употребява напълно за поддържане на омразата към Съединени американски щати. Междувременно Пхенян е на друго мнение по въпроса и припомня, че това е единствено дребна част от доказателствата за осъществените закононарушения от по този начин наречените „ освободители “. В 16-те стаи на музея могат да се открият разнообразни артефакти, записани истории на очевидци, както и картини, които помнят детайлно историята от преди 70 години. Особена горделивост за диктатора са и всички типове плакати, които разкриват съвършената агитация на Северна Корея.
За водачът на Северна Корея, всички опити за прикриването на историята, както и за опрощение не може да бъдат измити, тъй като петната от кръв не се чистят толкоз елементарно. Кръвтта, споделя той, се изкупва единствено с кръв, а американските империалисти ни дъжлат доста. И до през днешния ден можем да станем очевидци на противоречивото разглеждане на цялата обстановка, само че това пък единствено ни демонстрира, че най-вероятно ще станем очевидци на още по-интересни доказателства, когато светът още веднъж насочи вниманието си към диктатора. Впрочем не би трябвало да забравяме, че тук всеки е взел присъединяване по един или различен метод. За жал решението още не е намерено.
