Коментар на водещия на Седмицата на Дарик радио Кирил Вълчев:Излез

Коментар на водещия на " Седмицата " на " Дарик радио " Кирил Вълчев:

Излез от у дома!

Иди на работа!

Спри да си лентяй и дебелак! (по думите на премиера)

" Остани си у дома! " беше неточност. И го махнаха от екраните на тв приемниците и мобилните, както през тази седмица махнаха и изключителното състояние, макар че инфектираните и болните с ковид са доста повече спрямо когато го сложиха.

" Остани си у дома! " беше голяма неточност, тъй като това беше апел да се отдадем на леността като оправдаем вродения във всеки човек мързел с отговорност, че сякаш спасяваме света.

А Бог е сътворил индивида, с цел да основава. Затова светът може да бъде избавен единствено като работим, а не като стоим у дома.

Грешката я направиха тези, на които народите по света бяха плащали заплати, с цел да приготвят проект по какъв начин да се живее с злополучие като всеобща болест. А те нямаха никакъв проект и затвориха у дома хората. Хората и без такива водачи можеха сами да си се затворят у дома. Но ръководство не е да затвориш един народ. Управление е да направиш по този начин, че един народ да се движи даже по време на рецесия като тази с ковид.

Впрочем " Излез от у дома! " напълно не значи да не се пазим от вируса. Защото освен поради ковид, а и поради многото други заболявания и у дома, и отвън у дома човек би трябвало да си мие ръцете, да чисти и дезинфекцира, да бъде с маска, когато кашля и киха…    

Сега идва време, когато у дома по целия свят би трябвало да си останат властимащите, които призоваваха хората да си стоят у дома.

И да дойдат на власт други, които да могат да създадат проекти за излизане от у дома.

В България също би трябвало проект за бъдещето на разтърсената от стоенето у дома стопанска система.

Първо, проектът за България след изключителното състояние поради ковид трябваше да стартира с отварянето на учебните заведения и университетите.

Защото няма бъдеще народ, чиито управници отварят първо кръчмите, фитнесите и моловете. А за понижение на Данък добавена стойност върху учебници и книги вероятно се сещат около свалянето му за питейни заведения и нощни заведения, в които очевидно виждат повече добавена стойност. Добавената стойност пък не постоянно се мери единствено в числа, а може да се мери и с грамотно написани известия без правописни грешки …   

Второ, бизнесът, потърпевш поради насилственото затваряне от страната на производства и услуги през изключителното състояние, би трябвало бъде освободен от заплащане на налози, такси и осигуровки до края на тази година.

А не страната и общините да продължат да събират от него налози и такси, които след това да му дават назад като подаяния под формата на дотации и облекчени заеми. Освен това, откакто страната може да заплаща осигуровките на служителите, значи може да ги поеме за няколко месеца и на тези, чийто бизнес същите тези служители затвориха тъй като не бяха създали проект за живот при злополучие като всеобща болест. 

Трето, допустимо е страната изобщо да се откаже от налози върху облагата и дивидента.

Това предложение на Института за пазарна стопанска система за антикризисна мярка би трябвало съществено да се разиска. Защото предприемчивите хора знаят доста по-добре от служителите по какъв начин да разпределят облагите си в нови вложения. И нямат потребност от политици – " бащици ", на които да целуват ръка, че са им дали помощ от парите, които сами са си изкарали.

Четвърто, рецесията с ковид е късмет България да усили износа на крайни артикули за сметка на суровините.

Почти половината от българския експорт е първични материали – от зърно до руда. Но все множеството гладни по света търсят подготвени храни – по тази причина България би трябвало да изнася не зърно, а тестени произведения или най-малко брашно … изобщо всевъзможни модифицирани и надлежно по-скъпи хранителни артикули, както вършат богатите страни по света. Търсенето по целия свят на предпазващи здравето артикули също може да бъде нова ниша за българско произвеждане – от дезинфектанти, маски, защитни дрехи през антивирусни препарати и хапчета до високотехнологични апаратури против разпространяване на болести, в които да се влагат българските потребни изкопаеми.

Пето, България би трябвало да притегли изнасящи се производства от Азия.

Огромни международни компании към този момент желаят да съкратят дългите транспортни вериги на доставки в изискванията на здравни опасности. Затова са нужни незабавни стратегии за всевъзможни нови тласъци за непознати вложения и преквалификация на българи, в това число на завърнали се от емиграция на Запад. Но би трябвало и мощно икономическо разузнаване за набиране на информация кой цех къде ще се закрива и дейна дипломация за преместването му у нас. Защото България ще се конкурира с останалите страни в Източна Европа, които могат да предложат същото – по-евтин труд от западния свят и по-голяма непосредственост от източния свят.

За да поемем към такова бъдеще на България, обаче, би трябвало да превъзмогнем страха. А това няма по какъв начин да стане с водачи, които ни плашат, че " крепко " ще измрем, както оня ден генералът отпред на щаба против ковид … Това си го знаем и без него тъй като гибелта е част от живота. Затова криенето от гибелта няма по какъв начин да бъде цел на живота … Вдъхновяваща цел може да бъде единствено пълноценният живот, в който сътворяваме нещо " крепко ".

На България й би трябвало точно " яка " цел, с която да продължи да живее!

Затова – както споделя Дейл Карнеги:

" Ако искаш да превъзмогнеш страха, не спри у дома. Излез и си откри цел! "