Копривщенецът Никола Геров Белчов е една от най-чистите и свети

...
Копривщенецът Никола Геров Белчов е една от най-чистите и свети
Коментари Харесай

Никола Белчов рецитира стихотворение за Копривщица, непосредствено преди обесването си

Копривщенецът Никола Геров Белчов е една от най-чистите и свети персони на Възраждането. Той е преподавател, духовник и публичен деятел. Близък е до Георги Бенковски, който е съществена фигура в организацията и началник на Априлското въстание през 1876 година в 4-ти Революционен окръг.

По време на оповестяването на Априлското въстание в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, дружно с множеството апостоли. Разбирайки, че в Копривщица към този момент се бият, той афишира въстанието и там, след което образува чета и потегля да подвига и близките села. 

Хвърковатата му чета играе главната роля във военните дейности на въстанието. Към нея се включват даже шестима хървати от Далмация и един германец, работещи на железопътната станция в Белово.  

Никола е с 10 години по-голям от Бенковски. През есента на 1856 година става преподавател в с. Сатъбегово и се дами за Анка Пашалиева от Копривщица. Той е измежду 11-те мъже извикани от Бенковски във обновения локален революционен комитет през януари 1876 година, дружно със шурей си Филип Бояджиев стартира да отлива бронзови лъвчета от олово за шапките на въстаниците.

На 2 май ордите на Хасан бей подкарват навързани 64 души към Златица към Пловдив, измежду тях е и Никола Белчов. 
Затворен е в Караулхан, където бива подложен на жестоки разпити, издевателства, гаври и мъчения. 

Заедно с Цоко Будин и Тодор Душанцалията са наказани на гибел и обесени. 
Малко преди обесването си, Белчов се прости с родния си край в стихотворна форма:
Копривщице, преславна, 
макар да си неравна, 
твоите баири,
заобиколени с кивгири.
Пращам ти доста здраве, 
Копривщице преславна!

Това, което остава след Никола Белчов е неголемият му алманах „ Песнопойче “, формиран през 1860 година в Цариград. Сред събраните национални песни са и няколко родопски, които евентуално научава по време на учителстването му в Ситово. 

Той сътрудничи и на списание „ Читалище “ през 1871 г, на списание „ Летоструй “ през 1875 година, където е стихотворението му, отдадено на Пловдив със заглавие „ Къде “.
Никола Геров Белчов ни завеща своето „ Песнопойче “ с трогателната изповед към Копривщица и своя подвиг.
Източник: Уикенд
 



 
Източник: kliuki.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР