Комисията по правни въпроси заседава 6 часа, но на практика

Комисията по правни въпроси заседава 6 часа, само че на процедура нищо не свърши

След 6-часово съвещание правната комисия в Народното събрание отсрочи за идната седмица разискването на законопроектите, с които се вкарва механизъм за следствието на основния прокурор, написа вестник.

Проектите бяха в дневния ред на комисията за през днешния ден. Това, което се случи на съвещанието обаче беше да се изслушат възраженията на прокуратурата, както и мненията на Висшия правосъден съвет, адвокатурата, неправителствения бранш и така нататък Когато пристигна ред за изявленията на депутатите ръководителят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) предложи съвещанието да бъде отсрочено за идната сряда. Аргументите на Чолаков за това бяха, че комисията заседава към този момент прекомерно дълго (когато променяха по неотложност Изборния кодекс полунощ това не беше аргумент), както и че би трябвало да се обмислят чутите през днешния ден оферти. И не на последно място - основният прокурор Иван Гешев държал да бъде изслушан. Гешев отсъстваше през днешния ден, защото е в Турция. Затова функционалността на представител на институцията бе поета от заместника му Борислав Сарафов, който е и шеф на националното разследване. В залата бяха и част от останалите заместници на Гешев, т.е. думата на прокуратурата се чу ясно.

" Ако е решил Бог Народното събрание да има мандат, ще създадем положителни промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт ", увери Чолаков. Той акцентира, че няма желание да бави плановете. " Може да се окаже, че няма други възможности, само че аз имам възприятието, че има ", уточни той.

" Не можем да оставяме усещане, че мненията на народните представители зависят от физическото изявление на основния прокурор ", възрази му Надежда Йорданова (ДБ). В последна сметка обаче с 16 гласа " за " и 6 " срещу " беше признато предлагането на Чолаков за отлагането на съвещанието.

По-рано прокуратурата и служебният министър на правораздаването Крум Зарков влязоха в битка във връзка законопроектите. Без изненади, прокуратурата остро възразява против плановете и ги афишира за противоконституционни и целящи да овладеят държавното обвиняване. Механизмът за следствие на основния прокурор е част от уговорките, които България би трябвало да извърши, с цел да получи останалото финансиране по Плана за възобновяване. Освен това поради неналичието на подобен механизъм България е под наблюдаване от Съвета на Европа от 2009 година, когато бе наказана от Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ".

Преди съвещанието Сарафов изясни, че освен той, само че и негови сътрудници и другари, а също и брачната половинка му, с които приказва за законопроектите, ги намират за " открит опит за преодоляване на правосъдната система и за премахване на основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища ". Сарафов заключи, че законопроектите (те са сходни - един импортиран от Министерство на правосъдието и един от " Демократична България " ) са " намерено тъпчене и потъпкване с кални ботуши на Конституцията ". Ако те бъдат признати, прокуратурата ще сезира Конституционния съд, изясни той.

Сарафов даде за образец по какъв начин основният прокурор ще може да се отстранява единствено по сигнал, без да има задоволително данни за осъществено закононарушение. " Имам опасението, че още в първите дни, ще последват най-малко 70 - 80 сигнала, всеки от които ще е съображение за формиране на наказателно произвеждане, без да има доказателства ", предсказа зам.-главният прокурор. Той счита, че основният прокурор не е безотговорен, тъй като се регистрира пред Народното събрание. А също така всеки прокурор може да го проверява, в случай че има данни за осъществено закононарушение. " От 2009 година изискванията в прокуратурата и в страната са радикално разнообразни ", заключи Сарафов. " Не съм срещу да има механизъм. Но механизмите би трябвало да са правилни, а не разпра ", продължи той. И добави, че не може априори който е определен за основен прокурор да се приема за нарушител, да бъде следен и да бъде подложен под политически напън. А политически напън ще има, тъй като съгласно проектозакона следствието се реализира от Министерство на вътрешните работи. " И сега няма механизъм за инцидентно систематизиране на делата в Министерство на вътрешните работи. Министерство на вътрешните работи е политически орган. Това да се проверява основният прокурор от проверяващ служител на реда, посочен директно от министъра, е директен път за политическа принуда ", сподели Сарафов пред репортерите преди съвещанието на комисията.

Представяйки плана за промени служебният правосъден министър Крум Зарков обаче възрази, че те метод да бъде кръстосан порочният кръг, в който страната се върти от 2009 година " Въпреки тежките думи, планът не цели нищо да овладява и нарушава, нищо да скапва, а в противен случай ", сподели министърът. Той уточни още, че планът е доста повече от осъществяване на ангажимент по Плана за възобновяване. И подсети, че България е била осъждана над 70 пъти от Страсбург поради проблемите, които планът цели да реши. Той беше безапелационен, че липсва метод в действителност за ангажиране на наказателната отговорност на основния прокурор. И, без да влиза в никаква конкретика, напомни за изводите на американския конгресмен Уорън Дейвидсън, че дейностите и бездействията на българската прокуратура заплашват сигурността на НАТО и Европа.

Зарков счита, че в случай че законопроектите минат, ще може да напредне политическият спор, обвързван със правосъдната власт. Освен това България ще извърши уговорките си, а в интернационален проект от страната ще бъде свалено леке и българските жители ще знаят, че никой не е над закона.