HMS Dolphin – любовната лодка на британската флота
Корабоплаването е изкуство, което е помогнало на хората да обиколят света, да открият нови местности и да основат специфични търговски направления. С това се прокарва политика, с нея се основават колонии и най-важното е, че съвсем всеки авантюрист желае да открие нови земи и да опознае нови култури. Поне това е вярата на множеството моряци, а още по-добрата вест е, че всеки човек може да се запише във флота. В средата на XVIII век ще открием, че има няколко огромни страни, които са морските вълци на седемте морета, само че надали някой е подозирал какво тъкмо ще се случи на борда на HMS Dolphin.
Това е транспортен съд, който влиза за първи път в приложимост по време на 7-годишната война и стартира да оперира в Европа. През май 1756 година Англия афишира вона на Франция и HMS Dolphin влиза в спора, проявявайки се на бойното поле в Менорка – остров покрай Испания.
След сполучливата война, британците стартират да чертаят нови търговски направления, облагородяват новите си територии и по-късно стартират да въздействат на други територии. Тихият океан е отворен за всевъзможни благоприятни условия и дава съществени награди на тези, дръзнали да пътуват по-далече, с цел да донесе нови артикули. Така се появява и Източно-индийската компания. Британското адмиралство получава много пари и скоро пускат нови кораби за проучване на вярната територия.
През 1765 година корабът доближава до Фолкландските острови и ги афишира за английски, а по-късно идва ред на остров Токелау, Никунаи, Гилбърт и други. HMS Dolphin съумява да открие и Таити и по този начин нареченото Малко Таити. След като дебаркират в залива Матавай, който публично е посещаван от испанците през 1595 година Единствената причина да е английски е, че испанците по този начин и не са го оповестили на картата за техен. Само година по-късно ще пристигна нов френски навигатор – Луи Антоан де Боужанвие и ще разгласи Хитиа – от другата страна на Таити – за френски в името на краля на Франция. Оказва се, че през XVIII век има доста неточности и един остров трансформира своята благосъстоятелност по няколко пъти, постоянно се стига до войни, само че по-важното е, че тази история има друг край.
Фокусът тук е към HMS Dolphin и фактът, че не всеки остров е бил гостолюбив, когато става въпрос за завладяване. Британците се срещат с локалните поданици от Малко Таити, пристигнали на огромно кану и в избран миг стартират да хвърлят камъни по кораба. Моряците зареждат едно оръдие и стрелят, разцепвайки примитивната лодка на две. След няколко опити за доближаване, моряците стъпили на сушата и почнали да опознават новата просвета. За най-голяма изненада се оказало, че локалните дами били подготвени на всичко – най-често секс – в подмяна на желязо.
Имайки поради късия престой и доста по дългото време на екипажа на HMS Dolphin, скоро всеки моряк почнал да търси всякаква посуда, която да даде за малко повече тропическа обич. Единственият проблем е, че всеки транспортен съд има избрана структурна целокупност, а когато множеството моряци жертвали даже личните си саби, с цел да получат още една сериозна пристрастеност, почнали да вадят пироните на кораба. Не е ясно какъв брой тъкмо пирона са извадени, само че обстоятелствата са следните, корабът съумява да отплава и историята споделя, че това ще е последното му корабоплаване.
Британците записват, че през 1776 година корабът е пенсиониран и погубен през идната. Единственият проблем е, че има прекомерно малко кораби, които по-късно се вадят от работа – най-често се продават на цивилни компании. Една от легендите твърди, че с ваденето на пирони се е стигнало до съществени нарушавания на в дървената обвивка, които водят до неговото рисково държание във водата. Изводът от моралната история е, че любовта постоянно печели против войната и експанзията, просто би трябвало да се желае повече желязо или различен артефакт на поробителя. Все отново е ясно, че HMS Dolphin се счита за любовната лодка на Негово Величество, просто той не е подозирал какво се случва в Таити.
