Компютърът няма как да го накараш по-бързо да обработи информацията.

Компютърът няма по какъв начин да го накараш по-бързо да обработи информацията. Нито тв приемникът по-бързо да превключва стратегиите. Машините си имат избрани параметри и потенциал. Дори и животът ни да зависи от това, няма да проработят по-бързо. Човекът обаче е друго нещо. Ако се постанова, той е податлив да поема още и още товар – повече количество работа за по-кратко време. Докато най-после стартира да дава заето. Кои са първите сигнали на преумората? Онези червени лампички, които ни споделят, че е време да поспрем, да поуспокоим топката, да починем.

Искам да съм вдън гора, в близост единствено тишина и зеленина, без жива душа. Когато съм преуморена от информация, от хора, от връзка и изобщо динамичността ми идва допълнително, постоянно този образ-мечта изниква в съзнанието ми. Самотен остров, еднообразно необитаем, прави същата работа. В същото време прелестно знам, че в случай че в действителност попадна на сходно място повече от половин ден, ще се уморя от безвремието там.

Забравяме дребни неща, даже се случва да влезем в стаята и да не помним за какво сме тук и какво би трябвало да вземем. Оглеждаме се безпомощно, само че ни са нужни минута-две да превъртим лентата обратно, с цел да си спомним какво търсим. Това е сигурен знак, че преумората е взела връх. Многобройните задачки, които би трябвало да осъществим и детайлностите за помнене са довели до блокаж на мозъчната машинка. Спешно е нужна отмора.

Преумората, а и напрежението в работата, могат да доведат до депресивни положения, в които даже не си даваме сметка, че сме попаднали. Един от най-сигурните знаци е, когато изчезне ползата ни към нормалните дребни неща, които до момента са ни били безпределно приятни. Човек е духовно жив, до момента в който духът му търси, интересува се, вълнува се. Усетите ли, че нормалната за вас магнетична мощ на книгите се е изпарила, обичаният сериал е отегчителен, безметежното бърборене с другарка не ви блазни, даже не чувате какво ви споделя детето за детската градина – имате потребност от рефреш. Направете нещо друго от нормалното всекидневие, близка екскурзийка, пикник измежду природата, с цел да освежите и разсъните за нов живот сетивата си.

Прекомерното спане, като подсъзнателно бягство от действителността. Или пък безсънието, при което на разсъмване изтощени се унасяте. Събуждате се изтощени, без сили. Неудържим вкус или противоположното – нищо не можете да сложите в устата си. Често, досадно главоболие. Това са все знаци или на изтощеност, или даже на меланхолия. Ако хубавата отмора не оказва помощ, и консултацията с доктор не е вид за отменяне.

Илюзорно е чувството, че можем да свършим от ден на ден работа до безконечност - в случай че си разпределим още по-добре времето, в случай че по-малко спим, в случай че си вземем малко работа за у дома, в случай че се организираме още по-добре... Всичко си има своя лимит, даже нашите сили. А и всяко нещо се прави с по-голяма лекост и се случва по-качествено, в случай че сме отпочинали, в кондиция, без да префорсираме тялото и душата си. Нека не надценяваме силите си, тъй като даже за известно време да съумяваме да балансираме с многото дини под мишница, ще пристигна моментът, когато ще изпушим. А и нито ще свършим цялата работа на света, нито светът ще свърши с нас. Единствените пострадали може да сме единствено и само ние, а не го заслужаваме.