Кой пълни хазната
Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Изразът " обективни налози " е оксиморон, само че постоянно се употребява като мотив за налагане на прогресивно данъчно облагане. Идеята се опростява до това, че „ богатите” би трябвало да заплащат повече. Миналата седмица бяха оповестени данни, които задоволително красноречиво показват по какъв начин даже и с симетричен подоходен налог „ богатите” заплащат повече.
1% от задължените лица (с месечен приход над 3000 лева.) заплащат 19% от налога върху приходите на физическите лица през 2016 година, до момента в който близо 2/3 от задължените лица (с месечен приход под 600 лева.) заплащат по-малко от ¼ от налозите. Нещо повече – сравнението сред 2012 и 2016 година демонстрира, че точно делът на нискодоходните групи в платените налози понижава, до момента в който този на останалите групи се усилва. С други думи освен че тези с по-високи приходи заплащат общо повече налози, ами и с течение на времето техният дял в платените налози се усилва.
Доходната група с месечни приходи в интервала 250-600[1] лева е забавна както от позиция на това, че е най-многобройна – включва към 1,1 млн. души, по този начин и от позиция на платените налози. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 година е същият, какъвто е бил през 2012 година, то делът на платените налози понижава от 24,7% на 20,3%.
Като цяло дебатът за „ обективни данъци” се концентрира върху данъчни ставки, тъй като те са лесното, само че извънредно нездравословно решение. Този спор размива по-важния въпрос, който е по какъв начин да се покачат приходите, тъй че заплащането на налози, осигуровки и държавни/общински такси да не понижава сензитивно разполагаемия приход на семействата. На първо място това става посредством полагане на труд, т.е. увеличение на коефициента на претовареност в страната. Не по-маловажен е и типът на труда, т.е. належащо е и повишение на квалификацията на работещите (и безработните) за приемане на по-високо възнаграждение, работа на цялостен работен ден и без интервали на спиране. Именно това би трябвало да е стремежът – повишение на приходите посредством работа, а не посредством преференциално отнасяне от страната на една група от популацията за сметка на друга и основаване на отрицателни тласъци за укриване на приходи.
Редактор: Деница Райкова
Изразът " обективни налози " е оксиморон, само че постоянно се употребява като мотив за налагане на прогресивно данъчно облагане. Идеята се опростява до това, че „ богатите” би трябвало да заплащат повече. Миналата седмица бяха оповестени данни, които задоволително красноречиво показват по какъв начин даже и с симетричен подоходен налог „ богатите” заплащат повече.
1% от задължените лица (с месечен приход над 3000 лева.) заплащат 19% от налога върху приходите на физическите лица през 2016 година, до момента в който близо 2/3 от задължените лица (с месечен приход под 600 лева.) заплащат по-малко от ¼ от налозите. Нещо повече – сравнението сред 2012 и 2016 година демонстрира, че точно делът на нискодоходните групи в платените налози понижава, до момента в който този на останалите групи се усилва. С други думи освен че тези с по-високи приходи заплащат общо повече налози, ами и с течение на времето техният дял в платените налози се усилва.
Доходната група с месечни приходи в интервала 250-600[1] лева е забавна както от позиция на това, че е най-многобройна – включва към 1,1 млн. души, по този начин и от позиция на платените налози. Докато делът ѝ от общите задължени лица през 2016 година е същият, какъвто е бил през 2012 година, то делът на платените налози понижава от 24,7% на 20,3%.
Като цяло дебатът за „ обективни данъци” се концентрира върху данъчни ставки, тъй като те са лесното, само че извънредно нездравословно решение. Този спор размива по-важния въпрос, който е по какъв начин да се покачат приходите, тъй че заплащането на налози, осигуровки и държавни/общински такси да не понижава сензитивно разполагаемия приход на семействата. На първо място това става посредством полагане на труд, т.е. увеличение на коефициента на претовареност в страната. Не по-маловажен е и типът на труда, т.е. належащо е и повишение на квалификацията на работещите (и безработните) за приемане на по-високо възнаграждение, работа на цялостен работен ден и без интервали на спиране. Именно това би трябвало да е стремежът – повишение на приходите посредством работа, а не посредством преференциално отнасяне от страната на една група от популацията за сметка на друга и основаване на отрицателни тласъци за укриване на приходи.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ