Конституционната комисия ще работи като Светия синод.“Защо се налагат тези

Конституционната комисия ще работи като Светия синод. “Защо се постановат тези промени? Защото през годините е имало превратно пояснение.
Махалото е отишло доста
в едната прекаленост, а в този момент е в другата прекаленост. Трябва да спрем махалото по средата, с цел да го успокоим, само че това няма да стане със заемане на крайни позиции. “
Подобен апел от ръководителя
на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков беше насочен при започване на съвещанието й в петък. На него бяха разисквани концепциите за промени в главния закон, свързани с пълномощията на основния прокурор.
Чолаков съобщи първоначално също,
че „ на фона на всички прочувствени неща, които се случват в страната, тази комисия по тази тематика би трябвало да даде образец за отговорно държавно държание “, написа „ Дневник “.
От съвещанието се разбра, че идващите
следващи срещи на комисия са разграничени по тематики. Предстоят правосъдният съвет и инспекторатът към него. Като след края на разискванията Министерството на правораздаването ще приготви общо мнение. Председателят Чолаков прикани и
министъра на правораздаването Атанас Славов,
който беше на съвещанието, да се стартира и паралелна работа по промени в Закона за правосъдната власт, с цел да е известно по какъв начин ще се отрази признатото. „ Народът ще бъде още по-разочарован, в случай че обещаваме
да стане тук Аркадия, а не става “, съобщи Чолаков.От съвещанието се разбра, че вносителите от ГЕРБ и „ Продължаваме промяната – Демократична България “ са обърнали внимание на рецензиите против текстовете и ще се вслушат в някои от тях.„ Светият синод първо разисква,
след това гласоподава, след това, откакто преспят и обмислят предложенията, членовете му гласоподават отново и нищо не е признато, до момента в който не е гласувано два пъти. “ Това разгласи ръководителят на комисията и предложи
комисията да работи по същия метод.
Той допусна, че съдействието на институциите и специалистите може да стигне до консолидиран документ, с който в действителност да бъде реализирана задачата на конституционната смяна, без да събаряме страната “, сподели Чолаков, който и различен път е употребявал тази метафора.
В началото на октомври Народното събрание
прегледа на първо четене предложените ремонти в главния закон, импортирани в края на юли с подписите на 166 депутати (от ГЕРБ, „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и ДПС).
След осемчасовите диспути 161
народни представители гласоподаваха „ за “ измененията, а 57 бяха срещу. Предложението не събра три четвърти от гласовете и не беше признато, само че тъй като получава повече от две трети на първо гласоподаване, планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, т.е. след 6 декември.
разделянето на правосъдния съвет на съвет за прокурори и съвет за съдии, като се отстранява пленумът; разпределението на парламентарната и магистратската квота в двата съвета ще е с друго съотношение;главният прокурор и ръководителите на висшите съдилища ще имат по-кратки мандати;ще има друг метод на съставяне на служебните държавни управления.
Текстовете бяха мощно разкритикувани от представители на неправителствени организации, както и от Венецианската комисия, която разгласи плана за нестимулиран, както и че
не е бил подложен на публично разискване.
Основният акцент в дебата беше върху това дали в текста да остане концепцията методическото управление да се реализира не от основния прокурор, а от прокурорския съвет.
„ Част от рецензиите ме накараха
да размисля, че може би някои решения не са удачни “, съобщи някогашният министър на правораздаването Надежда Йорданова от „ Продължаваме промяната – Демократична България “. Тя и Екатерина Захариева, също някогашен министър на правораздаването от ГЕРБ, се оповестиха
против феодализация на окръжните прокуратури.
От думите на Захариева се разбра, че те са подготвени да правят отстъпка от текста, вкаран в последния миг преди внасянето на плана, който планува основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища да имат право на два мандата от по пет години.
Заместник-председателят на Върховния касационен съд
Лада Паунова, както и други участници в съвещанието се сплотиха към тезата да се резервира опцията прокурорът да желае анулация на незаконосъобразни административни актове. „ Това пълномощие е сезиращо по същността си, а съдът има компетентността да реши дали са налице основанията за анулация “, съобщи Паунова.