Светослав Иванов: От нашите действия и бездействия зависи какъв свят ще завещаем на децата
Коментар на Светослав Иванов, " 120 минути "
Започваме годината с приказка за утрешния ден, в името на тези, които се появиха на бял свят през 2018 г.
Деца сега прави поколението, което се роди и порасна в най-голямата рецесия – средата на 90-те. По-големите, тези които се родиха в средата на 80-те, към този момент гледат децата си – нормално, по едно.
Животът през днешния ден е много по-различен. Светът е по-отворен, България е част от Европейския съюз и доста наши сънародници потърсиха и търсят по-достойно възнаграждение в чужбина. Замисляш се: „ Ако имам дете, по кое време и по какъв начин ще се върна на работа? Имам ли кой да ми оказва помощ? Ще го одобряват ли в детска градина? Къде ще учи? ”
В огромните градове животът става все по-скъп, а дребните градове са все по-пусти. Концентрацията на по-качествено опазване на здравето и по-качествено обучение най-вече и основно в София и още 2-3 града е убийствено за демографската картина в останалата част от страната.
Няма сериозна инвестиция от огромна компания в град, в който университетът не е първокласен. Защото всеки огромен вложител си дава сметка, че не може да пораства, в случай че не предвижда и възнамерява какъв брой фрагменти ще получи от университета в идващите 2-3-4-5 години.
В този смисъл, профилът на вложителя в множеството случаи е компания, която създава артикули на ниска стойност и против ниско възнаграждение. Това дава работа на избран брой хора, които вършат едно и също. Това не е неприятно, тъй като понижава безработицата. Но се стига до миг, в който и производството, и работата доближават своя таван – и нито добавена стойност, нито приходи порастват.
Ако другите промишлености стартират да покачват стандарта на живот, въпросният вложител или стартира да заплаща повече, или се изнася. Към Северна Африка, да вземем за пример. Тоест, повишението на стандарта на живот, крие риск от отлив на част от задграничните вложители, колкото и парадоксално да ви звучи това.
Чуждестранните вложители идват в България най-вече заради една причина – съществуването на образовани фрагменти, които са в пъти по-евтини от останалите европейски страни. Те са начетени, приказват непознати езици, схващат от точни науки, схващат от код и компютри. Това е основната причина – не е плоският налог, или достъпа до общия европейски пазар.
Но тук светва една алена лампа, която би трябвало да влезе в дневния ред на обществото. Ако задграничните вложители идват тук най-вече поради евтината работна ръка, а отливът на образованите и квалифицирани българи от години се дължи на ниското възнаграждение, гладът за фрагменти ще се ускорява от ден на ден и повече даже и в сферите, които през днешния ден претърпяват своя взрив.
Например, в ИТ сферата фрагментите към този момент са извънредно лимитирани и фирмите се надпреварват да притеглят хора, които се трансферират от една компания в друга против повече пари и обществени придобивки. Само че броят на тези хора е стеснен, което значи, че скоро фирмите ще би трябвало да притеглят чужденци, с цел да порастват.
Това е неизбежно и по тази причина основават лични школи, където да учат бъдещите им фрагменти. Това е сигнал, че университетите са безпределно закъснели за икономическите потребности на днешния ден.
Все отново този коментар стартира от раждаемостта. Раждат се малко деца, тъй като родителите им, родени в спешни години, също са малко. Малко родители раждат малко деца. Не че хората не желаят да имат деца. Това е значимият диалог за обществото през днешния ден, с мисълта за на следващия ден.
Защото тези, които се раждат, ще живеят в още по-различна страна, която ние с дейностите и бездействията си ще им завещаем. Трябва да се борим да е друга от хаоса, в който самите ние пораснахме.
Започваме годината с приказка за утрешния ден, в името на тези, които се появиха на бял свят през 2018 г.
Деца сега прави поколението, което се роди и порасна в най-голямата рецесия – средата на 90-те. По-големите, тези които се родиха в средата на 80-те, към този момент гледат децата си – нормално, по едно.
Животът през днешния ден е много по-различен. Светът е по-отворен, България е част от Европейския съюз и доста наши сънародници потърсиха и търсят по-достойно възнаграждение в чужбина. Замисляш се: „ Ако имам дете, по кое време и по какъв начин ще се върна на работа? Имам ли кой да ми оказва помощ? Ще го одобряват ли в детска градина? Къде ще учи? ”
В огромните градове животът става все по-скъп, а дребните градове са все по-пусти. Концентрацията на по-качествено опазване на здравето и по-качествено обучение най-вече и основно в София и още 2-3 града е убийствено за демографската картина в останалата част от страната.
Няма сериозна инвестиция от огромна компания в град, в който университетът не е първокласен. Защото всеки огромен вложител си дава сметка, че не може да пораства, в случай че не предвижда и възнамерява какъв брой фрагменти ще получи от университета в идващите 2-3-4-5 години.
В този смисъл, профилът на вложителя в множеството случаи е компания, която създава артикули на ниска стойност и против ниско възнаграждение. Това дава работа на избран брой хора, които вършат едно и също. Това не е неприятно, тъй като понижава безработицата. Но се стига до миг, в който и производството, и работата доближават своя таван – и нито добавена стойност, нито приходи порастват.
Ако другите промишлености стартират да покачват стандарта на живот, въпросният вложител или стартира да заплаща повече, или се изнася. Към Северна Африка, да вземем за пример. Тоест, повишението на стандарта на живот, крие риск от отлив на част от задграничните вложители, колкото и парадоксално да ви звучи това.
Чуждестранните вложители идват в България най-вече заради една причина – съществуването на образовани фрагменти, които са в пъти по-евтини от останалите европейски страни. Те са начетени, приказват непознати езици, схващат от точни науки, схващат от код и компютри. Това е основната причина – не е плоският налог, или достъпа до общия европейски пазар.
Но тук светва една алена лампа, която би трябвало да влезе в дневния ред на обществото. Ако задграничните вложители идват тук най-вече поради евтината работна ръка, а отливът на образованите и квалифицирани българи от години се дължи на ниското възнаграждение, гладът за фрагменти ще се ускорява от ден на ден и повече даже и в сферите, които през днешния ден претърпяват своя взрив.
Например, в ИТ сферата фрагментите към този момент са извънредно лимитирани и фирмите се надпреварват да притеглят хора, които се трансферират от една компания в друга против повече пари и обществени придобивки. Само че броят на тези хора е стеснен, което значи, че скоро фирмите ще би трябвало да притеглят чужденци, с цел да порастват.
Това е неизбежно и по тази причина основават лични школи, където да учат бъдещите им фрагменти. Това е сигнал, че университетите са безпределно закъснели за икономическите потребности на днешния ден.
Все отново този коментар стартира от раждаемостта. Раждат се малко деца, тъй като родителите им, родени в спешни години, също са малко. Малко родители раждат малко деца. Не че хората не желаят да имат деца. Това е значимият диалог за обществото през днешния ден, с мисълта за на следващия ден.
Защото тези, които се раждат, ще живеят в още по-различна страна, която ние с дейностите и бездействията си ще им завещаем. Трябва да се борим да е друга от хаоса, в който самите ние пораснахме.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ