Комисията по досиетата черпи опит от архива на ЩАЗИ
Комисията по досиетата, която е на работно посещаване в Берлин, през вчерашния ден посети Архива на Министерството на Държавна сигурност на някогашната Германска демократична република, оповестява. Министерството е известно още като ЩАЗИ – най-мощния наказателен уред в страните от тогавашния руски лагер след този на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Тази вечер Комисията по досиетата ще показа галерия, алманах и документален филм в Българския културен институт в границите на самодейността ѝ „ Отворените архиви на тайните служби – Държавна сигурност и ЩАЗИ “.
До юни 2021 година Архивът на ЩАЗИ бе към Федералната работа за архивите на Министерството на Държавна сигурност на някогашната Германска демократична република (ГДР), а по-късно бе трансфериран във Федералния списък на Германия.
„ Архивите на ЩАЗИ са към този момент част от националната памет и история на Германия “, обясниха домакините на българската делегация.
Те показаха, че към 200 представители на академичната общественост се занимават с проучване на архивите, като акцентът е историята на трансформацията на тоталитарната страна Германска демократична република след рухването на комунистическата тирания в нея през есента на 1989 година
Научните писания са ориентирани с просветителна цел към младите генерации в университетите и учебните заведения.
Desebg.com напомня, че след 1989 година немските управляващи одобриха закон за лустрацията на някогашните комунистическите функционери от Германска демократична република и щатните и нещатните сътрудници на ЩАЗИ.
Тази лустрация работи и все още и не разрешава сходни компрометирани фигури, свързани с режима в някогашната Германска демократична република да заемат управителни постове в немската страна и общество.
От своя страна ръководителят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи, че в България не е призната лустрация, а обвързване на Комисията е да прави инспекции за принадлежност към тоталитарните комунистически служби съгласно закона за досиетата на лицата заемали, заемащи или кандидатстващи за управителни постове.
Той се заинтересува на какъв стадий е процесът на цифровизация на архива на ЩАЗИ.
Домакините обясниха, че процесът не е в напреднала фаза, само че имат желание да бъдат цифровизирани най-важните документи на ЩАЗИ и да се даде опция за свободен достъп до тях и потребление от жители, публицисти и откриватели.
Те показаха Естония, като най-напредналата страна в дигитализацията на архивите на репресивните апарати при комунизма в Европа.
Евтим Костадинов показа, че в България Комисията има проблем с финансирането на този развой, за който се изисква средства за специфична техника и добре подготвени екипи (бюджетът на самостоятелния държавен орган бе намаляван неколкократно през последните години, б.а.).
„ При нас в България хората, които идват в нашата читалня, желаят да пипнат архивите, да се допрян до истинските документи. От друга страна откривателите желаят до получават бърз достъп до документите, които се интересуват и ние се стремим да угаждане техните поръчки “, означи Костадинов.
„ Предстои ни дълъг път на сформиране на знанието за тоталитарния комунистически интервал “, бяха единомислещи и двете страни.
Архивът на ЩАЗИ се намира в един от централните корпуси на някогашния комплекс на източногерманската загадка полиция.
Централната постройка пък е превърната в музей на ЩАЗИ, а извън е изложена непрекъсната галерия, която среща посетителите с мирната гражданска война през есента на 1989 година и рухването на Берлинската стена, както и с преследването на жители на Германска демократична република от ЩАЗИ по разнообразни политически аргументи.
Домакините предоставиха опция на българските си посетители да прегледат архива, а представителите на Комисията по досиетата установяваха, че по еднакъв метод и условия се съхраняват архивните материали на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, които Комисията събра и сплоти в построения от нея през 2011 година Централизиран списък в гр. Банкя.
За съпоставяне архивите на ЩАЗИ съставляват 111 км, а тези на Държавна сигурност - 14 км.
Тази вечер Комисията по досиетата ще показа галерия, алманах и документален филм в Българския културен институт в границите на самодейността ѝ „ Отворените архиви на тайните служби – Държавна сигурност и ЩАЗИ “.
До юни 2021 година Архивът на ЩАЗИ бе към Федералната работа за архивите на Министерството на Държавна сигурност на някогашната Германска демократична република (ГДР), а по-късно бе трансфериран във Федералния списък на Германия.
„ Архивите на ЩАЗИ са към този момент част от националната памет и история на Германия “, обясниха домакините на българската делегация.
Те показаха, че към 200 представители на академичната общественост се занимават с проучване на архивите, като акцентът е историята на трансформацията на тоталитарната страна Германска демократична република след рухването на комунистическата тирания в нея през есента на 1989 година
Научните писания са ориентирани с просветителна цел към младите генерации в университетите и учебните заведения.
Desebg.com напомня, че след 1989 година немските управляващи одобриха закон за лустрацията на някогашните комунистическите функционери от Германска демократична република и щатните и нещатните сътрудници на ЩАЗИ.
Тази лустрация работи и все още и не разрешава сходни компрометирани фигури, свързани с режима в някогашната Германска демократична република да заемат управителни постове в немската страна и общество.
От своя страна ръководителят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи, че в България не е призната лустрация, а обвързване на Комисията е да прави инспекции за принадлежност към тоталитарните комунистически служби съгласно закона за досиетата на лицата заемали, заемащи или кандидатстващи за управителни постове.
Той се заинтересува на какъв стадий е процесът на цифровизация на архива на ЩАЗИ.
Домакините обясниха, че процесът не е в напреднала фаза, само че имат желание да бъдат цифровизирани най-важните документи на ЩАЗИ и да се даде опция за свободен достъп до тях и потребление от жители, публицисти и откриватели.
Те показаха Естония, като най-напредналата страна в дигитализацията на архивите на репресивните апарати при комунизма в Европа.
Евтим Костадинов показа, че в България Комисията има проблем с финансирането на този развой, за който се изисква средства за специфична техника и добре подготвени екипи (бюджетът на самостоятелния държавен орган бе намаляван неколкократно през последните години, б.а.).
„ При нас в България хората, които идват в нашата читалня, желаят да пипнат архивите, да се допрян до истинските документи. От друга страна откривателите желаят до получават бърз достъп до документите, които се интересуват и ние се стремим да угаждане техните поръчки “, означи Костадинов.
„ Предстои ни дълъг път на сформиране на знанието за тоталитарния комунистически интервал “, бяха единомислещи и двете страни.
Архивът на ЩАЗИ се намира в един от централните корпуси на някогашния комплекс на източногерманската загадка полиция.
Централната постройка пък е превърната в музей на ЩАЗИ, а извън е изложена непрекъсната галерия, която среща посетителите с мирната гражданска война през есента на 1989 година и рухването на Берлинската стена, както и с преследването на жители на Германска демократична република от ЩАЗИ по разнообразни политически аргументи.
Домакините предоставиха опция на българските си посетители да прегледат архива, а представителите на Комисията по досиетата установяваха, че по еднакъв метод и условия се съхраняват архивните материали на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, които Комисията събра и сплоти в построения от нея през 2011 година Централизиран списък в гр. Банкя.
За съпоставяне архивите на ЩАЗИ съставляват 111 км, а тези на Държавна сигурност - 14 км.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ