Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна икономикаСлед години

Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система

След години на десетки законодателни промени, които естествено водят освен до законодателна неустановеност, само че и до неточности, поправяни с нови законодателни промени, в края на 2016 година бе признато задължението законодателната активност на Народното събрание и Министерския съвет да включва оценка на въздействието от предлаганите промени. Това бе направено с промени с Закона за нормативните актове, който влезе в действие през ноември 2016 година През септември тази година Националният център за парламентарни проучвания (НЦПИ) разгласява отчет за законодателната активност през първата сесия на Народното събрание, а резултатите не са изключително впечатляващи.

Продължава да се следи официално осъществяване на условията за наличие на оценката на влияние, която, съгласно създателите на отчета, не се възприема като инструмент за взимане на осведомено решение, а като следващото административно условие, затрудняващо законодателния развой. Като главните недостатъци са посочени:

- „ Дефинирането на проблемите и предлаганите решения не са разследване от осъществена оценка на въздействието [каквото е условието в Закона за нормативните актове], а самите оценки на въздействието са приспособени към към този момент определени решения”;

- Липса на информация за извършени публични разисквания и резултатите от тях;

- Липса на резюме на мненията и мненията по законопроектите от заинтригуваните страни;

- Оценки на въздействието, направени на база на данни от извършени научни и други проучвания, са по-скоро изключения.

В близо 90% от претекстовете към законопроектите са разпознати заинтригуваните групи, само че единствено 5% от всички законопроекти включват информация за извършени съвещания с тях. Още през 2009 година Министерският съвет приема „ Стандарти за осъществяване на публични консултации”, само че от отчета на НЦПИ излиза наяве, че осем години по-късно те също са по-скоро условност, в сравнение с инструмент за взимане на осведомено решение.

Друга уязвимост е неналичието на задоволителна отчетност и бистрота, като в към 93% от импортираните законопроекти липсват:

- Изисквания за от време на време издание на резултати от предлаганите промени;

- Изисквания за отчитане на изразходваните средства по отношение на постигнатите резултати (ефикасност);

- Мерки за информиране на жителите по отношение на постигнатите резултати.

Освен нежеланието за разискване на предлаганите промени със заинтригуваните групи и неналичието на бистрота при използването на измененията, няма задоволително информация за периодите, в които се чака да бъдат реализирани поставените цели. При 76% от законопроектите напълно липсва времева рамка, а при към 12% тя обгръща единствено част от задачите. Големият % се дължи главно на импортираните законопроекти от народни представители, като при 84% от тях липсват периоди спрямо към 33% от импортираните от Министерски съвет.

Към това се прибавя и неналичието на оценка за нужните финансови средства за използване на новата законова уредба. Едва към 7% от импортираните законопроекти включват подробна или обща оценка на нужните средства, а към 75% са лишени от такава оценка. Останалите към 19% показват, че не са нужни спомагателни средства.

От заключенията на отчета може да се направи малко резюме на законодателната активност на сегашния парламент досега:



- тя е непрозрачна;



- лишена е от ясна обосновка (в множеството случаи такава се прибавя едвам след правене на законопроектите);



- не е съобразена със заинтригуваните групи, които са и обект на законодателната смяна и няма оценка за резултата върху нея;



- не е ясно по кое време ще бъдат реализирани мечтаните резултати от нея и няма информация какъв брой ще коства това.

Това е като да организирате наложителна отмора за вас и всички ваши родственици, без да сте се съобразили дали дестинацията е по усета им и без изясненост по кое време ще се състои и какъв брой ще коства. Все отново сходни проблеми са естествени в сегашния начален стадий от навлизането на условието за оценка на въздействието в законодателния развой. От друга страна упоменатите „ Стандарти за осъществяване на публични консултации” са въведени още през 2009 година, а не престават да са повече условност, в сравнение с нещо, което действително се предлага. С други думи проблемите при взимането на осведомени решения наподобява, че не са толкоз резултат от дребното време, през което се ползва оценката на въздействието, колкото от липса на предпочитание.

Редактор: Деница Райкова