Консуматорската епоха върлува наоколо. Свободата води народа към затлъстяване. О,

Консуматорската ера върлува в близост. Свободата води народа към затлъстяване. О, да. Преди не беше ли по-различно? Картината на Дьолакроа не се ли споделяше в действителност: Свободата води народа на барикадите?

Тук ще очертая незабавно един проблем: четящите през днешния ден напълно умерено може да не знаят какво е Дьолакроа и какво е „ Свободата води народа на барикадите “, само че също е допустимо да не знаят и какво е „ картина “ – в смисъл – платно, масло, сложена в музей. Буквосъчетанието „ картина “ у тях умерено може да разсънва единствено асоциации с тв приемници с плосък екран.

Проблемът е: в този момент по никакъв начин не е непристойно да не знаеш каквото и да било.

Ако не знаеш кой е Христофор Колумб – няма ужасно. Човек не е задължен да знае. За тая работа си има Google. Да си изцяло неграмотен в наше време не е непристойно. По-нататък ще го повторя още няколко пъти.

И се опасявам, че някои ще възприемат това изречение не като упрек, а като доброжелателна констатация.

В смисъл – да, в действителност, какво хубаво време! – никой никого не упреква за нищо, ние сме толерантни, и най-толерантни сме към нелепостта, тъпотията и незнанието, т.е. всичко си е едно огромно ОК. Да си неграмотен в наше време си е изцяло ОК.

А ето още едно проблемче. Както е изцяло допустимо някой да не разбере нищо от това – Дьолакроа и така нататък – по този начин и значително хора ще се възмутят ужасно: Ти нас за елементарни ли ни имаш?

Сега клиентът – в случай че ще да е чудовищно елементарен – има правото да бъде одобряван единствено за доста интелигентен!

И никой няма безусловно никакво право даже да си помисля да загатва, че клиентът може да е елементарен. А читателите, както и всички ние – до един – от хора се превърнахме точно в клиенти.

Имаме право да сме си елементарни. Това е ОК!

Ура. Консуматорската ера върлува в близост и нахалното и самоуверено незнание е нейният оракул!

Но забравете тези укоризнени мои брътвежи. Аз желая да опиша следното:
Барикадирали се бунтовници чупят стъклата на кола. В колата има деца.
Надига се публичен спор.

И аз се връщам към Дьолакроа.
Свободата, Санчо, е на върха на колбаса.
Консуматорската ера, братя и сестрици, върлува; и да си див, елементарен и самоуверен (като учителя на народа Слави Трифонов или като лидера на народа Бойко Борисов) е някак… по какъв начин да го кажа по-изискано и по-сложно (в чест на бате Нойзи)… ще го кажа по този начин, нека е задоволително изтънчено: да си див, елементарен и безочлив е просто ОК!

Дьолакроа, Дьолакроа. Ние учим също по този начин и за Гаврош. Нима, мисля си, всички в Париж от 1830 т. са се (сещам ще употребявам една велика консуматорска дума) кефели на барикадите?!

Инджойвали ли са ги?! Дали всички в Париж на Юго и Клетниците са припадали от екстаз, виждайки насъбрани павета и обърнати екипажи? (тук отново ще подсетя, че за значително читатели „ екипаж “ не значи нищо друго с изключение на екипажа на самолета на „ Райънеър “; не значи, примерно, колесница с коне). Дали всички са се кефели и инджойвали от съществуването на барикадите, на една от които е починал Гаврош? (Дали е политически правилно да споделям „ починал “?)

И в този момент – въпрос.
Как живеем с тая неразбория от полезности?

И от ценностно-полагащи източници, заложени в образованието. Как живеем?

Добър ли е Гаврош? Който по този начин жестоко нарушава правата на другите? Като им пречи да минават по улицата? И ха-ха, като не носи маска? Нима не знаете, че холерата по времето на Юго е върлувала ужасно? (Тук се потресвам от читателите, които бърчат носове и не схващат какви такива оплетени ги плещя; тъй като клиентът има право да е и мързелив – той смисъл не желае да търси, той го желае надробен на пюре в туба, на която има надпис и за съдържащите се алергени!)

Добри ли са Гаврошите, правещи барикади във всички наши възторжени литературни мемоари?

Йохан на Смирненски? Той… аха – той отпадна. Вероятно ще отпадне и Гаврош…

Ами Свободата? Свободата, която води народа на барикадите? На Дьолакроа? Тя… тя не е ли политически некоректна…?
И дали не е редно да отпадне от просветителните стратегии?

Дали всяка независимост, която по някакъв метод нарушава удобството и (сега дума-поздрав за скотовете консуматори) комфорта на консуматора… не е ли редно да бъде неразрешена?

А то е ясно – всяка независимост по някакъв метод нарушава комфорта на консуматора. Неговият комфорт се простира на големи площи и е необикновено елементарно да бъде нарушен. От даже микроскопична независимост.

„ Не ми нарушавайте комфорта, ей! “ – вика консуматорът. И отсреща стои Петлешков. Стои и Ботев (който е нарушил комфорта на куп мирни потребители от Козлодуй до Околчица). И Левски стои. Левски си споделя: Дали не нарушавах комфорта на моите благи, богати съотечественици, като им желаех пари за делото? Че им ги желаех и доста… строго, без да одобрявам отказ… Хм…

А да се трошат стъклата на коли с деца в тях си е нецензурност, каквото и да си приказваме.

Но отново да помислим: Ако пренастроим ценностната си система, като изключим изцяло от нея Гаврошите и Левски-те – дали няма да станем едно доста хубаво гойно стадо от буйно блеещи и потънали в идеален комфорт прасета?

Тук за всеки неудовлетворен от моите блеещи прасета ще отговоря като Мирча Кришан (велик хуморист от ХХ век): Че нямат ли право да приказват непознати езици?
И по този начин нататък.

Автор: Калин Терзийски, filternews

Изображение: Pixabay

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews