Кометата 323P/SOHO е открита през 1999 г. и има орбита

Кометата 323P/SOHO е открита през 1999 година и има орбита от огън и лед: На своята надълбоко елиптична 4-годишна орбита към Слънцето тя излиза съвсем до орбитата на Юпитер, само че по-късно пада назад единствено до над 5 милиона километра от горещата повърхнина на Слънцето. Ако стоите на кометата в този миг, ще се почувствате като да гледате надолу в доменна пещ.

Излишно е да се споделя, че това ще отнеме нещо от кометата – няколко части, огромни колкото къщи. 323P/SOHO беше открита на изображения, направени от слънчевата задача на НАСА/ЕСА SOHO, когато кометата се приближи до звездата. Странно, това не е доста дейна комета и наподобява, че демонстрира интензивност – става по-ярка заради изхвърлянето на прахуляк при нагряване – когато е доста покрай Слънцето. Това демонстрира, че за разлика от множеството комети, в нея няма доста лед. В противоположен случай щеше да стартира да носи опашка, до момента в който най-малко прекоси орбитата на Марс по пътя си.

Като се има поради, че 323P се доближава толкоз покрай Слънцето, само че е съумяла да оцелее няколко предходни прекосявания, когато още веднъж се е завъртяла към Слънцето, астрономите бяха подготвени за това. Само седмици преди перихелия – най-близкия метод до Слънцето – те я следиха с големия телескоп Subaru и не откриха нищо неправилно. По това време кометата беше единствено малко по-близо до Слънцето, в сравнение с Земята, и не показваше признаци на интензивност, както преди.

Перихелият беше на 17 януари 2021 година и астрономите трябваше да изчакат, с цел да попадне Слънцето зад него, преди да могат да насочат повече „ прицели “. След това, през февруари и март, те използваха няколко огромни телескопа, в това число CFHT, Gemini, Lowell Discovery Telescope и Hubble, с цел да я прегледат.

И тя наподобява друго. Кометата 323P/SOHO, следена от Subaru, преди да премине Слънцето, не демонстрира никаква интензивност, а откакто мина (вдясно) от CFHT, демонстрира дълга прахова опашка.

Показва дълга, тясна опашка, сходно на това, което се вижда след разпадането на комета; Кометите са доста нежни и когато изгубят задоволително лед, който ги държи дружно, те могат да се разпаднат, трансформирайки се в облак от отломки и парчета, заобиколен от разширяващ се облак прахуляк.

Снимките на Хъбъл демонстрират, че две елементи са се счупили, и двете с диаметър почти 40 метра, в случай че се съди по това какъв брой ярки са били. Имайте поради, че твърдата част на самата комета, наречена ядро, е малко по-малка от 200 метра в диаметър, тъй че това са обилни части.

Като се има поради какъв брой гореща става кометата, до момента в който минава около Слънцето, е малко евентуално да има воден лед, останал даже надълбоко във вътрешността й. Така че за какво се разпада?

Бърза серия от наблюдения дават улика: кометата става по-ярка и по-тъмна за доста къс интервал от време, евентуално единствено половин час. Това евентуално се дължи на въртенето й. Ако е удължена, тогава до момента в който се върти, виждаме необятната й страна и по-късно тесния й край, тъй че става по-ярка и по-тъмна. Количеството, което трансформира яркостта на кометата, демонстрира, че е към 1,4 пъти по-дълга по едната ос от другата.

Но това е необичайно. Половинчасово въртене би я направила най-бързо въртящата се комета известна до момента и би трябвало да има извънредно висока здравина на опън, с цел да не се разлети заради центробежната мощ. Възможно е силите на слънчевата светлина да я завъртят толкоз бързо, че да реализира резултата YORP.

Това завъртане може да е повода за разпадането й през 2021 година Екстремните промени в температурата единствено за няколко месеца, когато тя се доближава до Слънцето и още веднъж се отдръпва, евентуално ще провокира големи пукнатини в скалистото тяло заради термично уголемение и стесняване. Когато се приближи до Слънцето, би трябвало да са се образували няколко огромни пукнатини и бързото завъртане дръпва спусъка на много обичайно галактическо срутване. Учените считат, че някъде сред 0,1 – 10% от масата на кометата е била откъсната.

Цветовете на кометата също се трансформират след перихелий. Ядрото отразява повече алена, в сравнение с зелена светлина, откакто мина Слънцето. Казваме, че става по-червена – само че когато гледахме аленото по отношение на близката инфрачервена светлина, то въобще не се трансформира доста. Изхвърленият прахуляк обаче става по-малко червен, което също е странно; прахът разпръсква синята светлина и пропуща алено, тъй че бихте очаквали опашката да е алена и да остане алена. Нищо сходно не е виждано до момента (астрономите в действителност дефинират, че „ Цветът на обекта беше особен “, и не е ясно за какво се държи по този метод.

Ще има повече шансове да се изследва кометата, защото тя ще се върне по този метод при започване на 2025 година и може би ще се види дали към момента се държи необичайно. Но няма да има доста повече шансове. С течение на времето гравитацията на Сатурн постепенно прави орбитата още по-елиптична и я спуска по-близо до Слънцето. Ако не се разпадне преди този момент, съвсем несъмнено ще се сблъска със Слънцето след няколко хиляди години.