Командният състав на крайцера са подценили заплахите от брегови ракетни

Командният състав на крайцера са подценили заканите от брегови ракетни удари и са показали изумителен непрофесионализъм, който се оказва пагубен за самите тях и за флагманския транспортен съд

Капитан I сан о. з. Васил Данов

„ Москва, Москва, сърце от разтопен метал! “
Христо Смирненски

Ракетният крайцер " Москва ", флагман и горделивост на съветския Черноморски флот, бе изумен от две украински брегови ракети и потъна безславно след опити да бъде буксиран до Севастопол.
Цял ден съветските публични управляващи и прислужващите им медии лъгаха по допустимо най-нагъл метод, че имало „ инцидентно избухнал пожар “, „ незначителни вреди “, „ самозапалване, породено от цигарите на немарливи матроси “, „ екипажът сполучливо е евакуиран “, а „ аргументите за пожара се обясняват “.

Построен в украинския гр. Николаев

гвардейският ракетен крайцер в началото носи името „ Слава “, защото названието „ Москва “ към този момент е присвоено на вертолетоносния крайцер за битка с подводници. След като остарелият крайцер отпътува за претопяване, челният транспортен съд от план 1 164 „ Атлант “ получава името на съветската столица.



Още на 13 април е бил задържан командващият
Черноморския флот на Русия контраадмирал
Игор Осипов, като при ареста му е бил нанесен побой

Флагманът взе участие в не изключително влиятелните бойни дейности против Грузия през 2008 година и в изтреблението на хиляди цивилни сирийски жители през 2015 година
В началото на пълномащабната нападателна война против Украйна на 24 февруари крайцерът оглавява завладяването на остров Змеиний, където смелите украински граничари отхвърлят да се предадат и произнасят историческата фраза: «Русский военный корабль, иди на х...й» Пророчеството им се сбъдна на 13 април.

Ракетният крайцер „ Москва “ бе

най—големият по тонаж и най-мощно въоръженият военен транспортен съд

в целия черноморски басейн. Тактико-технически данни:
- водоизместване – 12 500 т
- дължина – 186 м
- широчина – 20 м
- прегазване – до 8,4 м
- скорост – 30 възла (55 км/ч)
- оптималната отдалеченост на корабоплаване – 6 000 благи
- въоръжение: 16 крилати ракети П-1 000 „ Вулкан “
- 130-мм сдвоена артилерийска установка АК-130, 6 броя шестстволни 30-мм артилерийски установки АК-630
- 8 пускови установки Б-204 от зенитно-ракетния комплекс С-300Ф „ Риф “ с боекомплект от 64 ракети и 2 пускови установки от ЗРК „ Оса “ с боекомплект от 48 ракети
- 2 торпедни апарата за 533-мм торпеда против подводници е 2 реактевне бомбамета РБУ-6000
- 1 вертолет Ка-27
- екипаж – 500 души


Потъването на крайцера „ Москва “ съставлява

най-сериозната бойна загуба на Руския военноморски флот

от Втората международна война, когато през септември 1941 година немски самолети бомбардират и изваждат от строя линейния транспортен съд „ Марат “. В спокойно време най-тежка злополука за актуалния съветски ВМФ стана гибелта на атомния ракетен подводен крайцер „ Курск “, умрял през август 2000 година в резултат на взривени в първи отсек торпеда.
Както споделят руските и съветските приятели, „ аргументите занапред ще се обясняват “. По остаряла съветска традиция произшествията и злополуките биват усърдно разследвани, с цел да не бъдат обявени на необятната общност и да не бъдат подхванати ефикасни ограничения за попречване на същите неточности, пороци и закононарушения.

От пръв взор проличава, че ракетният крайцер е работил не по предопределение, като е управлявал и взел участие в интервенция за заличаване на брегови обекти на прекомерно близко разстояние до брега, в обсега на ракетните установки и на артилерията на съперника.
Подобни мощни кораби се планувани да работят в океани или в намерено море отпред на военноморски групировки (ордери) за да нанасят ракетни, артилерийски, торпедни и други удари против противникови ескадри. Там ордерите обезпечават взаимна противовъздушна, противоракетна, противоподводна и т. н. отбрана, като водят близко и далечно наблюдаване, разузнаване и извършват целия набор от отбрани и типове бойни дейности, като съблюдават най-висока степен на бойна подготвеност.
Очевидно, командният състав на крайцера и старшите морски началници, намиращи се на борда по време на провалянето, са подценили заканите от брегови ракетни удари и са показали изумителен непрофесионализъм, който се оказва пагубен за самите тях и за флагманския транспортен съд.



Лошото време и мощното неспокойствие в допълнение са усложнили спасяването на кораба и са решили ориста на екипажа. Според неофициални източници, избавените моряци са от 14 до 54 души, които са имали шанса да бъдат извадени от студените талази от турски търговски транспортен съд.
Победоносният удар против мощния съперник е нанесен от

украински брегови ракетен комплекс „ Нептун “

създаден от конструкторското бюро „ Луч “. Тактико-технически данни на комплекса:
- дължина на ракетата – 5,5 м
- обсег на крилата – 1,3 м
- диаметър – 0,38
- стартова маса – 870 кг
- бойна част – осколочно-фугасна
- мотор – ТРРД МС-400
- гориво – авиационен керосин
- маса на взривното вещество – 150 кг
- отдалеченост на полета – 280 км.
Концепцията за развиване на украинските Военноморски сили планува да бъдат строени дребни кораби за бойни дейности в близката морска зона, брегови ракетни комплекси и морска авиация наред с безпилотни летателни апарати като " Байрактар ".

Неочакваната и гръмка победа на украинските брегови ракетчици занапред ще бъде оценена. Тя припомня за славния торпеден изстрел на българския миноносец „ Дръзки “ против турския крайцер „ Хамидие “ през 1912 година, само че тук съотношението на силите е още по-голямо в интерес на съветския ракетен крайцер.

За първи път в съветската и в украинската военноморска история с две ракети от мобилен брегови комплекс е изумен и потънал толкоз огромен и мощно въоръжен транспортен съд. Загубата на флагмана и гордостта на Черноморския флот съставлява мощен удар върху самочувствието на съветските агресори.
Както при Цушима през 1905 година, както през Втората международна война и през „ славните “ години на следвоенното развиване на руския ВМФ, още веднъж изскочиха старите недъзи на съветската военна марина: неуважение и непознаване на противника; блаженство и самонадеяност; жестоко занемаряване на ограниченията за сигурност и типовете защити; незадоволителни избавителни средства и пропуски в организацията на избавителните дейности; закъснение от водещите международни и европейски военноморски сили; педантизъм и бездушно отношение към живота и здравето на екипажите.
До края на войната за българските путинисти и за съветските им съпутинци предстоят още редица горчиви дни и нощи.