Компаниите от iGaming индустрията, която обединява всички видове онлайн игри,

...
Компаниите от iGaming индустрията, която обединява всички видове онлайн игри,
Коментари Харесай

От хакатона до хъба: Как iGaming компаниите в България създават и задържат таланти

Компаниите от iGaming промишлеността, която сплотява всички типове онлайн игри, при които се залагат действителни пари, стават все по-важна част от българската IT екосистема.

От една страна, те са едни от първите, които интегрират най-новите технологии в платформите си. От друга – техните процеси се правят най-вече в действително време, което изисква извънредно постоянна софтуерна инфраструктура.

Нейната поддръжка е обвързвана с съществуването на доста гений - експерти, които могат да подсигурят непрекъснатото ѝ действие. И България дава такива и то на международно равнище.

Около това обръщение се сплотиха участниците в дискусионния панел iGameTech Changers: Building Teams, Talent & Global Impact, извършен в границите на водешия у нас софтуерен конгрес.
 От ляво надясно: Мартин Петров, Sportal Media Group (модератор) / Теодора Митева, шеф „ Маркетинг и потребителски данни “, Flutter / Ердоан Велиев, старши инженеринг управител, EGT Digital / Марин Димитров, началник „ Live Casino “, Amusnet
Пример е решението на Flutter Entertainment да избере България за четвъртия си световен хъб, който обслужва всички нейни марки.

„ Това значи, че страната ни е мястото, където световната група е решила, че ще откри нужните за растежа ѝ фрагменти. Това е едно доста огромно самопризнание “, изясни Теодора Митева, Head of Marketing Promotions & Rewards Product в компанията.

„ За 20 години ние се превърнахме от едни разработчици в дребни офиси в световен хъб с големи компании “, добави Ердоан Велиев, Senior Engineering Manager в EGT Digital.

„ Днешните начинаещи са утрешните иноватори “

Глобалните компании в iGaming сегмента могат да подсигурят нужния им приток на фрагменти само в съдействие с университети и организирането на профилирани академии. Затова, по думите на Велиев, развиването на гении не би трябвало да се преглежда като разход, а като инвестиция - „ защото днешните начинаещи са утрешните иноватори “.

На такава тактика разчитат и в Amusnet. Компанията работи на повече от 35 пазара и има повече от 2000 интернационални сътрудници. Тази мрежа се поддържа от над 900 чиновници в разнообразни софтуерни дивизии. И това няма по какъв начин да се случи, без да се влага в тях.

„ За нас развиването на гении е както отговорност, по този начин и мотор на растежа. Имаме доста сериозна инфраструктура, което е обвързвано с доста интервенции. В момента пазарът в България е подобен, че няма по какъв начин да чакаш да ти даде експертите, от които имаш потребност. Затова ние ги развиваме “, сподели Марин Димитров.

Amusnet прави академии и партньорства с университети, с цел да си подсигурява достъп до нужния ѝ гений. Наскоро компанията провежда и първия си външен хакатон. В него се включват 8 тима, които пишат код в продължение на 36 часа. Най-добрите три тима ще се причислят към екипа на Amusnet.

„ Тази година успяхме да притеглим и инженери, които към момента учат или тъкмо са приключили университет и това ни оказва помощ да подобрим продуктивността и ни нарежда добре на българския IT пазар “, добави той.

Задържането на фрагменти – задача №1

Когато Ердоан Велиев влиза в IT промишлеността, обстановката е доста друга – и доста по-трудна. Компаниите, които оферират работа в сферата, са малко. Оттогава нещата са се трансформирали доста.

„ Ако би трябвало да проучваме бранша, гении се създаваха сред 2000 и 2010 година Следващото десетилетие този пул се разшири и сега главното предизвикателство е задържането на гениите “, счита той.

И неговите сътрудници изцяло поддържат това мнение. Те са обединени и по отношение на главния инструмент, посредством който фирмите могат да задържат най-хубавите си експерти – своята просвета.

„ За задържането на гения е значима културата и това по какъв начин хората се усещат на даденото място, опцията да бъдеш изобретателен и да изразяваш себе си. Това несъмнено са нещата, които задържат един човек някъде “, безапелационна беше Теодора Митева от Flutter.

Ердоан Валиев от EGT Digital добави, че в случай че една организация не сътвори вярната среда, в която хората могат да се развиват, „ да почувстват продукта и да виждат стойност в него “, няма по какъв начин да задържи своите експерти в днешния динамичен пазар на труда.

А какво да кажем за AI и уменията, които би трябвало да имат тези експерти?

И тримата лекотри бяха безапелационни, че технологията към този момент е базово умеене за някои функции. По различен метод казано, AI става стандарт от набора от принадлежности, с който инженерите би трябвало да могат да работят.

„ Ако приказваме за инженери, AI към този момент се преглежда като база, а не като преимущество. Това не важи за всички позиции, само че напълно скоро ще бъде част и от тях “, подчертава Теодора Митева.

Според Марин Димитров от „ AI ще ни помогне да усъвършенстваме тези процеси и занимания, които сега не са ни забавни “, а „ за изобретателните хора AI ще бъде допълнение и ще ги направи още по-креативни “.

И въпреки всичко, индивидът – колкото и по-технологичен да става - си остава човек.

„ Човешкият фактор в никакъв случай няма да бъде изцяло сменен. Голяма част от потребителите имат потребност от човешка връзка. AI ще направи нещата доста по-бързи, само че постоянно ще има потребност от човешкото допиране “, уточни в умозаключение Теодора Митева.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР