КФН гарантира стабилни и предвидими правила за бизнеса
Комисията за финасов контрол ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това разгласи заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „ Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока. “
„ Ролята на КФН е да подсигурява непоклатимост и предвидимост, тъй че бизнесът да може решително да възнамерява растежа си през финансовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е фирмите и вложителите да посрещнат смяната с по-голяма сигурност, бистрота и доверие “, съобщи заместник-председателят на комисията.
Комисията за финансов контрол продължава персоналните срещи с издатели и снабдители на криптоактиви, които желаят лиценз, разгласи още Деница Величкова.
Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 година
Комисията е контролен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути,
разнообразни от токени за електронни пари, които се контролират от Българска народна банка.
От общо 215 сдружения, регистрирани от Национална агенция за приходите за активност в България, към 60 към този момент са заявили желание да аплайват за лиценз, сподели още заместник-председателят на КФН.
В панела за финансовия пазар бяха показани и
две основни промени, ориентирани към понижаване на разноските за към този момент листнати сдружения.
Петя Димитрова – шеф на дирекция „ Регулаторни режими на капиталовата активност “ в КФН и Петя Хантова – шеф на дирекция „ Надзор на капиталовата активност “ разясниха по какъв начин може да бъде редуцирано времето и разноските при нарастване на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да понижи административната тежест, само че при ясни и използвани правила за емитентите.
От 2026 година се чака и нов, типов формат на проспектите,
който ще дава доста по-ясна конструкция – къде каква информация се оповестява, поредност на данните и по-лесна ориентировка за вложителите. За фирмите ще има време за акомодация, само че задачата е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.
Беше разисквана и значима смяна в праговете за проспекти –
до момента в който сега у нас прагът за правене на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, следва влизането в действие на нов правилник, който се чака да унифицира нов предел от 12 млн. евро за всички страни, считано от 5 юни. Това ще приближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни фирмите при обмисляне на по-големи излъчвания.
В панелната полемика беше наранена и тематиката за финансовата просветеност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „ Надзор на обществени сдружения, емитенти на скъпи бумаги и ДСИЦ “ показа проучване, съгласно което едвам към една трета от българите с висше обучение демонстрират добра финансова просветеност – това беше мотив в поддръжка на нуждата от обучение и налични капиталови артикули.
Маню Моравенов, изпълнителен шеф на БФБ и модератор на панела за развиването на регулациите и Еврозоната, акцентира, че
финансовият пазар е основен канал за финансиране на стопанската система.
Новите благоприятни условия за вложение в ДЦК през борсата, по-ниските разноски за към този момент листнати сдружения и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в изгода както на бизнеса, по този начин и на вложителите, означи Маню Моравенов.
