Комуникацията е средството, чрез което хората могат да постигнат разбиране

„ Комуникацията е средството, посредством което хората могат да реализират схващане между тях – не посредством насила, а посредством мотив “.

Това са думи на немския мъдрец Юрген Хабермас, който изследва обществената сфера - не посредством популизъм, а посредством съвременен прагматизъм. Ако някой би трябвало да опише тезата на цялостното му творчество, а това е прекомерно амбициозна задача сама по себе си, то тя ще бъде следната:

Всяка позитивна смяна в обществената еволюция на човечеството е пристигнала от неналожителен диалог сред съидейници, с халба бира, без показност.

Цялата тази концепция стои някъде в ъгъла на диалога ми с Орлин Милчев - прочут също като рапъра Атила. Теорията на Хабермас е като затулен белег за всичко, което той прави. И най-много — за това, което отхвърля да прави.

„ Аз съм градско растение ", споделя Орлин, който дълго преди да стане водещ на подкаст e различен глас – на сцената, в подземния свят на българския хип-хоп.

„ Сериозен съм щом е въпрос за хип хоп / Абаносонова кост, Ноев ковчег против потоп / построил съм върху несъгласия свои / На сцената съпваш – добре пристигнал във моите палати “ — рапира Атила в „ Забавен “.

Орлин е човек, който не понася утринни блокове. Не поради ранния час, а поради пластмасовия разговор и усмивките, които миришат на на ниска цена лакочистител. Той е режисьор, музикант, човек на дългия диалог, на инцидентната и неслучайната дума.

Също по този начин е един от двата гласа зад микрофоните на " - евентуално единственият подкаст в България, който не се интересува от логаритми, сглобки, силикон, кавги, а от дискурс.

Разбира се, той не прави това самичък - другояче цялото интро с Хабермас щеше да пропадне.

С неговия съводещ Цветан Цанов (Цецо) и оператор+монтажист Филип Търпов (Фил) започват подкаста преди 6 години с концепцията да внедрят американския модел на непринудени и другарски диалози с разнообразни посетители, който е съвсем чужд по това време в България.
Трима души, три микрофона и над 25 хиляди почитатели
„ Можем да приказваме по два или три часа за всичко и още да ни е забавно " - отбелязва Орлин.

Това е и първото изискване за подкаст. Второто - да имаш хора, които искаш да слушаш. Третото - да не си публицист, тъй като публицистиката тук пречи. Слага вратовръзка на истината и я кара да стои натопорчено.

Форматът се ражда органично преди шест години - първо като диалози сред другари и познати, след това като опит да се открие обща истина със съществени посетители, без да се жертва интимността.

„ Не сме тръгнали да вършим някакъв медиен артикул. Просто желаеме да приказваме с хора, с които ни е забавно. “

Е, Орлин и компания не престават да го вършат. Някои диалози са провокативни, други дълбоки, трети просто човешки. Но постоянно с чувството, че никой не е там, с цел да се хареса. Никой не цялостни алгоритмичен формуляр и не идва с пиар. Или най-малко не остава с него.

„ Гоним ги още от вратата “, споделя Орлин с усмивка за недолюбваните реализатори на връзките с обществеността.

Подкастът е самостоятелен. Финансиран е от момчетата, както и от лоялните им клиенти в Patreon и се движи в три концентрични кръга, разказани от Орлин по следния метод:

Вътрешен – другари и съмишленици; междинен – дейната общественост от клиенти, които имат присъединяване в подкаста с идеи; външен – оня от време на време отровен YouTube свят, в който можеш да бъдеш разказан като „ младия Пригожин “, както се е случило на водещия.

„ Имало е случаи, в които някакви хора се засилват и пишат гадории. Най-често са мъже с подправени профили. Вече даже не ми прави усещане. “

На този декор Орлин не има вяра, че всяка тирада е равностойна. Не е нужно да каниш някого, единствено тъй като е „ забавен “. Не е нужно да си публицист, с цел да задаваш въпроси, нито да си апатичен, с цел да останеш уравновесен.

Затова той и Цецо канят хора, които харесват. Не такива, с които имат намерение да стане сеир. И не, допускам няма да поканят Костадин Костадинов. Просто тъй като не им е забавен (или приятен).

„ Аз не съм публицист, не съм Лора Крумова. Не поканвам хора, с цел да ги разобличавам или да ги вкарам в капан.

Най-хубавите диалози се получават, когато се забравим. Когато просто си приказваме и не мислим, че снимаме. Нямаме сюжет. Нямаме монтажен проект. “

Предполагам има нещо лечебно в това да изградиш план, който не зависи от спонсорирана популярност или партийни поръчки. За тях даже рекламите са честен въпрос. Не продават секс играчки, кренвирши или цигарени заместители.

Подкастът е и протест против една медийна среда, която е изтъкана от студиа, в които въпросите идват авансово, и парадоксално, отговорите са вулгарни.

„ Свободата на словото не значи да се държиш като дръвник обществено “, безапелационен е Орлин.

С други думи той отхвърля да одобри клишето, че всяка една позиция е годна за лъчение в тяхната платформа.

„ Не всяка тирада е равностойна. Провокацията би трябвало да е съзнателна. Много постоянно хората предизвикат просто тъй като нямат какво друго да кажат. Когато правиш подкаст, всички стартират да чакат мнение по всяка тематика. А аз не желая да вземам участие във всичко. И не съм задължен. “

Тази негова теза може и да се подмине. Но не трябва. Защото точно в отхвърли от изчерпателност се ражда оня почит към тишината, който липсва в множеството медийни формати.

„ Нямаме огромен проект. Искаме просто да продължим да вършим това, което е почтено. Ако на следващия ден спре да е такова – значи сме завършили. “

Затова и 2&200 не звучи като останалото. Не е утринен блок, не е лайвстрийм, не е риалити и не е TikTok-батъл. То е една стая на съзнателното говорене в българската онлайн галактика. Без маска, без банери на WinBet, без напъванка за всеобхватната обич на постоянно обективния българин.

Посланието е просто: приказва, когато имаш какво да кажеш. И резервира достолепно безмълвие, когато ти подават шарени въпросчета.

„ Публиката усеща когато знаеш какво правиш. И най-много – когато не лъжеш. “

И евентуално по тази причина, макар отхвърли на 2&200 от кликбейт, хората се връщат към чувството, че някъде в екрана, или слушалката, има човек, който приказва от свое лице.

В последна сметка екипът на този подкаст не трансформира света. Но вземат участие в него, обсъждайки го по своя ненарушим метод.

А Орлин е гласът, който от време на време просто слуша. И тъкмо по тази причина звучи по този начин ясно.