1917-2017: Светът се търси
Коментар на Владимир Костов за "Епицентър ":
Преди един век, в границите на година и нещо, светът е провокиран от два грандиозни политически планове. Те са сходни и съизмерими по привлекателността на хоризонтите, които сочат. Но и по пренебрегването на действителностите, показано от техните основатели.
В края на октомври 1917 (началото на ноември по новото леточисление) водачът на съветските болшевикиВладимир Ленин поставя началото на Октомврийската гражданска война. С упоритостта тя да бъде искрата за революционен пожар в целия свят и определяне на международна власт на пролетариата.
Година и няколко седмици по-късно, президентът на Съединени американски щати Удроу Уилсън, афишира в Париж своята стратегия от 14 точки пред събраните там представители на спечелилите и на победените в токущо приключилата първа международна война. Уилсън предлага пакт за един свят, в който страните да не се разделят на спечелили и победени, да няма репарации, анексии и контрибуции, всички страни да получат изход до море, т.е. до свободна търговия, всички нации да имат право на самоопределяне.
Подбудите на единия и на другия план са разнообразни, само че ориста им е обща. Призивът на Ленин към международния пролетариат не получава упования отзив и в политическото кредо на съветските болшевики международната гражданска война бива скоро сменена от упоритостта за социализъм в една страна. Програмата на Уилсън получава някои неангажиращи овации, само че Англия и Франция постановат на конференцията във Версай контракти за привършване на войната, които нямат нищо общо с визиите на Уилсън за следвоенния свят.
През 1924 и Ленин, и Уилсън, умират. И двамата с мозъчни разстройства. И двамата изолирани и държани надалеч от действителната политическа власт, с цел да не смущават идващите властници. Дали неуспехът на същността на политическите им планове е повлиял на развиването на болесттите? Дали тези техни болести са повлияли в някаква степен на метода по който формулират и стартират концепциите си? Може би и едното и другото.
И от тогавашна, и от днешна позиция, е видно, че в плановете и на Уилсън и на Ленин, макар другата идеологическа основа, има обща платформа на хуманизъм, на ценене, на обществен напредък, на интернационализъм. Никой не е търсил да открие и още по-малко да свърже това общо. Съединени американски щати и Съветска Русия са от разнообразни страни на барикадата.
Пропадането на плановете за устройство на света и на Ленин, и на Уилсън, изиграва своя роля за последвалите десетилетия. Отхвърлени интернационализмът желан отляво и този желан отдясно, разумно национализмът е, който оформя лика на света.
Като страни с националистически режими се сочат, несъмнено, хитлеристка Германия, Япония, Италия, няколко по-дребни на растеж техни спътници. Но въпреки и под други политически флагове, националистическа в основата си е и политиката на Англия, Франция, Съединени американски щати, Съветския съюз, Полша, Югославия, Гърция, Турция, България и така нататък Просто друга държавна политика в десетилетието преди втората международна война няма.
Какво друго, в случай че не шовинизъм, е стремежът не да бъде обезвредена нападателната военна машина на хитлеристка Германия, а просто тя да бъде ориентирана против различен? Както пробват 1938 година Англия и Франция с мюнхенското съглашение, развързвайки ръцете на Хитлер за експанзия против Чехословакия. Естествено, надявайки се по този метод да тласнат трайно Германия на изток - т.е. против Съюз на съветските социалистически републики. Както пробва да направи и Москва година по-късно с контракта Молотов-Рибентроп - да подтикне Хитлер на запад, печелейки благоразположението му, с общи дейности против Полша.
Антихитлеристката коалиция във втората международна война не бе израз на някакво преоткриване на интернационализма и неговите добродетели. До тази коалиция се пристигна под натиска на крайната настъпателност на Германия и Япония. Те не оставиха никаква друга опция на останалите огромни играчи в международната политика. Арогантната убеденост на Хитлер, че ще унищожи всички, не оставяше на последните избор. И те подтиснаха национализмите си, с цел да се обединят и го победят.
1945 година, нито след рухването на Берлин, нито след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, никой не издигна още веднъж - в някаква форма - идеалите на Ленин и Уилсън. Повтори се моделът на версайския кротичък контракт. Победители, които диктуват изискванията, победени, които одобряват капитулацията, тъй като нямат различен излаз. Зад основаването на Организация на обединените нации и система от съглашения в разнообразни области се откри делба на света и съответни периметри на национализмите.
Не мина и десетилетие след края на втората международна война - 1949 година - и към този момент на сцената бе намерено оповестена "студената война ". Повече от показателно бе, че това направи персонално Уинстън Чърчил - един от "тримата огромни " на антихитлеристката коалиция. Родена на националистическа основа, подялбата на света нямаше по какъв начин да се осъществя по различен метод, с изключение на като последващи се маневри - офанзиви и отстъпления - в търсене на по-изгодно превръщане на тази делба.
Очакваше се, че в някой миг, "студената война " просто ще се трансформира в нормална война. С спомагателната линия - опция за приложимост на нуклеарни оръжия. Обстоятелствата обаче предложиха друго.
В няколко единствено години след убийството на президента на Кенеди /1963/, Съединени американски щати реализираха огромни промени във финансовата област. Редица ограничавания, открити след войната, бяха трансформирани. От първи кредитори те се трансфораха бързо в първи потребители на интернационалните заеми. С две думи - Съединени американски щати "заживяха на гърба на света ". Американският финансов капитал, опрян на новите осведомителни и затова и управнически технологии, стартира да осъществя най-агресивен шовинизъм под флага на глобализацията и битка за "правата на индивида ".
Управляващата Съюз на съветските социалистически републики партийна администрация стартира най-накрая да схваща, че губи съществени позиции във всички посоки на интернационалното съревнование. Горбачов опита да провежда реформиране на режима под табелата на "перестройка ". Твърде скоро се видя, че режимът няма нито абстрактен, нито стопански капацитет за подемането на една нова политика. Успешният опит на Китай бе проспан от руското управление, в случай че се допусна, че този път е бил изобщо по опциите на Съюз на съветските социалистически републики. Неминуемият резултат бе разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което се и случи при започване на 90-те години.
Може би в този миг имаше една рядка опция за подемане на нов път от света?
Пътят желан от президента Уилсън 1918 година? А в това време и от Ленин - въпреки и в различен цвят и на по-друга обществена основа?
Не в тази посока обаче гледаше елитът на Съединени американски щати. Вместо като късмет за нова политика, Съединени американски щати възприеха разпадането на Съюз на съветските социалистически републики единствено като опция да повдигнат на още по-висока позиция личния си шовинизъм, утвърждавайки се като първа и единствена свръхсила, стопанин на един глобализиран свят.
Но всеки шовинизъм, колкото е по-силно манифестиран, толкоз по-силна реакция провокира. Затова няма съображение за учудване, че стремежът на Съединени американски щати да се утвърдят като единствена свръхсила, докара до същински подем на национализма под най-различни наименования и прикрития - политически, религиозни, етнически, расови и какви ли още не.
Във всеки случай като се стартира от самите Съединени американски щати, в лицето на президента Тръмп, няма край описът на страните, чиито водачи прокламират, че държат най-много на ползите на личната си страна. А светът - той да се оправя, както може!
Не са доста опциите при сходна действителност.
Едната е - още веднъж конфликт до поредна химерична победа на един или група национализми над друга група национализми. С последствия, които не е мъчно да се плануват на основата на опита от международните и другите войни, водени в последните стотина години.
Другата опция е да се намерят международни водачи, които да се вгледат и да опитат да се вживеят в фантазиите на хора като Уилсън и Ленин. И надделявайки егоизма на национализма, да опитат да ги видят като детайли на политика за днешния и утрешния ден.
Преди един век, в границите на година и нещо, светът е провокиран от два грандиозни политически планове. Те са сходни и съизмерими по привлекателността на хоризонтите, които сочат. Но и по пренебрегването на действителностите, показано от техните основатели.
В края на октомври 1917 (началото на ноември по новото леточисление) водачът на съветските болшевикиВладимир Ленин поставя началото на Октомврийската гражданска война. С упоритостта тя да бъде искрата за революционен пожар в целия свят и определяне на международна власт на пролетариата.
Година и няколко седмици по-късно, президентът на Съединени американски щати Удроу Уилсън, афишира в Париж своята стратегия от 14 точки пред събраните там представители на спечелилите и на победените в токущо приключилата първа международна война. Уилсън предлага пакт за един свят, в който страните да не се разделят на спечелили и победени, да няма репарации, анексии и контрибуции, всички страни да получат изход до море, т.е. до свободна търговия, всички нации да имат право на самоопределяне.
Подбудите на единия и на другия план са разнообразни, само че ориста им е обща. Призивът на Ленин към международния пролетариат не получава упования отзив и в политическото кредо на съветските болшевики международната гражданска война бива скоро сменена от упоритостта за социализъм в една страна. Програмата на Уилсън получава някои неангажиращи овации, само че Англия и Франция постановат на конференцията във Версай контракти за привършване на войната, които нямат нищо общо с визиите на Уилсън за следвоенния свят.
През 1924 и Ленин, и Уилсън, умират. И двамата с мозъчни разстройства. И двамата изолирани и държани надалеч от действителната политическа власт, с цел да не смущават идващите властници. Дали неуспехът на същността на политическите им планове е повлиял на развиването на болесттите? Дали тези техни болести са повлияли в някаква степен на метода по който формулират и стартират концепциите си? Може би и едното и другото.
И от тогавашна, и от днешна позиция, е видно, че в плановете и на Уилсън и на Ленин, макар другата идеологическа основа, има обща платформа на хуманизъм, на ценене, на обществен напредък, на интернационализъм. Никой не е търсил да открие и още по-малко да свърже това общо. Съединени американски щати и Съветска Русия са от разнообразни страни на барикадата.
Пропадането на плановете за устройство на света и на Ленин, и на Уилсън, изиграва своя роля за последвалите десетилетия. Отхвърлени интернационализмът желан отляво и този желан отдясно, разумно национализмът е, който оформя лика на света.
Като страни с националистически режими се сочат, несъмнено, хитлеристка Германия, Япония, Италия, няколко по-дребни на растеж техни спътници. Но въпреки и под други политически флагове, националистическа в основата си е и политиката на Англия, Франция, Съединени американски щати, Съветския съюз, Полша, Югославия, Гърция, Турция, България и така нататък Просто друга държавна политика в десетилетието преди втората международна война няма.
Какво друго, в случай че не шовинизъм, е стремежът не да бъде обезвредена нападателната военна машина на хитлеристка Германия, а просто тя да бъде ориентирана против различен? Както пробват 1938 година Англия и Франция с мюнхенското съглашение, развързвайки ръцете на Хитлер за експанзия против Чехословакия. Естествено, надявайки се по този метод да тласнат трайно Германия на изток - т.е. против Съюз на съветските социалистически републики. Както пробва да направи и Москва година по-късно с контракта Молотов-Рибентроп - да подтикне Хитлер на запад, печелейки благоразположението му, с общи дейности против Полша.
Антихитлеристката коалиция във втората международна война не бе израз на някакво преоткриване на интернационализма и неговите добродетели. До тази коалиция се пристигна под натиска на крайната настъпателност на Германия и Япония. Те не оставиха никаква друга опция на останалите огромни играчи в международната политика. Арогантната убеденост на Хитлер, че ще унищожи всички, не оставяше на последните избор. И те подтиснаха национализмите си, с цел да се обединят и го победят.
1945 година, нито след рухването на Берлин, нито след атомните бомбардировки на Хирошима и Нагазаки, никой не издигна още веднъж - в някаква форма - идеалите на Ленин и Уилсън. Повтори се моделът на версайския кротичък контракт. Победители, които диктуват изискванията, победени, които одобряват капитулацията, тъй като нямат различен излаз. Зад основаването на Организация на обединените нации и система от съглашения в разнообразни области се откри делба на света и съответни периметри на национализмите.
Не мина и десетилетие след края на втората международна война - 1949 година - и към този момент на сцената бе намерено оповестена "студената война ". Повече от показателно бе, че това направи персонално Уинстън Чърчил - един от "тримата огромни " на антихитлеристката коалиция. Родена на националистическа основа, подялбата на света нямаше по какъв начин да се осъществя по различен метод, с изключение на като последващи се маневри - офанзиви и отстъпления - в търсене на по-изгодно превръщане на тази делба.
Очакваше се, че в някой миг, "студената война " просто ще се трансформира в нормална война. С спомагателната линия - опция за приложимост на нуклеарни оръжия. Обстоятелствата обаче предложиха друго.
В няколко единствено години след убийството на президента на Кенеди /1963/, Съединени американски щати реализираха огромни промени във финансовата област. Редица ограничавания, открити след войната, бяха трансформирани. От първи кредитори те се трансфораха бързо в първи потребители на интернационалните заеми. С две думи - Съединени американски щати "заживяха на гърба на света ". Американският финансов капитал, опрян на новите осведомителни и затова и управнически технологии, стартира да осъществя най-агресивен шовинизъм под флага на глобализацията и битка за "правата на индивида ".
Управляващата Съюз на съветските социалистически републики партийна администрация стартира най-накрая да схваща, че губи съществени позиции във всички посоки на интернационалното съревнование. Горбачов опита да провежда реформиране на режима под табелата на "перестройка ". Твърде скоро се видя, че режимът няма нито абстрактен, нито стопански капацитет за подемането на една нова политика. Успешният опит на Китай бе проспан от руското управление, в случай че се допусна, че този път е бил изобщо по опциите на Съюз на съветските социалистически републики. Неминуемият резултат бе разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, което се и случи при започване на 90-те години.
Може би в този миг имаше една рядка опция за подемане на нов път от света?
Пътят желан от президента Уилсън 1918 година? А в това време и от Ленин - въпреки и в различен цвят и на по-друга обществена основа?
Не в тази посока обаче гледаше елитът на Съединени американски щати. Вместо като късмет за нова политика, Съединени американски щати възприеха разпадането на Съюз на съветските социалистически републики единствено като опция да повдигнат на още по-висока позиция личния си шовинизъм, утвърждавайки се като първа и единствена свръхсила, стопанин на един глобализиран свят.
Но всеки шовинизъм, колкото е по-силно манифестиран, толкоз по-силна реакция провокира. Затова няма съображение за учудване, че стремежът на Съединени американски щати да се утвърдят като единствена свръхсила, докара до същински подем на национализма под най-различни наименования и прикрития - политически, религиозни, етнически, расови и какви ли още не.
Във всеки случай като се стартира от самите Съединени американски щати, в лицето на президента Тръмп, няма край описът на страните, чиито водачи прокламират, че държат най-много на ползите на личната си страна. А светът - той да се оправя, както може!
Не са доста опциите при сходна действителност.
Едната е - още веднъж конфликт до поредна химерична победа на един или група национализми над друга група национализми. С последствия, които не е мъчно да се плануват на основата на опита от международните и другите войни, водени в последните стотина години.
Другата опция е да се намерят международни водачи, които да се вгледат и да опитат да се вживеят в фантазиите на хора като Уилсън и Ленин. И надделявайки егоизма на национализма, да опитат да ги видят като детайли на политика за днешния и утрешния ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ