Шамани, мистика, езотерика: В това ли вярва Путин?
Константин Егерт,
Съветските медии в годините на Горбачов бяха цялостни с тематики, които преди този момент бяха неразрешени. Сред тях - и материали за секрети общества, езотерични учения, „ персонална сила “ и секрети на историята. Тъкмо тези публикации предизвикваха максимален интерес у руските служби за сигурност. Те постоянно са били склонни да имат вяра, че всичко е „ не толкоз просто “ и че секрети пружини и лостове дефинират посоката на придвижване на политиката, стопанската система и публичния живот.
Обществото с възторг се потопи в езотерика и мистицизъм
72-годишният съветски деспот Путин и близкото му обграждане принадлежат към поколението на руските хора, чиято младост е минала в края на 1960-те и 1970-те години. Това време успешно бе наречено „ ерата на Брежневския застой “. След като края на ерата " Хрушчов " и откакто си потегли поколението, което помнеше революцията и гражданската война, руските хора бързо изгубиха религия в комунизма и дефинитивно се потопиха в персоналния живот и преследването на по този начин наречените дефицити - от месото, което постоянно липсваше в магазините, до американските дънки и компактдисковете на западни рок групи.
Хората обаче не могат да живеят единствено с материалните си ползи. Някои се пробваха да се извърнат към религията, съвсем унищожена от комунистите, и изключително към православието като „ обичайната съветска религия “. Но главната част от обществото се потопи с възторг в разнообразни типове езическа езотерика (хороскопи, гадания, „ учението “ на Порфирий Иванов) и мистицизъм. Експлозията на интереса към НЛО, Бермудския триъгълник и „ снежния човек “ беше толкоз огромна, че руските медии трябваше да се приспособяват към нея. Научно-популярни списания като „ Наука и живот “ и известното телевизионно предаване „ Очевидно и необикновено “ се занимаваха по този начин в детайли с „ развенчаване на митовете “ за извънземните или мистичните свойства на хипнозата, че от време на време човек оставаше с ясното усещане, че това не е развенчаване, а мотив да се научи за тях. Тези тематики бяха непрекъснат детайл от ежедневния диалог, най-малко в огромните градове.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - мистицизъм и професионална недоверчивост
Служителите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) под управлението на Андропов не можеха да не бъдат наранени от тази мода. Нещо повече - тя се наслагваше върху професионалната недоверчивост и клановост, обичайни за всяка специфична работа, които бяха хипертрофирали в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (както и в тайните полиции на диктатурите). Юрий Андропов, който поколението на Путин измежду офицерите в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) безусловно боготвори, трансформира Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в инструмент за издигането си до върха на партийно-държавната пирамида.
Именно Андропов възпитаваше у чиновниците си възприятие за изключителност, схващане, че те са единствените пазители и бранители на безконечните национални ползи и полезности. И че са обкръжени единствено от предатели и врагове - дисиденти, подкрепяни от Централно разузнавателно управление на САЩ, МИ6 и, несъмнено, от „ всемогъщия “ Мосад.
Антисемитизмът на Андропов беше от необикновен тип: той очевидно вярваше, че „ евреите ръководят света “ и че би трябвало доста да се внимава с тях. А „ Мосад “ постоянно е бил считан в средите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за всесилен и кадърен на всичко.
В търсене на безконечен живот?
Възгледите на Путин по всяка възможност са артикул точно на тази среда и ера. Спомням си какъв брой доста православни вярващи се зарадваха, когато той стартира освен да се появява постоянно на църковни служби (това правеше и Борис Елцин), само че и да се кръсти пред телевизионните камери (нещо, което Елцин се опитваше да избягва). „ Най-после Русия има православен държател! “ - това обръщение се тиражираше и продължава да се тиражира от кремълските медии, а при започване на века то беше интензивно пропагандирано в средите на потомците на бялата емиграция на Запад. Разбира се, не може да се надникне в душата на индивида, само че безкрайните вариации на Путиновата история за кръста, оживял при пожара във вилата му, демонстрират по-скоро недоумение на основите на вярата и удивление от кръста като тип езически „ талисман “, а не като знак на жертвата и изкуплението.
Дългогодишният сподвижник на Путин Сергей Шойгу, който също се нарежда като православен християнин, демонстрира мощен интерес към шаманизма, обичаен в родната му Тива в Южен Сибир, и несъмнено е запалил по него и своя шеф. Необяснимо гневното гонене на антипутинския шаман от Якутия Александър Габишев също подсказва, че Путин почита - и се опасява - от шаманите.
Ръководителят на кремълската администрация Антон Вайно явно в миналото е вярвал във опцията за основаване на специфичен уред, който да управлява обществото. Отдавна се приказва и за това, че Путин и неговите другари интензивно се интересуват от казуса за удължаването на живота.
В какво има вяра Путин
Всички тези обстоятелства, клюки и подмятания ме карат да мисля, че Путин най-вероятно има вяра в разнообразни типове „ секрети познания “, в способността да се вижда бъдещето, а и в предопределеността. Това съгласно мен е както поколенческа линия, по този начин и противоположната страна на неговия и на обкръжението му неограничен цинизъм. Мисля, че те търсят отговор на въпроса: за какво разполагат с неограничена власт и имущество, само че не са щастливи? Защо са толкоз могъщи, а някакъв дребен брой украинци, които „ в действителност са руснаци “, съумяват да им се опълчват? Значи не са въпреки всичко толкоз елементарни нещата, а отговора може би знаят единствено шаманите, йогите или космосът.
Изглежда, че Русия се ръководи от нещастни и много мрачни хора – в това се крие още една от многото ѝ нещастия.
Съветските медии в годините на Горбачов бяха цялостни с тематики, които преди този момент бяха неразрешени. Сред тях - и материали за секрети общества, езотерични учения, „ персонална сила “ и секрети на историята. Тъкмо тези публикации предизвикваха максимален интерес у руските служби за сигурност. Те постоянно са били склонни да имат вяра, че всичко е „ не толкоз просто “ и че секрети пружини и лостове дефинират посоката на придвижване на политиката, стопанската система и публичния живот.
Обществото с възторг се потопи в езотерика и мистицизъм
72-годишният съветски деспот Путин и близкото му обграждане принадлежат към поколението на руските хора, чиято младост е минала в края на 1960-те и 1970-те години. Това време успешно бе наречено „ ерата на Брежневския застой “. След като края на ерата " Хрушчов " и откакто си потегли поколението, което помнеше революцията и гражданската война, руските хора бързо изгубиха религия в комунизма и дефинитивно се потопиха в персоналния живот и преследването на по този начин наречените дефицити - от месото, което постоянно липсваше в магазините, до американските дънки и компактдисковете на западни рок групи.
Хората обаче не могат да живеят единствено с материалните си ползи. Някои се пробваха да се извърнат към религията, съвсем унищожена от комунистите, и изключително към православието като „ обичайната съветска религия “. Но главната част от обществото се потопи с възторг в разнообразни типове езическа езотерика (хороскопи, гадания, „ учението “ на Порфирий Иванов) и мистицизъм. Експлозията на интереса към НЛО, Бермудския триъгълник и „ снежния човек “ беше толкоз огромна, че руските медии трябваше да се приспособяват към нея. Научно-популярни списания като „ Наука и живот “ и известното телевизионно предаване „ Очевидно и необикновено “ се занимаваха по този начин в детайли с „ развенчаване на митовете “ за извънземните или мистичните свойства на хипнозата, че от време на време човек оставаше с ясното усещане, че това не е развенчаване, а мотив да се научи за тях. Тези тематики бяха непрекъснат детайл от ежедневния диалог, най-малко в огромните градове.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - мистицизъм и професионална недоверчивост
Служителите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) под управлението на Андропов не можеха да не бъдат наранени от тази мода. Нещо повече - тя се наслагваше върху професионалната недоверчивост и клановост, обичайни за всяка специфична работа, които бяха хипертрофирали в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (както и в тайните полиции на диктатурите). Юрий Андропов, който поколението на Путин измежду офицерите в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) безусловно боготвори, трансформира Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в инструмент за издигането си до върха на партийно-държавната пирамида.
Именно Андропов възпитаваше у чиновниците си възприятие за изключителност, схващане, че те са единствените пазители и бранители на безконечните национални ползи и полезности. И че са обкръжени единствено от предатели и врагове - дисиденти, подкрепяни от Централно разузнавателно управление на САЩ, МИ6 и, несъмнено, от „ всемогъщия “ Мосад.
Антисемитизмът на Андропов беше от необикновен тип: той очевидно вярваше, че „ евреите ръководят света “ и че би трябвало доста да се внимава с тях. А „ Мосад “ постоянно е бил считан в средите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за всесилен и кадърен на всичко.
В търсене на безконечен живот?
Възгледите на Путин по всяка възможност са артикул точно на тази среда и ера. Спомням си какъв брой доста православни вярващи се зарадваха, когато той стартира освен да се появява постоянно на църковни служби (това правеше и Борис Елцин), само че и да се кръсти пред телевизионните камери (нещо, което Елцин се опитваше да избягва). „ Най-после Русия има православен държател! “ - това обръщение се тиражираше и продължава да се тиражира от кремълските медии, а при започване на века то беше интензивно пропагандирано в средите на потомците на бялата емиграция на Запад. Разбира се, не може да се надникне в душата на индивида, само че безкрайните вариации на Путиновата история за кръста, оживял при пожара във вилата му, демонстрират по-скоро недоумение на основите на вярата и удивление от кръста като тип езически „ талисман “, а не като знак на жертвата и изкуплението.
Дългогодишният сподвижник на Путин Сергей Шойгу, който също се нарежда като православен християнин, демонстрира мощен интерес към шаманизма, обичаен в родната му Тива в Южен Сибир, и несъмнено е запалил по него и своя шеф. Необяснимо гневното гонене на антипутинския шаман от Якутия Александър Габишев също подсказва, че Путин почита - и се опасява - от шаманите.
Ръководителят на кремълската администрация Антон Вайно явно в миналото е вярвал във опцията за основаване на специфичен уред, който да управлява обществото. Отдавна се приказва и за това, че Путин и неговите другари интензивно се интересуват от казуса за удължаването на живота.
В какво има вяра Путин
Всички тези обстоятелства, клюки и подмятания ме карат да мисля, че Путин най-вероятно има вяра в разнообразни типове „ секрети познания “, в способността да се вижда бъдещето, а и в предопределеността. Това съгласно мен е както поколенческа линия, по този начин и противоположната страна на неговия и на обкръжението му неограничен цинизъм. Мисля, че те търсят отговор на въпроса: за какво разполагат с неограничена власт и имущество, само че не са щастливи? Защо са толкоз могъщи, а някакъв дребен брой украинци, които „ в действителност са руснаци “, съумяват да им се опълчват? Значи не са въпреки всичко толкоз елементарни нещата, а отговора може би знаят единствено шаманите, йогите или космосът.
Изглежда, че Русия се ръководи от нещастни и много мрачни хора – в това се крие още една от многото ѝ нещастия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ