Зелената сделка, зелените експерти и зеленият гняв на въглищарите
Коментар от Светлозар Раянов*
Темата за прехода към „ зелена ” сила е настояща повече от всеки път и засягя живота на всеки от нас, а освен на въглищарите, които излизат на следващи митинги. Ето и малко предистория: Промените в климата към този момент са факт и въпреки, че няма да бъдат „ пагубни ”, както плануват еколозите-фанатици и феновете на апокалипсиса, ще основат съществени и тежки стопански и обществени проблеми пред човечеството в идващите десетилетия. Основна причина за световното стопляне са парниковите газове, измежду които най-съществена роля (над 90%) играе въглеродният диоксид (СО2). Той се образува при изгарянето на въглища, нефт, природен газ, а също и на дървесина. Проблемът е в това, че изброените горива като се изключи дървесината са фосилни – намират се недрата на земната кора и въглеродът в тях е бил „ закрепен ” в продължение на стотици хиляди и даже милиони години. В резултат на индустриалната гражданска война и на бурния растеж на потреблението на сила през последния век този въглерод минава за малко време и в големи количества в атмосферата под формата на СО2. Затова единственият метод да се избегнат или най-малко смекчат тежките последствия от парниковия резултат е да се ограничи или избегне напълно добивът на сила от изкопаеми въглеродни горива. С една дума – декарбонизация на енергетиката, промишлеността и превоза! (carbon = въглерод)
Международната общественост в лицето на Организация на обединените нации поставя големи старания в тази тенденция още от 1992 година с признатата Рамкова спогодба за изменение на климата и с подписването на Протокола от Киото през 1997 година, влезнал в действие 2005 година За страдание постигнатите договорености и задължения за съкращаване на излъчванията на парникови газове не се извършват от всички страни и не дават стремежи резултат по следните
аргументи:
1.Главоломният приръст на популацията и стремглавият скок на енергийните потребности на тъй наречените разрастващи се страни, които не могат да заменят фосилните енергийни източници с други. Това в световен мащаб понижава резултата от напъните на индустриалните страни към декарбонизация на фона увеличаващото се изхвърляне на СО2 в атмосферата от разрастващите се страни.
2.Опасенията на индустриалците в развитите страни, че въвеждането на квоти за въглеродните излъчвания и наказателни такси за превишаването им ще докара до изнасянето на енергоемките и замърсяващи производства към трети страни стартират да стават действителност.
3.Нежеланието на най-големите индустриални страни в света Съединени американски щати и Китай да понижат и „ екологизират ” енергопотреблението си, тъй като в това те виждат загуба на икономическа мощност, а оттова и на международно въздействие.
Дотук с предисторията, а в този момент нещо
за „ Зелената договорка ”:
На фона на изброеното нагоре на пръв взор наподобява нерационално и неефикасно желанието на Европейския съюз да реформира енергетиката на страните членки с цел да стане тя въглеродно неутрална до 2050 година Това обаче е единствено на пръв взор! Планът за преход към „ зелена ” сила (или тъй наречените „ зелена договорка ”) е освен разумен, само че и извънредно нужен. Той е образец за предвидимост на икономическото развиване, отговорност за бъдещите генерации, визионерско мислене и ще донесе голям брой
изгоди:
1.Чрез потреблението на възобновими източници на сила – вода, слънце, вятър и биомаса, страните от Европейски Съюз ще станат в огромна степен самостоятелни от вноса на изкопаеми горива.
2.Усилията и новаторските разработки по време на реализацията на проекта ще доведат до голям софтуерен прогрес освен в енергийната сфера, само че и във всички останали области.
3.Промените в климата в световен мащаб може и да не бъдат спрени, само че ще бъдат доста забавени, което ще даде опция освен на стопанските системи, само че и на естествените екосистеми да се приспособят.
4.Въздухът над Европа ще стане доста по-чист!
Естествено, че и Зелената договорка има своите отрицателни страни и преди всичко това е в началото по-високата цена на зелената сила поради първичните високи капиталови разноски. С течение на времето и с рационализиране на технологиите цената на тази сила неизбежно ще падне! Друг значителен минус на добива на сила от фотоволтаици и от вятърни генератори е неговата нееднаквост – има интервали, в които той е извънредно непълен и назад – има интервали на свръхпроизводство. Решението на този проблем идва с нови технологии, при които с добитата от вятър и слънце сила (а също и с остатъка на сила от АЕЦ) се създава водород (Н2). Това става чрез от дълго време познатата електролиза на водата благодарение на катализатор. (За покачване на националното ни самочувствие ще отбележим, че електролизата е употребена за разложение на водата и произвеждане на известния Браунов газ от българина Илия Вълков, жанр. 1922 година във Варна, само че емигрирал в Австралия и станал прочут като Юл Браун) Произведеният от електролизата „ зелен ” водород може към този момент да бъде складиран в цистерни и превозен и да бъде употребен като гориво в електроцентралите във време, когато е належащо и по тази метод да се реализира отмереност и предвидимост на енергозахранването. Всичко това обаче изисква огромни вложения, по тази причина и Европейската комисия (ЕК) дава големи средства за подкрепяне на държавите-членки, а също и на обособени компании, които са подготвени да построяват слънчеви и вятърни паркове, водородни централи и съответната инфраструктура към тях. Предвидени са също по този начин нужните средства с цел да бъде преходът обществено допустим и никой да не загуби виталния си стандарт. В това се състои същността на самия “deal ” – стимулиране на потреблението на зелена сила с директни помощи за увеличените разноски при създаване на новите уреди, с цел да не се стига до увеличение на крайната цена на силата както за промишлеността, по този начин и за бита. Естествено и тук доста значими са детайлите – кой, по кое време, при какви условия и какъв брой пари ще получи с цел да реализира крайната цел – чиста сила без да се заплашва конкурентността на бизнеса и благосъстоянието на жителите.
Как стоят нещата у нас?
Сравнително добре. Както е известно електрическата енергия на страната се добива почти по този начин: 40% от АЕЦ, 40% от въглищни централи и 20% от възобновими източници. Целта е възобновимите източници последователно да заемат 40-те % дял на въглищните централи и въпросът е по кое време? Отговорът е елементарен – когато има построени задоволително заместващи мощности, работещи със зелена сила. А те могат да бъдат построени когато стане допустимо усвояването на предоставените за задачата фондове от Европейска комисия по проекта за възобновяване. Затова първостепенна задача на всяко българско държавно управление (служебно или редовно) е да направи съответните поръчки пред Европейска комисия като показа нужните проекти за създаване на зелените електроцентрали и уреди.
Освен това друга основна задача на идващото постоянно държавно управление би трябвало да бъде съставянето на
„ пътна карта ” за обществен преход към зелена стопанска система
с цел да се успокоят хората, които са заети във въгледобива, че ще бъдат в точния момент преквалифицирани и няма да бъдат оставени на улицата от един ден за различен. В същото време и въглищарите би трябвало да схванат, че на никое място по света няма обезпечени високи заплати доживотно! След преквалификация може да им бъде препоръчана по-лека и по-чиста работа, за която не могат да чакат същите хонорари като в този момент. За страдание терзанията на тези хора се употребяват злонамерено от леви и антибългарски партии и придвижвания за политически цели – да се всели съмнение и даже ненавист към Европейски Съюз. Използват се и мнения на „ зелени ” специалисти, които са погрешни или най-малкото манипулативни. Такъв е казусът с оповестената на уеб страницата на Обективно.бг публикация под заглавие „ Проектът „ Водородна котловина bLion ” заплашва да остави Стара Загора освен без въглищна централа, само че и без вода ”. В нея се твърди, че декларираните проекти за произвеждане на 380 000 т. водород годишно ще изискват ползване на вода от 7 до 15 милиарда литра, което ще изправи района пред водна рецесия и изострен дефицит за битови потребности. Дали съзнателно или от несръчност изчисленията в публикацията са направени по този начин, като че ли създаденият водород ще се складира цяла година до постигане на цитираните 380 000 т. А истината е, че водородът ще се употребява в къси периоди след добиването му (а точно когато няма задоволително слънчева светлина) за произвеждане на електрическа сила, при което още веднъж се образува... вода! Т.е. едно и също количество вода се употребява неведнъж за електролиза и тук става въпрос за съвсем затворен цикъл при минимални загуби. Друга операция на читателя е изказванието, че употребяваният катализатор иридий ще замърсява околната среда, тъй като бил тежък метал?! Дори учениците от 7-ми клас знаят, (или най-малко тези, които са внимавали в час) че катализаторът на една химична реакция остава неизменен по количество и качество. Т.е. няма по какъв начин иридий да попадне във водата, а оттова и в околната среда, с изключение на при повреди, пожар и така нататък На сходни заблуждаващи изявления, както и на квалифицираните митинги на хората от въгледобива би трябвало да се противодейства с дейна и мощна разяснителна акция!
Накрая дано
обобщаваме оптимистично:
Преходът към зелена стопанска система е преференциален и нужен на България и той ще се случи, без значение дали след 15 или 25 години. По-добре е обаче да бъде по-рано, с цел да могат да се употребяват големите финансови запаси, планувани за задачата от Европейски Съюз и да не се изостава от софтуерното развиване в тази област. Да не забравяме и екологичните изгоди от по-чист въздух, тъй като с изключение на с СО2 нискокалоричните лигнитни въглища на Маришкия басейн замърсяват атмосферата и със серни оксиди и с огромни количества прахуляк. И въпреки, че цената на кВ/ч електрическа сила може да се увеличи нищожно, то сметките ни за ток може да се окажат по-ниски поради пониженото ползване, заради меките зими. А те са разследване от... световното стопляне!!!
*Авторът Светлозар Раянов е лекар на естествените науки на ТУ Дрезден и е дълготраен теоретичен помощник в същия университет по проучване на нездравословното влияние на замърсяването на въздуха върху горите на Саксония.
Темата за прехода към „ зелена ” сила е настояща повече от всеки път и засягя живота на всеки от нас, а освен на въглищарите, които излизат на следващи митинги. Ето и малко предистория: Промените в климата към този момент са факт и въпреки, че няма да бъдат „ пагубни ”, както плануват еколозите-фанатици и феновете на апокалипсиса, ще основат съществени и тежки стопански и обществени проблеми пред човечеството в идващите десетилетия. Основна причина за световното стопляне са парниковите газове, измежду които най-съществена роля (над 90%) играе въглеродният диоксид (СО2). Той се образува при изгарянето на въглища, нефт, природен газ, а също и на дървесина. Проблемът е в това, че изброените горива като се изключи дървесината са фосилни – намират се недрата на земната кора и въглеродът в тях е бил „ закрепен ” в продължение на стотици хиляди и даже милиони години. В резултат на индустриалната гражданска война и на бурния растеж на потреблението на сила през последния век този въглерод минава за малко време и в големи количества в атмосферата под формата на СО2. Затова единственият метод да се избегнат или най-малко смекчат тежките последствия от парниковия резултат е да се ограничи или избегне напълно добивът на сила от изкопаеми въглеродни горива. С една дума – декарбонизация на енергетиката, промишлеността и превоза! (carbon = въглерод)
Международната общественост в лицето на Организация на обединените нации поставя големи старания в тази тенденция още от 1992 година с признатата Рамкова спогодба за изменение на климата и с подписването на Протокола от Киото през 1997 година, влезнал в действие 2005 година За страдание постигнатите договорености и задължения за съкращаване на излъчванията на парникови газове не се извършват от всички страни и не дават стремежи резултат по следните
аргументи:
1.Главоломният приръст на популацията и стремглавият скок на енергийните потребности на тъй наречените разрастващи се страни, които не могат да заменят фосилните енергийни източници с други. Това в световен мащаб понижава резултата от напъните на индустриалните страни към декарбонизация на фона увеличаващото се изхвърляне на СО2 в атмосферата от разрастващите се страни.
2.Опасенията на индустриалците в развитите страни, че въвеждането на квоти за въглеродните излъчвания и наказателни такси за превишаването им ще докара до изнасянето на енергоемките и замърсяващи производства към трети страни стартират да стават действителност.
3.Нежеланието на най-големите индустриални страни в света Съединени американски щати и Китай да понижат и „ екологизират ” енергопотреблението си, тъй като в това те виждат загуба на икономическа мощност, а оттова и на международно въздействие.
Дотук с предисторията, а в този момент нещо
за „ Зелената договорка ”:
На фона на изброеното нагоре на пръв взор наподобява нерационално и неефикасно желанието на Европейския съюз да реформира енергетиката на страните членки с цел да стане тя въглеродно неутрална до 2050 година Това обаче е единствено на пръв взор! Планът за преход към „ зелена ” сила (или тъй наречените „ зелена договорка ”) е освен разумен, само че и извънредно нужен. Той е образец за предвидимост на икономическото развиване, отговорност за бъдещите генерации, визионерско мислене и ще донесе голям брой
изгоди:
1.Чрез потреблението на възобновими източници на сила – вода, слънце, вятър и биомаса, страните от Европейски Съюз ще станат в огромна степен самостоятелни от вноса на изкопаеми горива.
2.Усилията и новаторските разработки по време на реализацията на проекта ще доведат до голям софтуерен прогрес освен в енергийната сфера, само че и във всички останали области.
3.Промените в климата в световен мащаб може и да не бъдат спрени, само че ще бъдат доста забавени, което ще даде опция освен на стопанските системи, само че и на естествените екосистеми да се приспособят.
4.Въздухът над Европа ще стане доста по-чист!
Естествено, че и Зелената договорка има своите отрицателни страни и преди всичко това е в началото по-високата цена на зелената сила поради първичните високи капиталови разноски. С течение на времето и с рационализиране на технологиите цената на тази сила неизбежно ще падне! Друг значителен минус на добива на сила от фотоволтаици и от вятърни генератори е неговата нееднаквост – има интервали, в които той е извънредно непълен и назад – има интервали на свръхпроизводство. Решението на този проблем идва с нови технологии, при които с добитата от вятър и слънце сила (а също и с остатъка на сила от АЕЦ) се създава водород (Н2). Това става чрез от дълго време познатата електролиза на водата благодарение на катализатор. (За покачване на националното ни самочувствие ще отбележим, че електролизата е употребена за разложение на водата и произвеждане на известния Браунов газ от българина Илия Вълков, жанр. 1922 година във Варна, само че емигрирал в Австралия и станал прочут като Юл Браун) Произведеният от електролизата „ зелен ” водород може към този момент да бъде складиран в цистерни и превозен и да бъде употребен като гориво в електроцентралите във време, когато е належащо и по тази метод да се реализира отмереност и предвидимост на енергозахранването. Всичко това обаче изисква огромни вложения, по тази причина и Европейската комисия (ЕК) дава големи средства за подкрепяне на държавите-членки, а също и на обособени компании, които са подготвени да построяват слънчеви и вятърни паркове, водородни централи и съответната инфраструктура към тях. Предвидени са също по този начин нужните средства с цел да бъде преходът обществено допустим и никой да не загуби виталния си стандарт. В това се състои същността на самия “deal ” – стимулиране на потреблението на зелена сила с директни помощи за увеличените разноски при създаване на новите уреди, с цел да не се стига до увеличение на крайната цена на силата както за промишлеността, по този начин и за бита. Естествено и тук доста значими са детайлите – кой, по кое време, при какви условия и какъв брой пари ще получи с цел да реализира крайната цел – чиста сила без да се заплашва конкурентността на бизнеса и благосъстоянието на жителите.
Как стоят нещата у нас?
Сравнително добре. Както е известно електрическата енергия на страната се добива почти по този начин: 40% от АЕЦ, 40% от въглищни централи и 20% от възобновими източници. Целта е възобновимите източници последователно да заемат 40-те % дял на въглищните централи и въпросът е по кое време? Отговорът е елементарен – когато има построени задоволително заместващи мощности, работещи със зелена сила. А те могат да бъдат построени когато стане допустимо усвояването на предоставените за задачата фондове от Европейска комисия по проекта за възобновяване. Затова първостепенна задача на всяко българско държавно управление (служебно или редовно) е да направи съответните поръчки пред Европейска комисия като показа нужните проекти за създаване на зелените електроцентрали и уреди.
Освен това друга основна задача на идващото постоянно държавно управление би трябвало да бъде съставянето на
„ пътна карта ” за обществен преход към зелена стопанска система
с цел да се успокоят хората, които са заети във въгледобива, че ще бъдат в точния момент преквалифицирани и няма да бъдат оставени на улицата от един ден за различен. В същото време и въглищарите би трябвало да схванат, че на никое място по света няма обезпечени високи заплати доживотно! След преквалификация може да им бъде препоръчана по-лека и по-чиста работа, за която не могат да чакат същите хонорари като в този момент. За страдание терзанията на тези хора се употребяват злонамерено от леви и антибългарски партии и придвижвания за политически цели – да се всели съмнение и даже ненавист към Европейски Съюз. Използват се и мнения на „ зелени ” специалисти, които са погрешни или най-малкото манипулативни. Такъв е казусът с оповестената на уеб страницата на Обективно.бг публикация под заглавие „ Проектът „ Водородна котловина bLion ” заплашва да остави Стара Загора освен без въглищна централа, само че и без вода ”. В нея се твърди, че декларираните проекти за произвеждане на 380 000 т. водород годишно ще изискват ползване на вода от 7 до 15 милиарда литра, което ще изправи района пред водна рецесия и изострен дефицит за битови потребности. Дали съзнателно или от несръчност изчисленията в публикацията са направени по този начин, като че ли създаденият водород ще се складира цяла година до постигане на цитираните 380 000 т. А истината е, че водородът ще се употребява в къси периоди след добиването му (а точно когато няма задоволително слънчева светлина) за произвеждане на електрическа сила, при което още веднъж се образува... вода! Т.е. едно и също количество вода се употребява неведнъж за електролиза и тук става въпрос за съвсем затворен цикъл при минимални загуби. Друга операция на читателя е изказванието, че употребяваният катализатор иридий ще замърсява околната среда, тъй като бил тежък метал?! Дори учениците от 7-ми клас знаят, (или най-малко тези, които са внимавали в час) че катализаторът на една химична реакция остава неизменен по количество и качество. Т.е. няма по какъв начин иридий да попадне във водата, а оттова и в околната среда, с изключение на при повреди, пожар и така нататък На сходни заблуждаващи изявления, както и на квалифицираните митинги на хората от въгледобива би трябвало да се противодейства с дейна и мощна разяснителна акция!
Накрая дано
обобщаваме оптимистично:
Преходът към зелена стопанска система е преференциален и нужен на България и той ще се случи, без значение дали след 15 или 25 години. По-добре е обаче да бъде по-рано, с цел да могат да се употребяват големите финансови запаси, планувани за задачата от Европейски Съюз и да не се изостава от софтуерното развиване в тази област. Да не забравяме и екологичните изгоди от по-чист въздух, тъй като с изключение на с СО2 нискокалоричните лигнитни въглища на Маришкия басейн замърсяват атмосферата и със серни оксиди и с огромни количества прахуляк. И въпреки, че цената на кВ/ч електрическа сила може да се увеличи нищожно, то сметките ни за ток може да се окажат по-ниски поради пониженото ползване, заради меките зими. А те са разследване от... световното стопляне!!!
*Авторът Светлозар Раянов е лекар на естествените науки на ТУ Дрезден и е дълготраен теоретичен помощник в същия университет по проучване на нездравословното влияние на замърсяването на въздуха върху горите на Саксония.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ