Полъх от Студената война
Коментар на Михаел Стабенов:
Йенс Столтенберг не е за завиждане. Генералният секретар на НАТО би трябвало да се опита да удовлетвори ползите на всичките 29 страни в Алианса. А това не е по никакъв начин елементарно във времена като днешните, когато Съединени американски щати, които са главният донор на НАТО, непрекъснато притискат европейските страни да покачат разноските си за защита.
През 2014 бе сложена следната цел: до 10 години разноските за защита на страните-членки на Алианса да набъбнат до два % от Брутният вътрешен продукт. Тя обаче се пояснява по друг метод от двете страни на океана. Германия, чиято вноска доближава понастоящем малко над 1,2%, няма да реализира мечтаните 2%, макар че повишението на разноските за защита е залегнало в съдружните проекти. И въпреки всичко Столтенберг може да бъде удовлетворен след съвещанието на натовските министри на защитата. И то освен тъй като военните разноски в Европа са нарастнали - действително с близо пет % през предходната година.
Реформа на командните структури
По-важно е, че се отбелязва прогрес във връзка с хармонизирането на командните структури на НАТО. Така да вземем за пример в този момент бе контрактувано да бъдат открити две нови основни квартири. Едната - в Съединени американски щати, ще има за задача да усъвършенства снабдяването с войски и военни материали през океана. Другата - в западната част на Германия, ще би трябвало да се грижи за подобряването на превоза и отбраната на военните сили в Европа. Това демонстрира, че става дума освен за повече военни разноски, а и за това по какъв начин по-целесъобразно да се употребяват средствата.
Няма подозрение, че Алиансът би трябвало да отговори на променената обстановка на сигурността. 2014-та година маркира смяната. Дотогава в продължение на четвърт век Москва беше считана към този момент не за зложелател, а за сътрудник. Бюджетите за защита бяха понижени. От 22 000-те сътрудници на НАТО, работещи в 33 командни центрове, в последна сметка останаха по-малко от 7000 в 7 командни центъра. НАТО поставяше на напред във времето към този момент не военното заплашване в Европа, а задачите отвън района на Алианса. Анексията на Крим през 2014, изострящите се по същото време напрежения в Източна Украйна, както и възприеманите като нападателни изяви на Русия накараха НАТО да работи. Алиансът нямаше различен избор, с изключение на още веднъж да заложи засилено на военното заплашване, без обаче да изключва разговора.
НАТО и Европа
Незадоволителното военно съоръжение на Бундесвера бе една от ужасяващите констатации, откроили през последните години една структурна уязвимост. Стана ясно, че командните и планировъчните структури на НАТО би трябвало да извърнат по-голямо внимание на паниките и настояванията на Европа. В епохата на нужната бърза дислокация на военни елементи е изцяло разумно центърът на командните структури да се разположи в сърцето на Стария континент - в Германия. Добре е също по този начин, че в новата си отбранителна политика Европейски Съюз отделя място и за така наречен "военно Шенгенско пространство ". То ще обезпечава безконтролен превоз на войски и боен материал през шенгенските граници.
Как ще наподобява по-конкретно новият, подложен под немско управление, само че мултинационален команден център на НАТО, занапред ще се разбере. Може да се допусна обаче, че особена тежест ще има следният мотив: че Германия е един от дребното сътрудници на НАТО, изпратили свои бойци в Афганистан, Мали и други спешни огнища. А този факт още един път демонстрира, че въпросът е освен във високия размер на военните разноски, а и в целесъобразното им оползотворяване.
Йенс Столтенберг не е за завиждане. Генералният секретар на НАТО би трябвало да се опита да удовлетвори ползите на всичките 29 страни в Алианса. А това не е по никакъв начин елементарно във времена като днешните, когато Съединени американски щати, които са главният донор на НАТО, непрекъснато притискат европейските страни да покачат разноските си за защита.
През 2014 бе сложена следната цел: до 10 години разноските за защита на страните-членки на Алианса да набъбнат до два % от Брутният вътрешен продукт. Тя обаче се пояснява по друг метод от двете страни на океана. Германия, чиято вноска доближава понастоящем малко над 1,2%, няма да реализира мечтаните 2%, макар че повишението на разноските за защита е залегнало в съдружните проекти. И въпреки всичко Столтенберг може да бъде удовлетворен след съвещанието на натовските министри на защитата. И то освен тъй като военните разноски в Европа са нарастнали - действително с близо пет % през предходната година.
Реформа на командните структури
По-важно е, че се отбелязва прогрес във връзка с хармонизирането на командните структури на НАТО. Така да вземем за пример в този момент бе контрактувано да бъдат открити две нови основни квартири. Едната - в Съединени американски щати, ще има за задача да усъвършенства снабдяването с войски и военни материали през океана. Другата - в западната част на Германия, ще би трябвало да се грижи за подобряването на превоза и отбраната на военните сили в Европа. Това демонстрира, че става дума освен за повече военни разноски, а и за това по какъв начин по-целесъобразно да се употребяват средствата.
Няма подозрение, че Алиансът би трябвало да отговори на променената обстановка на сигурността. 2014-та година маркира смяната. Дотогава в продължение на четвърт век Москва беше считана към този момент не за зложелател, а за сътрудник. Бюджетите за защита бяха понижени. От 22 000-те сътрудници на НАТО, работещи в 33 командни центрове, в последна сметка останаха по-малко от 7000 в 7 командни центъра. НАТО поставяше на напред във времето към този момент не военното заплашване в Европа, а задачите отвън района на Алианса. Анексията на Крим през 2014, изострящите се по същото време напрежения в Източна Украйна, както и възприеманите като нападателни изяви на Русия накараха НАТО да работи. Алиансът нямаше различен избор, с изключение на още веднъж да заложи засилено на военното заплашване, без обаче да изключва разговора.
НАТО и Европа
Незадоволителното военно съоръжение на Бундесвера бе една от ужасяващите констатации, откроили през последните години една структурна уязвимост. Стана ясно, че командните и планировъчните структури на НАТО би трябвало да извърнат по-голямо внимание на паниките и настояванията на Европа. В епохата на нужната бърза дислокация на военни елементи е изцяло разумно центърът на командните структури да се разположи в сърцето на Стария континент - в Германия. Добре е също по този начин, че в новата си отбранителна политика Европейски Съюз отделя място и за така наречен "военно Шенгенско пространство ". То ще обезпечава безконтролен превоз на войски и боен материал през шенгенските граници.
Как ще наподобява по-конкретно новият, подложен под немско управление, само че мултинационален команден център на НАТО, занапред ще се разбере. Може да се допусна обаче, че особена тежест ще има следният мотив: че Германия е един от дребното сътрудници на НАТО, изпратили свои бойци в Афганистан, Мали и други спешни огнища. А този факт още един път демонстрира, че въпросът е освен във високия размер на военните разноски, а и в целесъобразното им оползотворяване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ