Човекът, който пропълзя под Берлинската стена
Кооперацията на ул. " Щрелицер " 55 в центъра на Берлин е ситуирана единствено на петдесетина метра от един от оживелите сектори от Берлинската стена. Пететажната постройка от края на XIX век е настрана от нормалния туристически маршрут и малко на брой знаят, че в една от най-напрегнатите етапи на студената война в задния й двор се намира входът на именития Тунел 57. През него в нощите на 3 и 4 октомври 1964 година
57 източногерманци пропълзяват под Берлинската стена - бягството ще остане като най-масовото в историята й и е гласовит пестник за Германската демократична република. Инцидентът е още по-срамен за идеолозите на стената, тъй като съответствува с началото на тържествата по случай 15-ата годишнина от основаването на Германска демократична република.
Андреас Шпрингер демонстрира карта на ул. " Щрелицер " 55, където се е намирал входът на Тунел 57 Източник: Йордан Тодоров
За 28-те години от съществуването на Берлинската стена под нея са стартирани повече от 75 тунела. От тях едвам 19 са приключени и през тях в Западен Берлин заобикалят повече от 300 души. Започнат през април 1964 година от 35 студенти от Западен Берлин, Тунел 57 е най-дълбокият, най-дългият и най-успешният от всички сходни подземни уреди. Разкриването му от източногерманските управляващи се трансформира в международна сензация и новината за него стига до първите страници на интернационалната преса.
" Аз бях бобено зърно в тенджера ", споделя със загадъчна усмивка 78-годишният немец Андреас Шпрингер, до момента в който седи в студиото си в берлинското предградие " Целендорф ". През октомври 1964 година, едвам 21-годишен, Андреас става един от бегълците през именития Тунел 57. Историята на бягството му звучи като извадена от трилър за студената война. И както всеки трилър, в нея има голям брой кодови думи.
" В тайния диалект на хората, прокопали Тунел 57, мъжете бяха " бобени зърна ", а дамите - " грахови ", изяснява Андреас.
Андреас е роден през 1943 година в Майсен, Източна Германия, само че израства в " Драйлинден ", предградие, югозападно от Берлин, като четвъртия от шестима братя. В началото на 60-те години той е на стаж в източногерманското дружество за принадлежности VEB Zähler-und Apparatebau, само че от 14-годишен мечтае да бъде графичен дизайнер. Андреас подава документи в три художествени учебни заведения, само че кандидатурата му е отхвърлена без пояснение.
Капитал - брой 40
" Бях католик, не членувах в организацията на младите пионери и не бях част от Свободната немска юноша. На всичкото от горната страна имах и трима братя на Запад. Това беше прекомерно доста ", изяснява Андреас.
В началото на август 1961 година Клаус и Улрих, двамата по-големи братя на Андреас, отпътуват на странствуване до Париж. На връщане те схващат за новопостроената стена и вземат решение да останат в Западен Берлин. Кварталът им " Драйлинден " е разгласен за зона с стеснен достъп, в която никой не може да влезе без особено позволение. Приятелите на брат им Андреас стопират да го посещават и той се усеща все по-изолиран.
Клаус Шпрингер, по-големия брат на Андреас, който му оказва помощ да избяга в Западен Берлин (снимка: Йордан Тодоров)
" Веднъж граничният патрул ме арестува, до момента в който берях гъби. Тази " чест " ми беше оказвана и по-рано, освен това цели два пъти ", спомня си Андреас. Военните на собствен ред също дишат във врата му и той става все по-неспокоен. В средата на август 1961 година, Андреас дружно със свои сътрудници е на разходка с платноходка в канала Телтов, оттатък който е Западен Берлин. През мозъка му минава дръзка мисъл.
" Хрумна ми, че мога да скоча във водата и след минута да съм " на другата страна ". Но след това се опомних и си дадох сметка, че на всички места към нас има снайперисти ", споделя Андреас.
" Майка ми ми се обади и ми сподели: " Тревожа се за Андреас ", спомня си по-големият брат Клаус. " Всяка вечер броди из гората край " Драйлинден " и търси метод да избяга в Западен Берлин. " Майка ми знаеше доста добре, че в случай че Андреас се опита да направи нещо, той ще бъде убит на място. Това беше нейният зов за помощ, който в никакъв случай няма да не помни. "
Силно разтревожени за живота на брат си, Клаус и Улрих вземат решение да работят, с цел да го измъкнат от Източен Берлин.
Братът на Андреас Улрих на мотора си на път за работа в Източна Германия в края на 50-те години (снимка: Улрих Шпрингер) Източник: Улрих Шпрингер Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика и стопанска система 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика и стопанска система 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Коментари и разбори
" Първоначалният ни проект беше Андреас да бъде изведен в Западен Берлин в кола на някоя от съюзническите сили, облечен във военна униформа и с подправен паспорт. По това време задграничните военни не бяха толкоз строго следени при прекосяването през границата ", спомня си братът на Андреас Улрих. " Отказахме се от този проект, откакто една жена се опита да стори същото, само че се паникьоса и беше задържана от източногерманските граничари. "
В средата на 1963 година Клаус и Улрих уреждат среща на Андреас със западногерманец на име Герд, който " се интересува от съвременно изкуство ". Когато Андреас среща Герд, той бързо схваща, че непознатият не е пристигнал в Източен Берлин, с цел да преглежда последните творби на източногерманския соцреализъм. Както се оказва, Герд е един от така наречен куриери - западногерманец, който може да минава границата законно и който е изпратен от братята на Андреас, с цел да провежда бягството му.
Герда и Рихард, родителите на Андреас, през 60-те години. След бягството на Андреас " Щази " посещава майка му и я заплашва с арест, в случай че не им каже къде е синът й. Тя устоя на натиска и няколко дни по-късно публично афишира сина си за безследно липсващ. Източник: Клаус Шпрингер
Шест месеца след срещата с куриера не се случва нищо и Андреас изпраща картичка на Клаус и Улрих, в която ги пита по какъв начин са. Отговорът идва бързо - братята пишат, че са добре, само че им би трябвало време, с цел да спестят пари за безценен музикален инструмент. Андреас схваща посланието - защото никой от братята му не е музикално талантлив, това може да значи единствено едно - че би трябвало да чака.
57 източногерманци пропълзяват под Берлинската стена - бягството ще остане като най-масовото в историята й и е гласовит пестник за Германската демократична република. Инцидентът е още по-срамен за идеолозите на стената, тъй като съответствува с началото на тържествата по случай 15-ата годишнина от основаването на Германска демократична република.
Андреас Шпрингер демонстрира карта на ул. " Щрелицер " 55, където се е намирал входът на Тунел 57 Източник: Йордан Тодоров
За 28-те години от съществуването на Берлинската стена под нея са стартирани повече от 75 тунела. От тях едвам 19 са приключени и през тях в Западен Берлин заобикалят повече от 300 души. Започнат през април 1964 година от 35 студенти от Западен Берлин, Тунел 57 е най-дълбокият, най-дългият и най-успешният от всички сходни подземни уреди. Разкриването му от източногерманските управляващи се трансформира в международна сензация и новината за него стига до първите страници на интернационалната преса.
" Аз бях бобено зърно в тенджера ", споделя със загадъчна усмивка 78-годишният немец Андреас Шпрингер, до момента в който седи в студиото си в берлинското предградие " Целендорф ". През октомври 1964 година, едвам 21-годишен, Андреас става един от бегълците през именития Тунел 57. Историята на бягството му звучи като извадена от трилър за студената война. И както всеки трилър, в нея има голям брой кодови думи.
" В тайния диалект на хората, прокопали Тунел 57, мъжете бяха " бобени зърна ", а дамите - " грахови ", изяснява Андреас.
Андреас е роден през 1943 година в Майсен, Източна Германия, само че израства в " Драйлинден ", предградие, югозападно от Берлин, като четвъртия от шестима братя. В началото на 60-те години той е на стаж в източногерманското дружество за принадлежности VEB Zähler-und Apparatebau, само че от 14-годишен мечтае да бъде графичен дизайнер. Андреас подава документи в три художествени учебни заведения, само че кандидатурата му е отхвърлена без пояснение.
Капитал - брой 40
" Бях католик, не членувах в организацията на младите пионери и не бях част от Свободната немска юноша. На всичкото от горната страна имах и трима братя на Запад. Това беше прекомерно доста ", изяснява Андреас.
В началото на август 1961 година Клаус и Улрих, двамата по-големи братя на Андреас, отпътуват на странствуване до Париж. На връщане те схващат за новопостроената стена и вземат решение да останат в Западен Берлин. Кварталът им " Драйлинден " е разгласен за зона с стеснен достъп, в която никой не може да влезе без особено позволение. Приятелите на брат им Андреас стопират да го посещават и той се усеща все по-изолиран.
Клаус Шпрингер, по-големия брат на Андреас, който му оказва помощ да избяга в Западен Берлин (снимка: Йордан Тодоров)
" Веднъж граничният патрул ме арестува, до момента в който берях гъби. Тази " чест " ми беше оказвана и по-рано, освен това цели два пъти ", спомня си Андреас. Военните на собствен ред също дишат във врата му и той става все по-неспокоен. В средата на август 1961 година, Андреас дружно със свои сътрудници е на разходка с платноходка в канала Телтов, оттатък който е Западен Берлин. През мозъка му минава дръзка мисъл.
" Хрумна ми, че мога да скоча във водата и след минута да съм " на другата страна ". Но след това се опомних и си дадох сметка, че на всички места към нас има снайперисти ", споделя Андреас.
" Майка ми ми се обади и ми сподели: " Тревожа се за Андреас ", спомня си по-големият брат Клаус. " Всяка вечер броди из гората край " Драйлинден " и търси метод да избяга в Западен Берлин. " Майка ми знаеше доста добре, че в случай че Андреас се опита да направи нещо, той ще бъде убит на място. Това беше нейният зов за помощ, който в никакъв случай няма да не помни. "
Силно разтревожени за живота на брат си, Клаус и Улрих вземат решение да работят, с цел да го измъкнат от Източен Берлин.
Братът на Андреас Улрих на мотора си на път за работа в Източна Германия в края на 50-те години (снимка: Улрих Шпрингер) Източник: Улрих Шпрингер Четено Коментирано Препоръчвано 1 Строителство и парцели 2 Политика и стопанска система 3 Политика 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Политика и стопанска система 1 Строителство и парцели 2 Политика 3 Коментари и разбори
" Първоначалният ни проект беше Андреас да бъде изведен в Западен Берлин в кола на някоя от съюзническите сили, облечен във военна униформа и с подправен паспорт. По това време задграничните военни не бяха толкоз строго следени при прекосяването през границата ", спомня си братът на Андреас Улрих. " Отказахме се от този проект, откакто една жена се опита да стори същото, само че се паникьоса и беше задържана от източногерманските граничари. "
В средата на 1963 година Клаус и Улрих уреждат среща на Андреас със западногерманец на име Герд, който " се интересува от съвременно изкуство ". Когато Андреас среща Герд, той бързо схваща, че непознатият не е пристигнал в Източен Берлин, с цел да преглежда последните творби на източногерманския соцреализъм. Както се оказва, Герд е един от така наречен куриери - западногерманец, който може да минава границата законно и който е изпратен от братята на Андреас, с цел да провежда бягството му.
Герда и Рихард, родителите на Андреас, през 60-те години. След бягството на Андреас " Щази " посещава майка му и я заплашва с арест, в случай че не им каже къде е синът й. Тя устоя на натиска и няколко дни по-късно публично афишира сина си за безследно липсващ. Източник: Клаус Шпрингер
Шест месеца след срещата с куриера не се случва нищо и Андреас изпраща картичка на Клаус и Улрих, в която ги пита по какъв начин са. Отговорът идва бързо - братята пишат, че са добре, само че им би трябвало време, с цел да спестят пари за безценен музикален инструмент. Андреас схваща посланието - защото никой от братята му не е музикално талантлив, това може да значи единствено едно - че би трябвало да чака.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ