Соломоновите решения на управляващите
Коментарът е от бюлетина на Института за пазарна стопанска система /И.П.И/
Съществува ясна, потвърдена с вековете причина за разделянето на властта, а точно – отбягване на централизация на прекалено много власт. Причината е, че " властта има склонността да корумпира, а безспорната власт корумпира безусловно " (Думите са на лорд Актън (1834–1902), въпреки да не е първият, който показва сходна позиция - бел. авт.).По същата логичност през годините редица институции като централни банки, пенсионни и здравни фондове, регулатори и така нататък получават самостоятелност от ръководещите поради честото вмешателство на политици в тяхната активност с пагубни последици. През последните години обаче в доста страни, измежду които и България, се следи скрито придвижване в противоположната посока.Ако разгледаме някои от по-нашумелите въпроси през последния месец, излиза, че съвсем всичко се взема решение с присъединяване на премиера. Такива да вземем за пример включват:
- решението на Министерския съвет за смяна в проекта за ръководство на Природен парк " Пирин " ;
- спасяването на двете лъвчета от Разград и изпращането им в профилиран център в Холандия;
- подписването на Националния рамков контракт (НРД) за 2018 година сред Националната здравноосигурителна каса и съюзите на лекарите и зъболекарите в България;
- продажбата на българските активи на чешката " ЧЕЗ груп " на българската " Инерком груп ", която се оказа невъзможна без държавното присъединяване в нея.
На пръв взор събитията не са свързани, като се изключи че всяко едно от тях провокира сериозна социална реакция, която беше употребена като мотив от премиера, с цел да се намеси като избавител от последна инстанция.
След премиерската интервенция нормално се реализира самобитно Соломоново решение
и всички заживяват дълго и щастливо с изключение на институцията, виновна за проблема – Министерството на околната среда и водите в първите два проблема, министерствата на финансите и опазването на здравето в третия и Комисията за финансов контрол и Комисията за енергийно и водно контролиране в четвъртия.
Какво пък толкоз, ще кажете вие, нали проблемите се вземат решение? Да, среща се решение, само че то е политическо решение на политически основан проблем. Първопричината за гореописаните проблеми, а и на редица други, не е съответното предложение на една или друга институция, а неналичието на доверие, че съответната институция работи в интереса на обществото. Например:
- митингите против държавното решение за Пирин се коренят в опасения, че нито то, нито законовите условия ще се спазват;
- напрежението към подписването на НРД за 2018 година се дължи на това, че спомагателни средства за тази година са планувани, само че в последния миг надзорният съвет на касата отхвърля решението с три гласа " за " и петима " въздържал се " (все още няма стенограма от гласуването);
- напрежението към покупката на ЧЕЗ се нагнетява посредством поддържане на страховете, че новият притежател може да прави каквото си изиска, в това число да " спре тока ", а регулаторите са безучастни наблюдаващи.
Това е резултатът от дългогодишни недостатъци в работата на институциите
в унисон с целенасочена политика на дискредитирането им и съсредоточаване на от ден на ден власт в премиера, без значение дали се прави посредством назначение на хора със съмнителна компетентност и известност, дали посредством непосредствено вмешателство в работата им, или посредством изцяло занемаряване на ролята им. Вследствие на това или работата на институциите стартира да понакуцва, или просто наподобява по този начин, само че крайният резултат е еднакъв - решенията се взимат еднолично от самия министър председател. По този метод малко по малко обществото стартира да има вяра все по-малко на тези институции и от ден на ден да разчита на решения от последна инстанция, до момента в който всички проблеми не стартират да се вземат решение по този метод.
Този обичай на ръчно ръководство обезсмисля освен съществуването на самостоятелни регулатори и отраслови министерства, само че и законодателната и нормативната уредба.
През последните седмици, а и освен, сме очевидци на казуистични законодателни оферти като разширение на пълномощията на КЕВР или промени на понятието " неизбежна защита " (което още веднъж е по повеля на премиера). Въпреки че решението на съвсем всеки проблем в България се търси в законодателни промени, те са безсмислени, в случай че по-късно или институциите не съблюдават законите, или обществото не има вяра, че го вършат.
Така малко по малко се отдалечаваме от достиженията на държавното ръководство от последните епохи и се връщаме към Соломоновите времена, когато царят е изслушвал проблемите на поданиците си и благодарение на умения, мъдрост и познание е намирал решение, което да е угодно на всички. Оказва се, че намесата на премиера безусловно може да избавя животи, какъвто е образецът с умъртвените неотдавна птици от Българската организация по сигурност на храните. Ако въпросът беше отправен до неговото внимание в точния момент, това можеше да бъде предотвратено, само че в своето късогледство софийският зоопарк потегля по каналния ред и се обръща към Административен съд – София. Така птиците са умъртвени, а двете лъвчета Масуд и Терез са към този момент в Холандия.
Съществува ясна, потвърдена с вековете причина за разделянето на властта, а точно – отбягване на централизация на прекалено много власт. Причината е, че " властта има склонността да корумпира, а безспорната власт корумпира безусловно " (Думите са на лорд Актън (1834–1902), въпреки да не е първият, който показва сходна позиция - бел. авт.).По същата логичност през годините редица институции като централни банки, пенсионни и здравни фондове, регулатори и така нататък получават самостоятелност от ръководещите поради честото вмешателство на политици в тяхната активност с пагубни последици. През последните години обаче в доста страни, измежду които и България, се следи скрито придвижване в противоположната посока.Ако разгледаме някои от по-нашумелите въпроси през последния месец, излиза, че съвсем всичко се взема решение с присъединяване на премиера. Такива да вземем за пример включват:
- решението на Министерския съвет за смяна в проекта за ръководство на Природен парк " Пирин " ;
- спасяването на двете лъвчета от Разград и изпращането им в профилиран център в Холандия;
- подписването на Националния рамков контракт (НРД) за 2018 година сред Националната здравноосигурителна каса и съюзите на лекарите и зъболекарите в България;
- продажбата на българските активи на чешката " ЧЕЗ груп " на българската " Инерком груп ", която се оказа невъзможна без държавното присъединяване в нея.
На пръв взор събитията не са свързани, като се изключи че всяко едно от тях провокира сериозна социална реакция, която беше употребена като мотив от премиера, с цел да се намеси като избавител от последна инстанция.
След премиерската интервенция нормално се реализира самобитно Соломоново решение
и всички заживяват дълго и щастливо с изключение на институцията, виновна за проблема – Министерството на околната среда и водите в първите два проблема, министерствата на финансите и опазването на здравето в третия и Комисията за финансов контрол и Комисията за енергийно и водно контролиране в четвъртия.
Какво пък толкоз, ще кажете вие, нали проблемите се вземат решение? Да, среща се решение, само че то е политическо решение на политически основан проблем. Първопричината за гореописаните проблеми, а и на редица други, не е съответното предложение на една или друга институция, а неналичието на доверие, че съответната институция работи в интереса на обществото. Например:
- митингите против държавното решение за Пирин се коренят в опасения, че нито то, нито законовите условия ще се спазват;
- напрежението към подписването на НРД за 2018 година се дължи на това, че спомагателни средства за тази година са планувани, само че в последния миг надзорният съвет на касата отхвърля решението с три гласа " за " и петима " въздържал се " (все още няма стенограма от гласуването);
- напрежението към покупката на ЧЕЗ се нагнетява посредством поддържане на страховете, че новият притежател може да прави каквото си изиска, в това число да " спре тока ", а регулаторите са безучастни наблюдаващи.
Това е резултатът от дългогодишни недостатъци в работата на институциите
в унисон с целенасочена политика на дискредитирането им и съсредоточаване на от ден на ден власт в премиера, без значение дали се прави посредством назначение на хора със съмнителна компетентност и известност, дали посредством непосредствено вмешателство в работата им, или посредством изцяло занемаряване на ролята им. Вследствие на това или работата на институциите стартира да понакуцва, или просто наподобява по този начин, само че крайният резултат е еднакъв - решенията се взимат еднолично от самия министър председател. По този метод малко по малко обществото стартира да има вяра все по-малко на тези институции и от ден на ден да разчита на решения от последна инстанция, до момента в който всички проблеми не стартират да се вземат решение по този метод.
Този обичай на ръчно ръководство обезсмисля освен съществуването на самостоятелни регулатори и отраслови министерства, само че и законодателната и нормативната уредба.
През последните седмици, а и освен, сме очевидци на казуистични законодателни оферти като разширение на пълномощията на КЕВР или промени на понятието " неизбежна защита " (което още веднъж е по повеля на премиера). Въпреки че решението на съвсем всеки проблем в България се търси в законодателни промени, те са безсмислени, в случай че по-късно или институциите не съблюдават законите, или обществото не има вяра, че го вършат.
Така малко по малко се отдалечаваме от достиженията на държавното ръководство от последните епохи и се връщаме към Соломоновите времена, когато царят е изслушвал проблемите на поданиците си и благодарение на умения, мъдрост и познание е намирал решение, което да е угодно на всички. Оказва се, че намесата на премиера безусловно може да избавя животи, какъвто е образецът с умъртвените неотдавна птици от Българската организация по сигурност на храните. Ако въпросът беше отправен до неговото внимание в точния момент, това можеше да бъде предотвратено, само че в своето късогледство софийският зоопарк потегля по каналния ред и се обръща към Административен съд – София. Така птиците са умъртвени, а двете лъвчета Масуд и Терез са към този момент в Холандия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ