Почитта към еликсира на боговете - виното: От Бакхус и Дионис до св. Трифон
Корените на деня, в който православието уважава свети Трифон или както е прочут празника на Трифон Зарезан, се крият надълбоко в античността. В днешния си вид св. Трифон е православният правоприемник на езическите ритуали и празници, водещи началото си още от времето, когато земите ни са населявани от траките.
Когато българите се заселват през VII век на днешните земи, те наследяват и уменията, излъчени от генерации измежду локалното население в приготвянето на божествената напитка – виното. С приемането на християнството за съществена вяра в Българската страна последователно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическия господ Дионис, като настойник на винарите, лозята и лозарството.
В най-сбит вид житието на свети Трифон споделя за християнски духовник, погубен поради проповядването на христовата религия по време, в което в Римската империя към момента почитателите на Христос са подлагани на гонения. Мъченикът Трифон е подложен на жестоки изтезания, а най-после и обезглавен, без вярата му да бъде сломена. Според легендите, в деня, когато през 250 година св. Трифон е екзекутиран, инсекти атакуват лозовите насаждения и лозарите се обръщат с молба към светеца, с цел да опази насажденията им и гроздето.
В лицето на св. Трифон християнската традиция намира еквивалента на господ Дионис, който античните елини придвижват в своя мавзолей на боговете, заимствайки го от народите, населявали тракийските земи. Дионис е уважаван като заповедник на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието.
Всъщност, съгласно митологията, на Дионис изискуем освен виното. Като един от 12-те олимпийски богове и Дионис се употребява с привилегията да бъде уважаван с празници. В негова чест в антична Елада са устройвани така наречен Дионисии – празници на виното, театъра, екстаза и лудостта. В края на март и началото на април било времето, по което протичали огромните, наричани още и градски Дионисии. Празничните дни включвали най-различни надпревари и карнавални шествия.
В тези дни поети и музиканти се надпреварвали с творбите си, а хоровете пеели дитирамби (химни в чест на Дионис / Бакх). Малките Дионисии се провеждали в късна есен и посредством тях се отправяла признателност към бога, дарил хората с реколтата от грозде, от което произвеждали божественото вино.
По време на Дионисиите наемали артисти, които заставали на някое издигнато място и играели ролята на господ Дионис. Актьорите разказвали в стихове живота на бога на виното, а по време на паузите сред осъществяванията им, се прибирали в заслон, подложен някъде към хълма, от където рецитирали. Тези заслони, които в действителност били парче кожа, опънато като палатка, се наричали скене, откъдето по-късно идва и думата “сцена ”.
Народът обожавал тези празници. Това карало уредниците им да прибягват до всевъзможни похвати, с цел да ги създадат по-масови. Наемали артисти и танцьори, които да забавляват публиката. Така пък се ражда актуалният спектакъл (от гръцкия глагол theatron, който може да се преведе като “зрелище ”). В антична Атина, в скатовете под Акропола, да вземем за пример е издигнат спектакъл, който можел да побере 17 хиляди души, т.е. половината от популацията на тогавашния елински полис.
Някъде по времето на войните сред перси и гърци се появява обичаят в дните на Дионисиите в театрите да се слагат четири пиеси и създателите им да се състезават чия творба е най-хубава. Три от тези пиеси били нещастия. Последната, с цел да може народът да се отпусне и развесели, била “сатирична драма ”, или просто ирония - в нея героите са митичните същества от свитата на господ Дионис, които осмивали всичко и всички.
Днес, когато отдаваме респект на свети Трифон, не си даваме сметка, че той е правоприемник и един по-цивилизован вид на античния Дионис/Бакхус, “специализирал ” се в покровителстване на лозарите и винарите. От плещите на християнския светец е свалено бремето да е покровител на актьорите, танцьорите, хората на изкуството, които се грижат с виното да идва и веселието – над тях бдят други светци.
Когато българите се заселват през VII век на днешните земи, те наследяват и уменията, излъчени от генерации измежду локалното население в приготвянето на божествената напитка – виното. С приемането на християнството за съществена вяра в Българската страна последователно почитаният от църквата свети Трифон заменя езическия господ Дионис, като настойник на винарите, лозята и лозарството.
В най-сбит вид житието на свети Трифон споделя за християнски духовник, погубен поради проповядването на христовата религия по време, в което в Римската империя към момента почитателите на Христос са подлагани на гонения. Мъченикът Трифон е подложен на жестоки изтезания, а най-после и обезглавен, без вярата му да бъде сломена. Според легендите, в деня, когато през 250 година св. Трифон е екзекутиран, инсекти атакуват лозовите насаждения и лозарите се обръщат с молба към светеца, с цел да опази насажденията им и гроздето.
В лицето на св. Трифон християнската традиция намира еквивалента на господ Дионис, който античните елини придвижват в своя мавзолей на боговете, заимствайки го от народите, населявали тракийските земи. Дионис е уважаван като заповедник на възраждащата се и умираща природа, на виното, лозарството и веселието.
Всъщност, съгласно митологията, на Дионис изискуем освен виното. Като един от 12-те олимпийски богове и Дионис се употребява с привилегията да бъде уважаван с празници. В негова чест в антична Елада са устройвани така наречен Дионисии – празници на виното, театъра, екстаза и лудостта. В края на март и началото на април било времето, по което протичали огромните, наричани още и градски Дионисии. Празничните дни включвали най-различни надпревари и карнавални шествия.
В тези дни поети и музиканти се надпреварвали с творбите си, а хоровете пеели дитирамби (химни в чест на Дионис / Бакх). Малките Дионисии се провеждали в късна есен и посредством тях се отправяла признателност към бога, дарил хората с реколтата от грозде, от което произвеждали божественото вино.
По време на Дионисиите наемали артисти, които заставали на някое издигнато място и играели ролята на господ Дионис. Актьорите разказвали в стихове живота на бога на виното, а по време на паузите сред осъществяванията им, се прибирали в заслон, подложен някъде към хълма, от където рецитирали. Тези заслони, които в действителност били парче кожа, опънато като палатка, се наричали скене, откъдето по-късно идва и думата “сцена ”.
Народът обожавал тези празници. Това карало уредниците им да прибягват до всевъзможни похвати, с цел да ги създадат по-масови. Наемали артисти и танцьори, които да забавляват публиката. Така пък се ражда актуалният спектакъл (от гръцкия глагол theatron, който може да се преведе като “зрелище ”). В антична Атина, в скатовете под Акропола, да вземем за пример е издигнат спектакъл, който можел да побере 17 хиляди души, т.е. половината от популацията на тогавашния елински полис.
Някъде по времето на войните сред перси и гърци се появява обичаят в дните на Дионисиите в театрите да се слагат четири пиеси и създателите им да се състезават чия творба е най-хубава. Три от тези пиеси били нещастия. Последната, с цел да може народът да се отпусне и развесели, била “сатирична драма ”, или просто ирония - в нея героите са митичните същества от свитата на господ Дионис, които осмивали всичко и всички.
Днес, когато отдаваме респект на свети Трифон, не си даваме сметка, че той е правоприемник и един по-цивилизован вид на античния Дионис/Бакхус, “специализирал ” се в покровителстване на лозарите и винарите. От плещите на християнския светец е свалено бремето да е покровител на актьорите, танцьорите, хората на изкуството, които се грижат с виното да идва и веселието – над тях бдят други светци.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ