Ще превалутираме корупцията - от лева в евро
Колкото и вяла, даже на моменти скучна да е предизборната акция, въпреки всичко някакви послания стигат до електората. Ето да вземем за пример ГЕРБ и в частност водачът им Бойко Борисов с огромна доза убеденост дават обещание присъединяване на страната ни към еврозоната в идващите 2-3 години. Дали ще е 2023 година или 2024 година не е от огромно значение. А разминаването в датите може да бъде отдадено точно на акцията. Защото, както самият Борисов нееднократно е казвал, побългарявайки крилата фраза на Ото декор Бисмарк : " най-вече се лъже след лов и преди избори ".
Само по себе си въвеждането на еврото е тематика, заслужаваща изключително внимание и отвън подтекста на идния избор. Но увереността, с която датата 1 януари 2024 година се натрапва в общественото пространство, в това число и посредством предизборната стратегия на ГЕРБ, поражда спомагателни въпроси. Например,
дали тази дата не е авансово уговорена
сред българските управляващи и европейските ни сътрудници в лицето на ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия.
Още по-интригуващ е въпросът дали страната ни е заслужила мястото си в " клуба на богатите ", макар че от години не демонстрира усъвършенстване в показателите за корупция, независимост на медиите, господство на закона и остава най-бедната държава-членка на Европейския съюз. Условия, които вървят паралелно с формалните икономически критерии за влизане в еврозоната - равнище на недостиг, на дълг и на инфлация.
България има всички шансове да извърши формалните условия, само че възможностите за понижаване на корупцията, за възстановяване на медийната независимост и за промяна на правораздаването, наподобяват напълно оскъдни.
Ще е повече от шокиращо, в случай че в тези сфери бъде маркиран забележителен прогрес в границите на идващите три години в случай, че за почти 15 години в Европейски Съюз те постоянно са стояли на масата при разискване на критериите, които би трябвало да покрие България.
Възможният компромис
За да се осъществен упованията на Борисов и компания, ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия ще би трябвало да създадат голям компромис, " пускайки " страната ни в еврозоната. Компромис, съпоставим с към този момент направения през 2007 година, когато страната ни влезе в европейското семейство изцяло неподготвена. Тоест, вероятността за компромисно политическо решение още веднъж е налице, което пък за следващ път ще потвърди, че в тази игра май няма невъзможни неща.
Ползите от участието
На хартия участието в еврозоната може да има обилни изгоди за стопанската система. ЕЦБ да вземем за пример споделя, че страната ни ще поеме сериозен приток на непознати капитали. Банковото кредитиране за бизнеса и семействата ще е доста по-изгодно, което ще докара до стопански напредък и евентуално до възстановяване на виталния стандарт. Има обаче
едно огромно " само че "!
И то е, че би трябвало да изиграем вярно картите си, а както е известно, те са в ръцете на политиците.
В собствен отчет от началото на годината Франкфурт категорично прецизира, че в случай че тези трендове не бъдат съпроводени от верни политики, притокът на чужди капитали под формата на заеми би се трансформирал в кредитен балон. При сходно развиване на нещата задграничните вложители ще избягат по-бързо, в сравнение с са пристигнали.
Кой би имал полза?
Отговорът е съвсем еднопосочен. Без съответно правосъдие печеливши още веднъж ще бъдат само корумпираните върхове на властта и олигархичните кръгове, които ги обгрижват.
Така че тук е мястото да се слагат ясно въпросите:
Бърза ли се с влизането в зоната на единната валута? И прави ли някой тънки сметки, че членството във валутния блок води със себе си приток на запас, който ще отиде в нечии джобове, вместо да се влее в стопанската система?!
Ползата
от въвеждане на еврото бе разказана най-добре преди време от германското икономическо издание " ": " Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е напълно рационално. Те са си създали сметката, че още дълго време ще са измежду печелившите, а не измежду плащащите в границите на преразпределителната машина на Европейски Съюз. Обратното е при Швеция, Полша и Чехия ".
Ето за какво присъединението към еврозоната е значимо, само че единствено в случай че се случи по верния метод - когато сме си свършили работата, а не с помощта на компромис от Брюксел и Франкфурт. Засега наподобява, че те са склонни да си затворят очите пред властовите дефицити в най-бедната и корумпирана европейска страна.
И в случай че Европа още веднъж направи компромис, той не би бил в услуга нито на българите, нито на общността. Нещо повече, той може да угаси и последните искрици вяра на милиони българи, че европейското семейство е поръчител за върховенството на закона в България.
Само по себе си въвеждането на еврото е тематика, заслужаваща изключително внимание и отвън подтекста на идния избор. Но увереността, с която датата 1 януари 2024 година се натрапва в общественото пространство, в това число и посредством предизборната стратегия на ГЕРБ, поражда спомагателни въпроси. Например,
дали тази дата не е авансово уговорена
сред българските управляващи и европейските ни сътрудници в лицето на ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия.
Още по-интригуващ е въпросът дали страната ни е заслужила мястото си в " клуба на богатите ", макар че от години не демонстрира усъвършенстване в показателите за корупция, независимост на медиите, господство на закона и остава най-бедната държава-членка на Европейския съюз. Условия, които вървят паралелно с формалните икономически критерии за влизане в еврозоната - равнище на недостиг, на дълг и на инфлация.
България има всички шансове да извърши формалните условия, само че възможностите за понижаване на корупцията, за възстановяване на медийната независимост и за промяна на правораздаването, наподобяват напълно оскъдни.
Ще е повече от шокиращо, в случай че в тези сфери бъде маркиран забележителен прогрес в границите на идващите три години в случай, че за почти 15 години в Европейски Съюз те постоянно са стояли на масата при разискване на критериите, които би трябвало да покрие България.
Възможният компромис
За да се осъществен упованията на Борисов и компания, ЕЦБ, Еврогрупата и Европейската комисия ще би трябвало да създадат голям компромис, " пускайки " страната ни в еврозоната. Компромис, съпоставим с към този момент направения през 2007 година, когато страната ни влезе в европейското семейство изцяло неподготвена. Тоест, вероятността за компромисно политическо решение още веднъж е налице, което пък за следващ път ще потвърди, че в тази игра май няма невъзможни неща.
Ползите от участието
На хартия участието в еврозоната може да има обилни изгоди за стопанската система. ЕЦБ да вземем за пример споделя, че страната ни ще поеме сериозен приток на непознати капитали. Банковото кредитиране за бизнеса и семействата ще е доста по-изгодно, което ще докара до стопански напредък и евентуално до възстановяване на виталния стандарт. Има обаче
едно огромно " само че "!
И то е, че би трябвало да изиграем вярно картите си, а както е известно, те са в ръцете на политиците.
В собствен отчет от началото на годината Франкфурт категорично прецизира, че в случай че тези трендове не бъдат съпроводени от верни политики, притокът на чужди капитали под формата на заеми би се трансформирал в кредитен балон. При сходно развиване на нещата задграничните вложители ще избягат по-бързо, в сравнение с са пристигнали.
Кой би имал полза?
Отговорът е съвсем еднопосочен. Без съответно правосъдие печеливши още веднъж ще бъдат само корумпираните върхове на властта и олигархичните кръгове, които ги обгрижват.
Така че тук е мястото да се слагат ясно въпросите:
Бърза ли се с влизането в зоната на единната валута? И прави ли някой тънки сметки, че членството във валутния блок води със себе си приток на запас, който ще отиде в нечии джобове, вместо да се влее в стопанската система?!
Ползата
от въвеждане на еврото бе разказана най-добре преди време от германското икономическо издание " ": " Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е напълно рационално. Те са си създали сметката, че още дълго време ще са измежду печелившите, а не измежду плащащите в границите на преразпределителната машина на Европейски Съюз. Обратното е при Швеция, Полша и Чехия ".
Ето за какво присъединението към еврозоната е значимо, само че единствено в случай че се случи по верния метод - когато сме си свършили работата, а не с помощта на компромис от Брюксел и Франкфурт. Засега наподобява, че те са склонни да си затворят очите пред властовите дефицити в най-бедната и корумпирана европейска страна.
И в случай че Европа още веднъж направи компромис, той не би бил в услуга нито на българите, нито на общността. Нещо повече, той може да угаси и последните искрици вяра на милиони българи, че европейското семейство е поръчител за върховенството на закона в България.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ