Секретният протокол на Путин и Ким: плашат с хаос в Азия
Константин Егерт, Дойче веле
Кремъл е подготвен да дестабилизира Корейския полуостров и даже цяла Азия. Това обаче може да коства скъпо на Москва.
В съветската блогосфера предстоящо се появиха гневни изявления за съглашението за " стратегическо партньорство ", коетоВладимир Путин подписа с Ким Чен Унпо време на визитата си в Северна Корея. В тях се напомня, че в близкото миналоРусияе обсъждала безвизов режим с Европейския съюз, а през днешния ден Кремъл щастливо се хвърля в обятията на " корейския Сталин ".
Дугин, Ким и Сталин
Още мотиви за подигравка даде съветският мъдрец Александър Дугин, съгласно който Русия се нуждаела от своя лична философия " чучхе ". Тя е измислена преди време от Ким Ир Сен, дядото на настоящия севернокорейски водач, и е идея за това по какъв начин да се справяш самичък, без да разчиташ на други – на процедура в изискванията на съвсем цялостна изолираност.
Но в тази ситуация няма нищо смешно.Путинова Русиябързо се изолира от света даже и без да чака подкана от Дугин. А това е добър мотив да си спомним за Сталин.Договорът сред Москва и Пхенянне е оповестен и явно няма да бъде оповестен. Дори пактът Молотов-Рибентроп беше отпечатан във вестниците, а засекретени бяха единствено протоколите за систематизиране на сферите на въздействие в Европа.
Путинзаяви, че документът от Пхенян съдържа уговорка за взаимопомощ, в случай че едната страна бъде нападната. Ако това е по този начин, значи ли, че Русия е подготвена да влезе във война на Корейския полуостров, в случай че Ким реши да нападне Южна Кореякато, несъмнено, упрекна Сеул в експанзия? Южна Корея има изчерпателен контракт за сигурност съсСъединените щати. На нейна територия са ситуирани десетки хиляди американски бойци. Значи Кремъл е подготвен да рискува война с Америка?
Тъй като никой не е виждал текста на контракта, има някаква доста слаба вяра, че всичко това е единствено блъф. Но в действителност доста слаба. Ако съдим по излъчените от самия него сигнали по време на пътуването му до Северна Корея, Путин освен е признателен за поддръжката на Ким, само че и разчита на по-нататъшни мащабнидоставки на севернокорейски снаряди, с цел да продължи експанзията си против Украйна, в подмяна на което е подготвен да анулира всички останали забрани за трансфер на технологии за балистични ракети към режима в Пхенян и, евентуално, за създаване на нуклеарни оръжия. По този метод съветският режим показва готовността си за потъпкване на глобите на Организация на обединените нации против Северна Корея, които Русия преди е подкрепяла.
Путин плаши Запада с безпорядък в Азия
Путин още веднъж загатва за ленинградските уроци, научени още в детските години, които включи и в книгата си " От първо лице ", издадена преди съвсем четвърт век. Аименно:че слабият постоянно би трябвало да удари пръв, още повече в случай че е притиснат в ъгъла. Сега той плаши Запада с вероятен безпорядък в Азия с вярата Вашингтон да се уплаши и да изпрати в Русия емисар за договаряния, примерно шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, който се употребява с огромно почитание в Москва. Разбира се - в подмяна на отстъпки във връзка с Украйна. Тоест съветският режим се пробва да нанесе удар по стратегическите ползи на Вашингтон в Азия. Това не се е случвало от Виетнамската война насам. Но даже и тогава Брежнев не шантажираше Вашингтон, като прехвърляше оръжия за всеобщо заличаване и ракетни технологии на безотговорни играчи.
Путин наподобява убеден, че заканите му ще бъдат добре признати в Китай - основен съдружник на Русия въввойната против Украйнаи Запада. Нека Москва да оказва напън върху Америка с политиката си в Азия, а Пекин да се преструва, че няма нищо общо с това. Една такава калкулация наподобява изцяло основателна: през последните три години на интензивно доближаване Кремъл чудесно разбра какво харесва и какво не харесва Си Дзинпин.
За Вашингтон обаче тези игри сред Москва, Пекин и Пхенян са изцяло неприемливи. Американците и техните съдружници, даже без да препрочитат " Първо лице ", ще разчетат нападателната изразителност на Путин като симптом на уязвимост, а не на мощ. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг към този момент прикани за това на срещатана върха във Вашингтон през юли Алиансът да реши по какъв начин да противодейства на азиатската опасност, дирижирана отПутин. Радикалното разширение на съдействието в региона на защитата и разузнаването с сътрудници от НАТО като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия може да е една от последствията на това пътешестване на Путин до Пхенян. Но ще има и други.
ВДелхи надали са удовлетворени
Флиртът с нуклеарните ракетни упоритости на Пхенян кара съветския режим да наподобява зле в очите на доста евентуални симпатизанти в Азия. И то освен в Япония, която дефинитивно скъса с него, само че и в Южна Корея, която макар съюза си със Съединени американски щати постоянно се е опитвала да води " нюансирана " политика по отношение на Русия. Сега тя може да стартира да доставя оръжие на Украйна. Нещо повече - корейските придобивки на Путин няма да се харесат на доста от страните от Глобалния юг, които в този момент му симпатизират.
Едно е да не харесваш Америка и да гледаш равнодушно на войната в Украйна, която ти наподобява някак далечна и неразбираема за теб. Съвсем друго е да наблюдаваш по какъв начин Путин буни Корейския полуостров в името на тази война, освен това с безмълвното единодушие на Си Дзинпин. Индия, да вземем за пример, надали ще бъде удовлетворена от това.
Москва има вяра, че антиамериканизмът и големите отстъпки за съветските енергийни доставки ще оказват помощ да се преодолеят подозренията в разумността на новата съветска политика. Въпреки това Америка и нейните съдружници към този момент твърдо считат Русия за зложелател – към този момент и в Азия. Даже един Нарендра Моди, който преди малко беше избран отново за министър председател на Индия за още един мандат, няма да може да пренебрегне това.
Кремъл е подготвен да дестабилизира Корейския полуостров и даже цяла Азия. Това обаче може да коства скъпо на Москва.
В съветската блогосфера предстоящо се появиха гневни изявления за съглашението за " стратегическо партньорство ", коетоВладимир Путин подписа с Ким Чен Унпо време на визитата си в Северна Корея. В тях се напомня, че в близкото миналоРусияе обсъждала безвизов режим с Европейския съюз, а през днешния ден Кремъл щастливо се хвърля в обятията на " корейския Сталин ".
Дугин, Ким и Сталин
Още мотиви за подигравка даде съветският мъдрец Александър Дугин, съгласно който Русия се нуждаела от своя лична философия " чучхе ". Тя е измислена преди време от Ким Ир Сен, дядото на настоящия севернокорейски водач, и е идея за това по какъв начин да се справяш самичък, без да разчиташ на други – на процедура в изискванията на съвсем цялостна изолираност.
Но в тази ситуация няма нищо смешно.Путинова Русиябързо се изолира от света даже и без да чака подкана от Дугин. А това е добър мотив да си спомним за Сталин.Договорът сред Москва и Пхенянне е оповестен и явно няма да бъде оповестен. Дори пактът Молотов-Рибентроп беше отпечатан във вестниците, а засекретени бяха единствено протоколите за систематизиране на сферите на въздействие в Европа.
Путинзаяви, че документът от Пхенян съдържа уговорка за взаимопомощ, в случай че едната страна бъде нападната. Ако това е по този начин, значи ли, че Русия е подготвена да влезе във война на Корейския полуостров, в случай че Ким реши да нападне Южна Кореякато, несъмнено, упрекна Сеул в експанзия? Южна Корея има изчерпателен контракт за сигурност съсСъединените щати. На нейна територия са ситуирани десетки хиляди американски бойци. Значи Кремъл е подготвен да рискува война с Америка?
Тъй като никой не е виждал текста на контракта, има някаква доста слаба вяра, че всичко това е единствено блъф. Но в действителност доста слаба. Ако съдим по излъчените от самия него сигнали по време на пътуването му до Северна Корея, Путин освен е признателен за поддръжката на Ким, само че и разчита на по-нататъшни мащабнидоставки на севернокорейски снаряди, с цел да продължи експанзията си против Украйна, в подмяна на което е подготвен да анулира всички останали забрани за трансфер на технологии за балистични ракети към режима в Пхенян и, евентуално, за създаване на нуклеарни оръжия. По този метод съветският режим показва готовността си за потъпкване на глобите на Организация на обединените нации против Северна Корея, които Русия преди е подкрепяла.
Путин плаши Запада с безпорядък в Азия
Путин още веднъж загатва за ленинградските уроци, научени още в детските години, които включи и в книгата си " От първо лице ", издадена преди съвсем четвърт век. Аименно:че слабият постоянно би трябвало да удари пръв, още повече в случай че е притиснат в ъгъла. Сега той плаши Запада с вероятен безпорядък в Азия с вярата Вашингтон да се уплаши и да изпрати в Русия емисар за договаряния, примерно шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, който се употребява с огромно почитание в Москва. Разбира се - в подмяна на отстъпки във връзка с Украйна. Тоест съветският режим се пробва да нанесе удар по стратегическите ползи на Вашингтон в Азия. Това не се е случвало от Виетнамската война насам. Но даже и тогава Брежнев не шантажираше Вашингтон, като прехвърляше оръжия за всеобщо заличаване и ракетни технологии на безотговорни играчи.
Путин наподобява убеден, че заканите му ще бъдат добре признати в Китай - основен съдружник на Русия въввойната против Украйнаи Запада. Нека Москва да оказва напън върху Америка с политиката си в Азия, а Пекин да се преструва, че няма нищо общо с това. Една такава калкулация наподобява изцяло основателна: през последните три години на интензивно доближаване Кремъл чудесно разбра какво харесва и какво не харесва Си Дзинпин.
За Вашингтон обаче тези игри сред Москва, Пекин и Пхенян са изцяло неприемливи. Американците и техните съдружници, даже без да препрочитат " Първо лице ", ще разчетат нападателната изразителност на Путин като симптом на уязвимост, а не на мощ. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг към този момент прикани за това на срещатана върха във Вашингтон през юли Алиансът да реши по какъв начин да противодейства на азиатската опасност, дирижирана отПутин. Радикалното разширение на съдействието в региона на защитата и разузнаването с сътрудници от НАТО като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия може да е една от последствията на това пътешестване на Путин до Пхенян. Но ще има и други.
ВДелхи надали са удовлетворени
Флиртът с нуклеарните ракетни упоритости на Пхенян кара съветския режим да наподобява зле в очите на доста евентуални симпатизанти в Азия. И то освен в Япония, която дефинитивно скъса с него, само че и в Южна Корея, която макар съюза си със Съединени американски щати постоянно се е опитвала да води " нюансирана " политика по отношение на Русия. Сега тя може да стартира да доставя оръжие на Украйна. Нещо повече - корейските придобивки на Путин няма да се харесат на доста от страните от Глобалния юг, които в този момент му симпатизират.
Едно е да не харесваш Америка и да гледаш равнодушно на войната в Украйна, която ти наподобява някак далечна и неразбираема за теб. Съвсем друго е да наблюдаваш по какъв начин Путин буни Корейския полуостров в името на тази война, освен това с безмълвното единодушие на Си Дзинпин. Индия, да вземем за пример, надали ще бъде удовлетворена от това.
Москва има вяра, че антиамериканизмът и големите отстъпки за съветските енергийни доставки ще оказват помощ да се преодолеят подозренията в разумността на новата съветска политика. Въпреки това Америка и нейните съдружници към този момент твърдо считат Русия за зложелател – към този момент и в Азия. Даже един Нарендра Моди, който преди малко беше избран отново за министър председател на Индия за още един мандат, няма да може да пренебрегне това.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ