Курбан, жертва пред Бога може да бъде и решението ви да простите на някого ╫ Курбанът и вярата
Korban, 1952 by Gershon Iskowitz (1921-1988)
╫ Курбаните в християнската процедура
„...та си курбан закла Богу... “
Думата курбан произлиза от думата korban на древен еврейски език, която значи:
~ непринудено подаяние (вж. Числа 7:3 - тук думата korban е преведена с „ принос “);
~ кръвна или безкръвна жертва, принесена по старание (Левит 2:1, 4 и др.).
Старозаветните жертви, включително и курбанът, са предобраз на едната и единствена жертва - доброволната кръстна жертва, която Господ Иисус Христос извърши, с цел да ни изкупи от прегрешението и с цел да изцери, възвърне, преобрази и популяризира развалената от прегрешението човешка природа. Христовата жертва е съвършена, по тази причина е и еднократна, тя не се повратя и анулира всички старозаветни жертви (Евреи. 7:26-27, 9:11-12, 25-26).
В Църквата всекидневно (с изключение на Разпети петък, когато не може да има св. Литургия) може да се прави и се прави св. Евхаристия (св. Причащение) по време на св. Литургия. При осъществяването на литургията препоръчаните блага - виното и хлябът - стават същинска плът и кръв Христови, като се претворяват в такива от Св. Дух. Св. Евхаристия е същата Христова жертва, която Спасителят извърши на кръста, когато принесе Себе Си в жертва за нас. Разликата сред Голготската жертва и евхаристийната е тази, че при последната Христос не страда, а Св. Дух претворява хляба и виното.
Курбанът затова не е и не може да бъде жертва, тъй като жертвата е една - Христовата. Курбанът може да бъде единствено и само външен начин за изложение на признателност към Бога за сторено милосърдие. В Православната черква се правят курбани по отношение на разнообразни събития от живота на християните - радостни или тъжни. Курбан се раздава на храмовите празници, след избягнато злощастие, за здравето на обещано семейство. Курбаните, които се вършат по време на постните интервали, се подготвят с постна храна. Свещеникът благославя храната, която се раздава на хората. Истинското свещенодействие обаче, което всички християни би трябвало да правят като „ царствено свещенство “ (Изход 23:22, 1 Петрово 2:9), не се показва в предоставяне на външни блага, а в извършване на евангелските заповеди, в покаянието и причащението със светите Христови Тайни, в отдаването на себе си на Христос и Неговата света воля. Не инцидентно и Църквата на всяка ектения се моли за нас „ целия си живот на Христа Бога да отдадем “. Бог желае от нас не животни или нещо друго, тъй като Той няма потребност от нищо. Говорейки с гласа на бащата от книга Притчи Соломонови, Бог ни споделя какво желае от нас – „ синко, дай си Мен сърцето... “ (Притчи 23:26).
Дали би трябвало да се повтаря всяка година даването на курбан е въпрос на персонално решение. Това, че един път е изработен курбан, не задължава никого да го прави всяка година. Но предлагайки курбан, рекомендацията е той да не се прави единствено като материална жертва, като жертване на известни средства и време. Каквото вършиме, правете го с благодарствена молитва към Бога, Който ви е запазил от тестването. И знайте, че курбан, жертва пред Бога може да бъде и решението ви да простите на някого нещо, което ви се коства, че в никакъв случай не бихте дали прошка, или да дадете някому нещо, от което той в действителност се нуждае, даже и без той да разбере (срв. Матея. 6:1-4). Не разгласата на жертвата, нито нейния размер я вършат годна пред Бога, а реализирането й в името на Бога и с молитва Бог да ни помилва и да ни елементарни многото грехове
Автор: Анна Маринова - помощник по Стар Завет в богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, катедра Свещено Писание (Стар и Нов Завет), История на Църквата и Църковно право.
Източник:
Картина: Korban, 1952 by Gershon Iskowitz (1921-1988)
