Константин е роден през 272 г. сл. н. е. в

Константин е роден през 272 година сл. н. е. в римската провинция Горна Мизия, в днешна Сърбия. Когато е на 21 години, татко му Констанций Хлор, сполучлив админ и военачалник, е назначен за Цезар в тетрархията на Диоклециан. Така Констанций се постанова да остави майката на Константин Елена и да се ожени за Теодора, щерка на император Максимиан.

През 305 година сл. Хр. Констанций става съимператор с човек на име Галерий. Преди това Константин е зависещ на Галерий, само че в този момент той става пленник на положителното държание на татко си. Когато получава позволение да се причисли към Констанций в акция във Англия, Константин избяга на негова страна. Той е там, когато Констанций умира през 306 година сл. н. е., в Еборакум – град Йорк в модерна Англия. Константиновите войски незабавно го прогласяват за Цезар, въпреки че това нарушава по-меритократичната тетрархична система. Константин обаче затвърждава новия си пост в очите на армията като побеждава французите, които атакуват Галия. Франкските водачи са хванати и в невиждана демонстрация на кръвожадност двамата им крале са хвърлени при зверовете на арената.

Узурпирането на Константин на купата Цезар не оставя място в тетрархията за Максенций, наследник на някогашния император Максимиан. Следователно самият Максимиан излиза от пенсия и се пробва да поеме контрола над армията на Константин. Превратът се проваля и Максимиан се самоубива.

Към 311 година сл. Хр. Константин управлява Запада, а нов император, наименуван Лициний, ръководи Изтока. Междувременно Максенций поема контрола над Италия. Докато неговите съветници – и даже неговите гадатели – усещат, че Максенций е прекомерно мощен, Константин въпреки всичко потегля против него. Максенций има по-голямата войска и на собствен ред излиза от Рим, с цел да провокира Константин на Милвийския мост.

Тук за първи път армията на Константин носи лабарум – знаме, изписано с гръцките букви X и P, които дружно се четат „ Хр(истос) “. Според по-късните текстове самият Спасител споделя на Константин насън да сътвори това знаме и да сложи емблемата върху щитовете на своите бойци. Тази божествена интервенция, или пък лошо ръководство на Максенций дават бърза победа на Константин.

Затова наподобява малко неблагодарно, че на арката, която стои до Колизеума в Рим, няма християнски знаци, които означават успеха му. Този монумент обаче е поръчан от езическия сенат – и е построен най-вече от материали, рециклирани от царуването на Адриан и Траян.

Както доста римски императори, животът на Константин е заслужен за сапунка. Майка му, да вземем за пример, е светица. Буквално. Света Елена Константинополска отива на поклонение в Светата земя, което е много известно, като основава църкви на всички места, където мине. Една такава черква е – съгласно съвсем съвременника й, писателя Сократ Шоластик – учредена на мястото на Гроба Господен, което води до откриването на Истинския кръст, на който Исус е бил разпнат. Елена почива през 330 година сл. Хр. и нейният превъзходен саркофаг в този момент се намира във Ватиканския музей.

Смъртта на Елена евентуално е ускорена от тъгата й след изтезанието на нейния внук Крисп. Крисп е наследник на Константин и непознатата другояче Минервина, която е или първата му брачна половинка, или негова наложница. Последвалите връзки сред Крисп и по-късната му мащеха Фауста от този момент са обект на бурни спекулации.

Крисп се бие със ярка храброст във войната против Лициний и се счита, че ще бъде правоприемник на империята. И въпреки всичко през 326 година сл. н. е., когато Константин e на път за Рим, с цел да отпразнува 20-годишнината от службата си, Крисп внезапно e задържан по неуточнени обвинявания и неотложно екзекутиран. Всички публични записи на мъжа са унищожени.

По-късно същата година брачната половинка на Константин Фауста също е екзекутирана. Дали двамата са били незаконни любовници? Или може би са замисляли прелом дружно? Предположени са и двете теории. Трябва да се означи обаче, че в по-късните години, когато стават императори, синовете на Фауста не отдръпват формалното обвиняванията към майка си.

През 324 година сл. Хр. Константин основава нова, християнска столица на империята. След доста разисквания той избира съществуващия град Византия, гръцка колония, учредена през 650 година прочие н. е. За разлика от Рим, Византия е добре ситуирана стратегически, близо е до военноопасните зони на Дунав и Сирия. Да се ​​каже, че „ Новият Рим “ на Константин процъфтява, е би било едва. След рухването на римския запад Византия – или Константинопол, както става прочут – е центърът на императорското ръководство през идващите хиляда години.

Карта на Константинопол, 1422

През пролетта на 337 година сл. Хр. Константин се разболява тежко. Той редовно отсрочва кръщението си до този миг, може би тъй като кръщението в една форма на християнство би отчуждило почитателите на останалите му форми. (Въпреки напъните на Константин, църквата към момента е осеяна с спорни хрумвания, изключително за природата на Христос.)

В последна сметка Константин е кръстен от проарийски епископ; т.е. свещеник, който има вяра, че Исус е обособен от Бащата и не е част от едно тринитарианско единение. Константин първо пожелава да бъде кръстен в река Йордан. След това, когато положението му се утежнява, той се пробва да се върне в Константинопол, само че умира по време на пътуването, на 65 години. Погребан е на място, което деликатно избира – в Църквата на дванадесетте апостоли. Днес, след опустошаването на Константинопол от кръстоносците и османските завоеватели, местоположението на тази черква е незнайно.

***

Константин не просто трансформира ориста на Европа. Без него нямаше да има „ Европа “, каквато я познаваме през днешния ден. В продължение на епохи римската цивилизация е предпазена на изток от Константинопол, който стопира варварските орди да не пресичат Босфора. След това, в по-късните години, Константинопол и разпадащата се Византийска империя задържат мюсюлманските армии, позволявайки на Европа постепенно да възвърне популацията и икономическата си мощ. Когато Константинопол най-сетне пада, османските армии по-късно настъпват чак на запад до Виена. Ако Константинопол не беше удържал до 1453 година, източните нашественици можеше изцяло да завладеят Европа.

Второ, до Миланския едикт и непоклатимата поддръжка на Константин по-късно, няма гаранция, че християнството ще се утвърди на запад. Тази религия в един миг е също толкоз мощна в Сасанидската персийска империя, само че в никакъв случай не е повече от вяра на малцинството в района. И въпреки всичко след политическия разпад на Запада, християнството е интелектуалната и духовна мощ, която придава на Европа нейната еднаквост като „ християнски свят “. И точно категорично християнската коалиция в последна сметка изпъжда османските мюсюлмани от Виена през 1683 година