Впримчени в интелигентността
" Колко типа животни избавя Мойсей от потопа? " Ако отговорите " нула ", ставате част от проницателно малцинство. Повечето участници в проучването обаче не съзират уловката и стартират да броят. Не Мойсей, а Ной е героят в този древен роман. Защо е толкоз елементарно да се подхлъзнем? Въпросът борави с прочут сюжет. Фокусът е преместен към резултата от действието, където вниманието бързо се насочва, щом сме изправени пред разрешаването на проблем, а не към настоящото лице, където е неправилната информация.
Приспиването на бдителността посредством смесването на правилни и погрешни изказвания е измежду изпитаните хватки на манипулативните послания и подправените вести. Но рискове дебнат и в други сфери. В лечебните заведения процентът на смъртните случаи и неверните диагнози е стряскащ. Парадоксът е в срещата на познанието с инерцията на опита: мозъкът ни привиква да разпознава отъпкания път и пропуща " разсейващите " елементи. Една от забележителните качества да откриваме сходства и причинно-следствени връзки се трансформира в подъл зложелател. " Проблемът не е в силата на мозъка, а в потреблението й ", написа Дейвид Робсън, публицист от сп. New Science и BBC, в книгата " Капанът за интелигентни ".
Интелигентността и рационалното държание не всеки път вървят ръка за ръка. Присъщите недостатъци в мисленето като сортиране единствено на информация, която ще удостовери това, което към този момент знаем, или закотвяне в изработен разход (активи, време или усилия) без значение от растящата загуба, не подминават и простосмъртни, и гении. Артър Конан Дойл, основател на Шерлок Холмс, детектива с студен разум, дотолкоз е пристрастен от спиритуализма, че съзира доказателство за съществуването на феи в фотография. Истината е, че две девойки са се пошегували: изрязали картинки, закрепили на места с карфици и снимали.
В научните среди е познато и друго положение: " Нобелова болест " - когато лауреат след брилянтните открития развива налудничави изказвания. Високоинтелигентните хора надалеч не са ваксинирани против заплетени конспирации и крайни възгледи. За тях обаче клопката е по-дълбок, а окопните войни - по-продължителни. Те имат разум със забележителна мощ да складира и класифицира информация, само че впрягат този гений не с цел да проучват контрааргументи и различни сюжети, а с цел да коват нови пояснения, потвърждавайки пред себе си и налагайки на близките, че са прави.
Реклама
Учените от разнообразни области са единомислещи: ставаме по-умни през хилядолетията. Но дали рационалността пораства със сходна експедитивност? Между нейните измерители са до каква степен умеем да одобряваме и оценяваме непознатите хрумвания и до каква степен развиваме вероятностни сюжети при избора на решение.
" Ако човешката мисъл преди всичко е заета с търсенето на истината, тогава би трябвало да претегляме деликатно и двете страни в едно изказване ", написа Робсън. Но с изключение на устроени за съдействие ние сме и състезаващи се същества . Ако желаеме да убедим другите в правотата си, събираме най-вече доказателства, подкрепящи нашето виждане, а не това на близките. За да оцелеем, сме били и постоянно нащрек за рискове. В случая - да не ни надхитрят: недоверчиви сме към визията на другия и нападаме, щом то се разминава с убежденията ни. Общуването " очи в очи " е успявало ненапълно да уравновеси везните, споделя Робсън. Но колкото повече се затваряме в софтуерни и обществени балони, толкоз повече губим способността да поправяме предразсъдъците си.
Една от градските митове на древността гласи, че когато Пития от светилището в Делфи оповестила Сократ за най-мъдрия мъж в света, философът се заел да опровергае оракула. Скромността на Сократ е смайваща, както и неговият способ: той се занимава да учи съвременниците си да слагат под подозрение личните си възгледи дотолкоз, че да позволяват други пътища към истината, както и да позволяват личното си неведение. Бенджамин Франклин, откривател и един от създателите на Съединени американски щати, пък е оглеждал един въпрос дни наред. Поуката е: не посягайте към лесния плод - най-близкото и най-видимо доказателство не е най-хубавото.
За справяне с клопките на интелигентността Робсън не пропуща да предложи и практикуването на осъзнатост - като медитация или като държание измежду въртележката на деня: направете пауза (спира потока на мисли, които към този момент познаваме); поемете надълбоко въздух (разплита кълбо страсти и избистря огромната картина плюс детайлите); усетете по какъв начин се чувствате сега (свикваме с незнайното, любуваме се на дейностите си, а не се втренчваме в наградата). В последна сметка книгата може и да ви убеди, че в случай че не слушаме единствено личния си глас, светът се трансформира в по-интересно, занимателно, а и безвредно място.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Тихолова
Приспиването на бдителността посредством смесването на правилни и погрешни изказвания е измежду изпитаните хватки на манипулативните послания и подправените вести. Но рискове дебнат и в други сфери. В лечебните заведения процентът на смъртните случаи и неверните диагнози е стряскащ. Парадоксът е в срещата на познанието с инерцията на опита: мозъкът ни привиква да разпознава отъпкания път и пропуща " разсейващите " елементи. Една от забележителните качества да откриваме сходства и причинно-следствени връзки се трансформира в подъл зложелател. " Проблемът не е в силата на мозъка, а в потреблението й ", написа Дейвид Робсън, публицист от сп. New Science и BBC, в книгата " Капанът за интелигентни ".
Интелигентността и рационалното държание не всеки път вървят ръка за ръка. Присъщите недостатъци в мисленето като сортиране единствено на информация, която ще удостовери това, което към този момент знаем, или закотвяне в изработен разход (активи, време или усилия) без значение от растящата загуба, не подминават и простосмъртни, и гении. Артър Конан Дойл, основател на Шерлок Холмс, детектива с студен разум, дотолкоз е пристрастен от спиритуализма, че съзира доказателство за съществуването на феи в фотография. Истината е, че две девойки са се пошегували: изрязали картинки, закрепили на места с карфици и снимали.
В научните среди е познато и друго положение: " Нобелова болест " - когато лауреат след брилянтните открития развива налудничави изказвания. Високоинтелигентните хора надалеч не са ваксинирани против заплетени конспирации и крайни възгледи. За тях обаче клопката е по-дълбок, а окопните войни - по-продължителни. Те имат разум със забележителна мощ да складира и класифицира информация, само че впрягат този гений не с цел да проучват контрааргументи и различни сюжети, а с цел да коват нови пояснения, потвърждавайки пред себе си и налагайки на близките, че са прави.
Реклама
Учените от разнообразни области са единомислещи: ставаме по-умни през хилядолетията. Но дали рационалността пораства със сходна експедитивност? Между нейните измерители са до каква степен умеем да одобряваме и оценяваме непознатите хрумвания и до каква степен развиваме вероятностни сюжети при избора на решение.
" Ако човешката мисъл преди всичко е заета с търсенето на истината, тогава би трябвало да претегляме деликатно и двете страни в едно изказване ", написа Робсън. Но с изключение на устроени за съдействие ние сме и състезаващи се същества . Ако желаеме да убедим другите в правотата си, събираме най-вече доказателства, подкрепящи нашето виждане, а не това на близките. За да оцелеем, сме били и постоянно нащрек за рискове. В случая - да не ни надхитрят: недоверчиви сме към визията на другия и нападаме, щом то се разминава с убежденията ни. Общуването " очи в очи " е успявало ненапълно да уравновеси везните, споделя Робсън. Но колкото повече се затваряме в софтуерни и обществени балони, толкоз повече губим способността да поправяме предразсъдъците си.
Една от градските митове на древността гласи, че когато Пития от светилището в Делфи оповестила Сократ за най-мъдрия мъж в света, философът се заел да опровергае оракула. Скромността на Сократ е смайваща, както и неговият способ: той се занимава да учи съвременниците си да слагат под подозрение личните си възгледи дотолкоз, че да позволяват други пътища към истината, както и да позволяват личното си неведение. Бенджамин Франклин, откривател и един от създателите на Съединени американски щати, пък е оглеждал един въпрос дни наред. Поуката е: не посягайте към лесния плод - най-близкото и най-видимо доказателство не е най-хубавото.
За справяне с клопките на интелигентността Робсън не пропуща да предложи и практикуването на осъзнатост - като медитация или като държание измежду въртележката на деня: направете пауза (спира потока на мисли, които към този момент познаваме); поемете надълбоко въздух (разплита кълбо страсти и избистря огромната картина плюс детайлите); усетете по какъв начин се чувствате сега (свикваме с незнайното, любуваме се на дейностите си, а не се втренчваме в наградата). В последна сметка книгата може и да ви убеди, че в случай че не слушаме единствено личния си глас, светът се трансформира в по-интересно, занимателно, а и безвредно място.
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Румяна Тихолова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ