Копирайтърът Александър Луис обяснява как да се справите с усещането,

Копирайтърът Александър Луис изяснява по какъв начин да се справите с чувството, че мамите в работата си.

„ Ти си шарлатанин “

Всеки човек на изкуството е осведомен с вътрешния шепот, гласа на синдрома на самозванеца, който внушава тази отвратителна мисъл. Синдромът на самозванеца съставлява неоснователен боязън, че вашите професионални или креативен достижения са просто случайност или не са толкоз значими, колкото другите си мислят. С други думи синдромът на самозванеца ви споделя, че не сте в положение да вършите работата, за която сте изцяло квалифицирани.

В прочут смисъл този синдром е потребен. Той ви предизвиква да се стараете повече, да учите по-усърдно и да влагате повече сила в развиването на нови умения, само че по-често ви пречи да печелите пари, да се възползвате от идеалните благоприятни условия и да се представяте решително във вашата област. Когато специалист омаловажава цената на своите качества, всички губят. Следват няколко метода за превъзмогване на вътрешните подозрения, които ще разрешат на вас и на близките да извлечете максимума от вашата креативност и опит.

Как да преодолеем синдрома на самозванеца?

Аз съм текстописец на свободна процедура и персонално съм изпитвал синдрома на самозванеца. Най-често всичко това се случва по време на изявление за започване на някакъв план. По време на другарство с евентуални работодатели аз стартирам да се опасявам, че ще бъда „ оголен “.

Вместо да не отстъпвам своята значителност, се пробвам да я подкопая вътрешно. Когато ходя на изявление, моята вътрешен глас стартира да ми вменява, че съм лъжец и няма какво да предложа на клиента. Всъщност имам богат опит и стотици оповестени публикации. Имам характерни знания, добити от години четене на книги и образование по маркетинг в университета, както и хиляди часове писане и редактиране на текстове.

И все пак, от време на време се усещам като лъжец.

Най-лошото е, че не съм единствения с този проблем. Когато стартирам да се колебая в личните си хрумвания, клиентът също губи. В подозрението си не групирам храброст да показва някои решения, даже неведнъж да съм се убеждавал в тяхната успеваемост, прилагайки ги на процедура.

Понякога се безпокоя толкоз доста за това какво мисли другият човек за мен и моите качества, че пропущам едно просто нещо – клиентът е пристигнал при мен за решение на собствен проблем. Това осъзнаване оказва помощ да се овладеят препускащите мисли и подозрения и да се премине към идната част от диалога.

Признайте, че не сте сами

Наскоро разбрах, че при първия диалог евентуалният клиент също постоянно е нервозен изключително в случай че е притежател на бизнес или основател на артикули.

Клиентът се старае да потвърди целесъобразността на продукта, даже да съм изцяло сигурен в нея. Няма потребност от доказателства, само че по нервността виждам, че клиентът мисли друго.

Винаги си припомням историята на писателя-фантаст Нийл Геймън: „ Преди няколко години имах шанса да ме поканят на среща с велики хора: художници и учени, писатели и откриватели. Имах възприятието, че всеки миг ще схванат, че нямам право да съм измежду хора като тях, които в действителност са постигнали нещо огромно. На втората или третата вечер, до момента в който се любувах на музикалната стратегия, завързах диалог с доста благ и вежлив по-възрастен благородник. Говорихме за разнообразни неща. После той уточни към залата, където бяха събрани хората, и сподели нещо сходно: „ Просто виждам всички тези хора и си мисля за какво в действителност съм тук? Те са създали нещо изумително. А аз просто отидох там, където ме изпратиха. “ И аз споделих: „ Да, само че Вие сте били първия човек на Луната. Мисля, че това значи нещо. “ В този миг се почувствах малко по-добре, тъй като, в случай че Нийл Армстронг се мисли за шарлатанин, тогава всички могат.

Отделете малко време, с цел да си напомните, че не сте сами. Синдромът на самозванеца визира даже най-известните звезди и специалисти.

Поговорете за вашата нерешителност с сътрудници. Ще се изненадате да откриете, че те също се съмняват в качествата си. Да не приказваме, че различен човек, осведомен с вашите умения, може да ви поддържа, когато не вярвате в себе си.

Разчитайте на познания, а не (само) на мотивация

Една от естествените реакции против синдрома на самозванеца е да се сравнявате с другите хора в опит да потвърдите личната си значителност. Проблемът е, че това нормално не покачва самочувствието, а в противен случай, намалява го. В такива случаи ние виждаме у хората това, което ни липсва.

Когато взех решение да стартира да работя на свободна процедура, опитът ми в копирайтинга беше 2 години. Още на първия ден на работа започнах да съпоставям моите достижения с триумфите на другите. Разбира се, развих синдрома на самозванеца и започнах да диря поддръжка, четейки мотивационни публикации.

Зашеметяващи публикации с послания от сорта на „ Ти ще успееш “ ми даваха бърза доза убеденост, която ми стигаше, с цел да изкарам деня, с цел да приключа план или да беседвам с клиент. Мотивационните публикации обаче работят единствено за момента. В последна сметка обаче и те губят силата си.

Статиите за хора на свободна процедура престанаха да ме въодушевяват – липсваше им наличие. Трябваше да се примиря с обстоятелството, че имам опит. Но остана неуреден въпросът в действителност ли съм скъп за клиентите?

Положителните мнения, непрекъснатите клиенти и рекомендации ме накараха да мисля, че предлагам нещо значимо. И въпреки всичко потребността от удостоверение на моите триумфи не изчезна. Реших, че моето ново средство за лекуване на синдрома на самозванеца ще бъде да повиша равнището си на обучение. Както към този момент споделих, от това положение има и позитивни последици и за себе си аз избрах проучването на нови способи за копирайтинг.

Реших да уча материали за работата на свободна процедура и копирайтинг, които оферират потребни препоръки за възстановяване на бизнеса, а не просто ме предизвикват, когато се усещам като шарлатанин. Започнах да отстранявам повече време в четене на профилирани книги и публикации за бизнес, които да ми оказват помощ да предложа на клиентите по-качествени услуги.

Помнете, че не става въпрос за вас.

Перфекционистите си слагат високи цели. Често при синдрома на самозванеца хората неправилно имаме вяра, че ни правят оценка въз основа на това, което към момента не сме постигнали, а не въз основа на знанията и уменията, които имаме.

Повечето хора обаче, включително и доста бъдещи клиенти и работодатели, въобще не се интересуват от това, което мислите. Те не знаят (и вероятно това едва ги вълнува) за вашите непостигнати цели и за идеализираното ви бъдещо Аз. Те правят оценка вашите качества в сходство с потребностите или желанията си. Ако се поставите на тяхно място, ще се научите да решавате проблемите им, вместо да потвърждавате излишно вашата непросветеност.

Работата ми на текстописец изисква от мен да мисля дали съм по-добър или по-лош от други писатели или маркетингови експерти. Винаги би трябвало да бъда почтен с клиента за това, какво мога да направя по съответния план.

Стигнах до извода, че най-хубавият метод да се визиите, като търсите работа, е да не наблягате на опита. Повечето съперници постъпват точно по този начин и в очите на клиента те наподобяват еднообразно. Най-ефективният прийом за привличане на нови планове се показва във фокусирането върху задачите на клиента, а не върху своята биография. Аз приказвам повече за клиентите, в сравнение с за себе си.

Това е философията „ показвай, а не разказвай “. Вместо да приказвам за своите достижения, аз отправям напъните си към търсене на решения за проблемите, поради които са се обърнали към мен. В този смисъл синдромът на самозванеца остава настрани, тъй като се старая повече да бъда потребен, в сравнение с да бъда видян.

Източник: