Сингапурската конвенция: важна стъпка в развитието на световната медиация
Конвенцията беше отворена за сключване на 7 август в Сингапур
Дима Александрова е юрист и посредник на свободна процедура, създател на правната адвокатска фирма AdimaLaw. Треньор на студентски тимове по надпревари по право.Китай, Съединени американски щати, Южна Корея и Индия и още 42 страни пoдписаха при започване на месеца в Сингапур Конвенция на Организация на обединените нации за интернационалните съглашения, реализирани с медиация. Голяма част от останалите страни, подписали интернационалния контракт, са разрастващи се страни. Идеята на конвенцията е да даде повече сигурност на бизнеса и вложителите, като направи по-лесно осъществяването на трансгранични съглашения, подписани в процедура по медиация. Тя е регулативен отговор на потребностите, които слагат масирани начинания като китайската " Един пояс, веднъж " за основаване на световни търговски и инфраструктурни мрежи.
Основно преимущество: Директното осъществяване на съглашението от медиация
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сингапурската спогодба ще даде повече гаранции за бизнеса, защото носи по-голяма правна сигурност за осъществяване на договореностите. В процедурата по медиация страните сами вземат решение разногласието си благодарение на посредник. Следователно директното осъществяване на съглашението, реализирано посредством медиация, съставлява директно осъществяване на волята на спорещите и е доста по-бързо и по-евтино от правосъдните разногласия.
Очакванията на страните, станали страни по конвенцията, са посредством нейното използване да покачат атрактивността си като място за насърчаване на бизнес. Доколкото правната рамка се смята за едно от главните условия за привличане на вложители, по този начин утвърждението на интернационалния контракт се трансформира в самобитна реклама за правната сигурност в една страна. Не на последно място конвенцията утвърждава медиацията като опция на съда, което е ефикасна панацея за страни с компрометирана правосъдна система.
Конвенцията, подписана в Сингапур, е подготвяна в продължение на няколко години от Комисията по интернационално комерсиално право на Организация на обединените нации (UNCITRAL). Тя влиза в действие шест месеца откакто бъде утвърдена от най-малко три страни. Основната цел е да се сътвори инструмент за използване на интернационален режим към осъществяването на съглашения, реализирани в медиация, сходно на Нюйоркската спогодба за признание и осъществяване на арбитражни решения.
България и Европейският съюз (ЕС) към този момент няма да бъдат страни по конвенцията. Въпросът, който би трябвало да се реши, е дали съюзът да стане страна като цяло, или всяка обособена страна членка би трябвало да я ратифицира поотделно.
Ако България стане страна, това би подобрило нейния инвеститорски рейтинг и би подсигурило елементарно, бързо и дейно решение на разногласия посредством непосредствено наложително осъществяване на доброволните съглашения.
Проучвания демонстрират, че страните по търговски съглашения избират процедура за решение на разногласия, която предлага изпълняемост на финалния акт, по тази причина главната спънка пред по-широка приложимост на медиацията по интернационалните разногласия е осъществяването. Сингапурската спогодба взема решение точно този проблем. Благодарение на този интернационален контракт при липса на непринудено осъществяване изправната страна може да получи непосредствено осъществяване въз основа на съглашението, подписано посредством медиация, без да е належащо да се прибягва до съд или арбитраж. Или, казано на юридически език, то се трансформира в изпълнително съображение.
До този миг съглашението от медиация представляваше контракт. Страните постоянно го съблюдаваха непринудено, защото специфичност на процедурата е да се реализира взаимоизгодна сделка, която и двете страни са склонни да извършват. На процедура няма губеща страна, както е при арбитража или правосъдния спор. Възможно е обаче една от страните да не извършва сделката.
В подобен случай изправната страна има потребност да потърси наложително осъществяване. Досега това главно се случваше със завеждане на иск в съответните съдилища или пред арбитраж и след това с търсене на наложително осъществяване на решението. Това можеше да стане и в друга страна, друга от тази, в която е водено делото. Това обаче може да е дълъг и безценен развой. Най-общо казано, с помощта на конвенцията споразуменията от медиация ще бъдат третирани като арбитражните решения в този момент. Тя придава на съглашението мощ като на правосъдно решение.
Сингапурската спогодба улеснява осъществяването на съглашения по интернационалните търговски разногласия - по този начин вместо да води правосъдни или арбитражни каузи, всеки може да търси осъществяване и да го получи, като се обърне към съответния способен орган в страна, която е страна по интернационалния контракт. Процедурата изисква да се показа стпоразумение, подписано от страните по разногласието, и доказателство, че то е реализирано вследствие на медиация. Достатъчно е страната, където се търси осъществяването, да е страна по конвенцията. Във всяка страна има избран способен орган и този орган ще извърши съглашението, в случай че не е налице някое от основанията за отвод.
Обхват
Конвенцията обгръща интернационалните писмени съглашения, реализирани посредством медиация, за решение на търговски спор. Основното предписание е, че тя се ползва като opt-out, т. е. интернационалният контракт се ползва, в случай че страните не са показали категорично, че не желаят да се ползва. Държавите могат да изберат да я ползват като opt-in - тя да се ползва единствено в случай че страните по разногласието са избрали това ясно и недвусмислено.
Фокусът на признатият интернационален контракт са комерсиалните връзки и е изключено приложението ѝ към потребителски, фамилни, наследствени и трудови разногласия. Изрично се изключват и съглашения, доказани от съд, както и такива, които се извършват като арбитражни решения.
Значение на конвенцията за развиването на медиацията
Конвенцията опростява процеса по осъществяване за споразуменията, подписани посредством медиация, като също по този начин дава и по-голяма тежест на този способ при интернационално решение на разногласия. Утвърждава се мястото му на прийом за различно решение на разногласия в интернационален проект.
Очаква се да се увеличи доверието в процедурата по медиация. Подписаният в Сингапур контракт ще даде повече надеждност на този прийом като интернационален инструмент за решение на разногласия и по този начин той ще стане изключително подобаващ за трансгранични разногласия.
Така следва да се организират повече медиационни процедури, вместо да се водят каузи на интернационално равнище. Също би следвало различното решение на разногласия от ден на ден да се избира пред елементарни договаряния, с цел да се подсигурява осъществяване след това.
Вероятно ще се повлияят и покачат стандартите на водене на медиация, защото неспазването им води до отвод от осъществяване по Сингапурската спогодба. Това подсигурява развиване на качеството на услугата по медиация на интернационално и локално равнище.
Най-сетне, чака се да има по-голямо значение и наличие на медиационните институции и центрове, защото посредством тях най-лесно ще се удостовери, че съглашението е вследствие на медиация, както изисква конвенцията.
Дима Александрова е юрист и посредник на свободна процедура, създател на правната адвокатска фирма AdimaLaw. Треньор на студентски тимове по надпревари по право.Китай, Съединени американски щати, Южна Корея и Индия и още 42 страни пoдписаха при започване на месеца в Сингапур Конвенция на Организация на обединените нации за интернационалните съглашения, реализирани с медиация. Голяма част от останалите страни, подписали интернационалния контракт, са разрастващи се страни. Идеята на конвенцията е да даде повече сигурност на бизнеса и вложителите, като направи по-лесно осъществяването на трансгранични съглашения, подписани в процедура по медиация. Тя е регулативен отговор на потребностите, които слагат масирани начинания като китайската " Един пояс, веднъж " за основаване на световни търговски и инфраструктурни мрежи.
Основно преимущество: Директното осъществяване на съглашението от медиация
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сингапурската спогодба ще даде повече гаранции за бизнеса, защото носи по-голяма правна сигурност за осъществяване на договореностите. В процедурата по медиация страните сами вземат решение разногласието си благодарение на посредник. Следователно директното осъществяване на съглашението, реализирано посредством медиация, съставлява директно осъществяване на волята на спорещите и е доста по-бързо и по-евтино от правосъдните разногласия.
Очакванията на страните, станали страни по конвенцията, са посредством нейното използване да покачат атрактивността си като място за насърчаване на бизнес. Доколкото правната рамка се смята за едно от главните условия за привличане на вложители, по този начин утвърждението на интернационалния контракт се трансформира в самобитна реклама за правната сигурност в една страна. Не на последно място конвенцията утвърждава медиацията като опция на съда, което е ефикасна панацея за страни с компрометирана правосъдна система.
Конвенцията, подписана в Сингапур, е подготвяна в продължение на няколко години от Комисията по интернационално комерсиално право на Организация на обединените нации (UNCITRAL). Тя влиза в действие шест месеца откакто бъде утвърдена от най-малко три страни. Основната цел е да се сътвори инструмент за използване на интернационален режим към осъществяването на съглашения, реализирани в медиация, сходно на Нюйоркската спогодба за признание и осъществяване на арбитражни решения.
България и Европейският съюз (ЕС) към този момент няма да бъдат страни по конвенцията. Въпросът, който би трябвало да се реши, е дали съюзът да стане страна като цяло, или всяка обособена страна членка би трябвало да я ратифицира поотделно.
Ако България стане страна, това би подобрило нейния инвеститорски рейтинг и би подсигурило елементарно, бързо и дейно решение на разногласия посредством непосредствено наложително осъществяване на доброволните съглашения.
Проучвания демонстрират, че страните по търговски съглашения избират процедура за решение на разногласия, която предлага изпълняемост на финалния акт, по тази причина главната спънка пред по-широка приложимост на медиацията по интернационалните разногласия е осъществяването. Сингапурската спогодба взема решение точно този проблем. Благодарение на този интернационален контракт при липса на непринудено осъществяване изправната страна може да получи непосредствено осъществяване въз основа на съглашението, подписано посредством медиация, без да е належащо да се прибягва до съд или арбитраж. Или, казано на юридически език, то се трансформира в изпълнително съображение.
До този миг съглашението от медиация представляваше контракт. Страните постоянно го съблюдаваха непринудено, защото специфичност на процедурата е да се реализира взаимоизгодна сделка, която и двете страни са склонни да извършват. На процедура няма губеща страна, както е при арбитража или правосъдния спор. Възможно е обаче една от страните да не извършва сделката.
В подобен случай изправната страна има потребност да потърси наложително осъществяване. Досега това главно се случваше със завеждане на иск в съответните съдилища или пред арбитраж и след това с търсене на наложително осъществяване на решението. Това можеше да стане и в друга страна, друга от тази, в която е водено делото. Това обаче може да е дълъг и безценен развой. Най-общо казано, с помощта на конвенцията споразуменията от медиация ще бъдат третирани като арбитражните решения в този момент. Тя придава на съглашението мощ като на правосъдно решение.
Сингапурската спогодба улеснява осъществяването на съглашения по интернационалните търговски разногласия - по този начин вместо да води правосъдни или арбитражни каузи, всеки може да търси осъществяване и да го получи, като се обърне към съответния способен орган в страна, която е страна по интернационалния контракт. Процедурата изисква да се показа стпоразумение, подписано от страните по разногласието, и доказателство, че то е реализирано вследствие на медиация. Достатъчно е страната, където се търси осъществяването, да е страна по конвенцията. Във всяка страна има избран способен орган и този орган ще извърши съглашението, в случай че не е налице някое от основанията за отвод.
Обхват
Конвенцията обгръща интернационалните писмени съглашения, реализирани посредством медиация, за решение на търговски спор. Основното предписание е, че тя се ползва като opt-out, т. е. интернационалният контракт се ползва, в случай че страните не са показали категорично, че не желаят да се ползва. Държавите могат да изберат да я ползват като opt-in - тя да се ползва единствено в случай че страните по разногласието са избрали това ясно и недвусмислено.
Фокусът на признатият интернационален контракт са комерсиалните връзки и е изключено приложението ѝ към потребителски, фамилни, наследствени и трудови разногласия. Изрично се изключват и съглашения, доказани от съд, както и такива, които се извършват като арбитражни решения.
Значение на конвенцията за развиването на медиацията
Конвенцията опростява процеса по осъществяване за споразуменията, подписани посредством медиация, като също по този начин дава и по-голяма тежест на този способ при интернационално решение на разногласия. Утвърждава се мястото му на прийом за различно решение на разногласия в интернационален проект.
Очаква се да се увеличи доверието в процедурата по медиация. Подписаният в Сингапур контракт ще даде повече надеждност на този прийом като интернационален инструмент за решение на разногласия и по този начин той ще стане изключително подобаващ за трансгранични разногласия.
Така следва да се организират повече медиационни процедури, вместо да се водят каузи на интернационално равнище. Също би следвало различното решение на разногласия от ден на ден да се избира пред елементарни договаряния, с цел да се подсигурява осъществяване след това.
Вероятно ще се повлияят и покачат стандартите на водене на медиация, защото неспазването им води до отвод от осъществяване по Сингапурската спогодба. Това подсигурява развиване на качеството на услугата по медиация на интернационално и локално равнище.
Най-сетне, чака се да има по-голямо значение и наличие на медиационните институции и центрове, защото посредством тях най-лесно ще се удостовери, че съглашението е вследствие на медиация, както изисква конвенцията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ