Конституционният съд (КС) е отхвърлил искането на служебния министър на

Конституционният съд (КС) е отхвърлил настояването на служебния министър на правораздаването Крум Зарков да „ анулира “ пълномощия на прокуратурата, свързани с така наречен контрол за правда. Те са регламентирани в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и бяха оспорени от служебното държавно управление, което изиска пояснение и на главния закон във връзка с надзора за правда. Поводът - Зарков е на мнение, че основният прокурор и подчинените му в последно време се месят в работата на най-различни институции, употребявайки като мотив точно " надзора за правда ".

Конституционният съд още при допускането на делото, поискано от Зарков, отхвърли да пояснява Конституцията в частта за " контрол за правда ". Остави да се занимава единствено с текстовете от Закон за съдебната власт, отдадени на това пълномощие на държавното обвиняване.

Самият Конституционен съд заяви, че е взел решение по делото, откакто в същия ден към този момент беше сподели, че се популяризира " погрешна информация ", че такова решение е взето. В последна сметка членовете на Конституционен съд са били единомислещи в отменяне на настояването на Зарков, въпреки актът още да не е обществен, с цел да се видят претекстовете. Двама съдии са се подписали, само че са добавили и друго мнение от това на сътрудниците си - Соня Янкулова и Янаки Стоилов. И тези документи още не са оповестени.

Министърът изиска да бъдат оповестени за отчасти противоконституционни две разпореждания от Закон за съдебната власт. Зарков твърди в претекстовете си, че в атакуваните отчасти разпореждания са уредени пълномощия, присъщи на анулирания общ контрол за правда, очакван в Конституцията от 1971 година, само че не и в тази от 1991 година, напомня правният уебсайт " Лекс ". Според министъра конституционният проблем идва от това, че правосъдният закон дава опция на прокурора да разпорежда инспекции освен, когато има данни за незаконосъобразни актове (както е планувано в главния закон), а и при незаконосъобразни дейности. Според него по този начин вместо следващ, надзорът на прокурора се трансформира в прелиминарен и се разгръща върху неограничени по темперамент действия на изпълнителната власт.

Как Конституционен съд е оборил причините на министъра ще се разбере, когато излезе решението им в целокупност. От оповестените в уеб страницата на институцията предварителни мнения се вижда, че Върховният касационен съд, Съюзът на юристите в България и Съюзът на съдиите в България поддържат мнението на Крум Зарков. Главният прокурор Иван Гешев, Върховният касационен съд и Висшия адвокатски съвет считат, че с пълномощията на прокуратурата по " надзора за правда " няма проблем, както в последна сметка е заключил и Конституционният съд във връзка с оспорените текстове от Закон за съдебната власт.

Гешев е удовлетворен от развоя - стана ясно от негова обява в Twitter.

Върховенство на закона е съблюдаване на Конституция,българско и европейско законодателство.Решението на Конституционен съд потвърждава,че тезата за политическа целенасоченост,защитавана от министри като Крум Зарков и политици,ни връща във времена на правна неустановеност и липса на демократични полезности.
— Ivan Geshev (@IvanGeshevPG)
Пресцентърът на прокуратурата пък съобщи, че институцията " ще продължи да извършва отговорностите си в сходство с Конституцията и законите на страната за отбрана на сигурността на българските жители, и няма да разреши да бъде превърната в пленник за реализиране на политически цели “.

В Конституционния съд е и различен проблем, който визира връзките Гешев - Зарков, само че там главно настоящо лице са депутатите от ГЕРБ. Те сезираха Конституционен съд с запитване дали проектозаконът на служебния министър, импортиран в предходния парламент и засягащ следствие на основния прокурор, опонира на Конституцията. Решение още няма, а Гешев твърди, че концепциите самостоятелен орган да води такива следствия е в спор с главния закон и зад нея има политически претекстове.

От години и Европейската комисия, и Венецианската комисия, и на база решение на Европейския съд по правата на индивида против България, сътрудниците ни упорстват за разработване на механизъм за действителна опция за следствие и надзор над основния прокурор. Но за това в никакъв случай до момента няма парламентарно болшинство.