Още няколко стъпки за по-лесното наемане на чужденци
Коментар на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система
Пазарът на труда в България изпраща една от най-силните си години от началото на XXI век. Достигането на рекордна претовареност на популацията в работоспособна възраст и (почти) рекордно ниска безработица бяха съпроводени с нараснала икономическа интензивност и невъобразим от годините преди рецесията растеж на възнагражденията. В изискванията на увеличаващ се дефицит на труд нуждата от обезпечаване на по-лесен достъп на задгранични жители до пазара на труда от ден на ден наподобява като съзнателен от държавното управление проблем.
За това приказват и последните промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност. Някои от към този момент признатите стъпки в вярна посока са:
- удължение на периода на годност на Синята карта на Европейски Съюз от 1 на 4 години;
- въвеждане на ускорена процедура за приемане на позволение за сезонна работа за служащи, които към този момент са работили като такива в България;
- намаляването на таксата за даване на позволение (или продължение на периода му) за достъп до пазара на труда на служащи от трети страни от 400 лева на 100 лева в унисон с действителната цена на административната услуга;
- унищожаване на някои явни недомислици като условието чужденците да обитават отвън територията на страната преди наемането им;
Въпреки че всички тези промени ще бъдат в помощ на българските работодатели, законодателството ни остава голословно рестриктивно в редица връзки.
Проблем остава условието по член 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност (ЗТМТМ), съгласно което служащите от трети страни не могат да образуват повече от 10 на 100 от средносписъчната бройка на наетите. Това условие основава бариери за наемане на чужденци пред голяма част от българските предприятия, изключително работещите в стопански действия с обичайно по-ниска бройка на заетите в обособените предприятия като търговията, хотелиерството и ресторантьорството.
Работодателите не престават да бъдат задължени да обезпечават на сезонните служащи “подходящо жилище” (фраза с мъчно доказуемо съдържание), както и да заплатят превоза им от и до България. Законът прави разграничението, че наемната цена на жилището (напълно нормално) не се приспада автоматизирано от заплатата, до момента в който транспортните разноски са “за сметка на работодателя”. След като и двете обаче влизат в крайните разноски за труд, експлицитното им вменяване като обвързване към работодателите е ненужно. Много по-лесно би било задграничните служащи да бъдат свободни сами да си създадат сметката - според от заплащането, което получават, да изберат “подходящо” жилище и метод на превоз. По този метод две кухи процедури ще бъдат спестени, в случай че самите работодатели и задгранични служащи не се договорят иначе.
В допълнение член 11 от същия закон разрешава на изпълнителния шеф на Агенция по заетостта да откаже позволение на наемането на задгранични жители при изискване, че през последните три месеца работодателят по своя самодейност е освободил от работа чиновник. Трудно е да се откри разумна икономическа аргументация за това ограничаване, евентуално въодушевено от синдикални опасения за дъмпингови практики посредством задгранични служащи. Единственият вероятен резултат от него е законово наложено обвързване за краткотрайно продължение на трудово правно отношение, което не удовлетворява една от двете непринудено партниращи си страни (работодателя). В момента, в който задграничните служащи си тръгнат, въпросното лице може да бъде кратко, тъй че този период да не бъде нарушаван.
Проблем има и при разрешенията за престояване и работа вид " Синя карта на Европейския съюз ". Изискването за минимално възнаграждение, равно на 1,5 пъти брутната заплата за страната през последните 12 месеца (т.е. над 1500 лева.), на процедура лимитира в огромна степен наемането на сходни служащи единствено в столицата. При Синята карта не важи условието по член 7 за десетте %, най-малко що се касае до задгранични служащи за позиции, включени в Списъка на специалностите, за които има дефицит на висококвалифицирани експерти. Този лист обаче не е изключително обстоен (касае главно ИТ специалисти), а и минималното предлагано възнаграждение при тези условия би трябвало да е още по-високо - най-малко два пъти междинната работната заплата за страната през последните 12 месеца.
При състояние, че 35% от индустриалните предприятия в страната дефинират дефицита на подобаващи служащи като фактор, ограничителен производството им, освен наличието, само че и смисълът на този лист остават извънредно съмнителни. Достатъчно е да посочим, че описът за 2017 година, който категорично анулира описът за 2016 година, е в действителност безусловно подобен на него. Единствената разлика е името на министъра.
Редактор: Деница Райкова
Пазарът на труда в България изпраща една от най-силните си години от началото на XXI век. Достигането на рекордна претовареност на популацията в работоспособна възраст и (почти) рекордно ниска безработица бяха съпроводени с нараснала икономическа интензивност и невъобразим от годините преди рецесията растеж на възнагражденията. В изискванията на увеличаващ се дефицит на труд нуждата от обезпечаване на по-лесен достъп на задгранични жители до пазара на труда от ден на ден наподобява като съзнателен от държавното управление проблем.
За това приказват и последните промени в Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за чужденците и Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност. Някои от към този момент признатите стъпки в вярна посока са:
- удължение на периода на годност на Синята карта на Европейски Съюз от 1 на 4 години;
- въвеждане на ускорена процедура за приемане на позволение за сезонна работа за служащи, които към този момент са работили като такива в България;
- намаляването на таксата за даване на позволение (или продължение на периода му) за достъп до пазара на труда на служащи от трети страни от 400 лева на 100 лева в унисон с действителната цена на административната услуга;
- унищожаване на някои явни недомислици като условието чужденците да обитават отвън територията на страната преди наемането им;
Въпреки че всички тези промени ще бъдат в помощ на българските работодатели, законодателството ни остава голословно рестриктивно в редица връзки.
Проблем остава условието по член 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност (ЗТМТМ), съгласно което служащите от трети страни не могат да образуват повече от 10 на 100 от средносписъчната бройка на наетите. Това условие основава бариери за наемане на чужденци пред голяма част от българските предприятия, изключително работещите в стопански действия с обичайно по-ниска бройка на заетите в обособените предприятия като търговията, хотелиерството и ресторантьорството.
Работодателите не престават да бъдат задължени да обезпечават на сезонните служащи “подходящо жилище” (фраза с мъчно доказуемо съдържание), както и да заплатят превоза им от и до България. Законът прави разграничението, че наемната цена на жилището (напълно нормално) не се приспада автоматизирано от заплатата, до момента в който транспортните разноски са “за сметка на работодателя”. След като и двете обаче влизат в крайните разноски за труд, експлицитното им вменяване като обвързване към работодателите е ненужно. Много по-лесно би било задграничните служащи да бъдат свободни сами да си създадат сметката - според от заплащането, което получават, да изберат “подходящо” жилище и метод на превоз. По този метод две кухи процедури ще бъдат спестени, в случай че самите работодатели и задгранични служащи не се договорят иначе.
В допълнение член 11 от същия закон разрешава на изпълнителния шеф на Агенция по заетостта да откаже позволение на наемането на задгранични жители при изискване, че през последните три месеца работодателят по своя самодейност е освободил от работа чиновник. Трудно е да се откри разумна икономическа аргументация за това ограничаване, евентуално въодушевено от синдикални опасения за дъмпингови практики посредством задгранични служащи. Единственият вероятен резултат от него е законово наложено обвързване за краткотрайно продължение на трудово правно отношение, което не удовлетворява една от двете непринудено партниращи си страни (работодателя). В момента, в който задграничните служащи си тръгнат, въпросното лице може да бъде кратко, тъй че този период да не бъде нарушаван.
Проблем има и при разрешенията за престояване и работа вид " Синя карта на Европейския съюз ". Изискването за минимално възнаграждение, равно на 1,5 пъти брутната заплата за страната през последните 12 месеца (т.е. над 1500 лева.), на процедура лимитира в огромна степен наемането на сходни служащи единствено в столицата. При Синята карта не важи условието по член 7 за десетте %, най-малко що се касае до задгранични служащи за позиции, включени в Списъка на специалностите, за които има дефицит на висококвалифицирани експерти. Този лист обаче не е изключително обстоен (касае главно ИТ специалисти), а и минималното предлагано възнаграждение при тези условия би трябвало да е още по-високо - най-малко два пъти междинната работната заплата за страната през последните 12 месеца.
При състояние, че 35% от индустриалните предприятия в страната дефинират дефицита на подобаващи служащи като фактор, ограничителен производството им, освен наличието, само че и смисълът на този лист остават извънредно съмнителни. Достатъчно е да посочим, че описът за 2017 година, който категорично анулира описът за 2016 година, е в действителност безусловно подобен на него. Единствената разлика е името на министъра.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ