Как изчисляваме цената на свободата?
Колко коства свободата? Измерва ли се в територии, човешки животи, филантропична помощ, снаряди? Българският народ отговори на тези въпроси преди съвсем 150 години.
Много българи са не запомнили тази сметка, изключително в последните дни, наплашени или може би окуражени от нервностите на един американски президент. Хора, които доскоро подкрепяха Украйна, желаят тя да изостави своите жители в окупираните от Русия територии. Искат тя да не помни за действителни гаранции, че на следващия ден диктаторът няма отново да нахлуе. Искат агресора да бъде оневинен, а жертвата да поеме отговорност за това, че бе нападната.
Защото това значи апелът " дано има мир ". Всъщност президентът Радев, председателката на Народното събрание Киселова и всички други правилни на Кремъл политици желаят мир непременно, а цената ще я заплати и Украйна, и цяла Европа.
А наивниците им пригласят с опорката " докога ще се води тази война - до последния украинец ли? ". Защото са не запомнили и историята си, и простата аритметика.
Освобождение непременно
Битката за освобождението ни, което означаваме през днешния ден, не стартира с Руско-турската освободителна война, а десетилетия по-рано, с поредност от въстания, които кулминират в Априлското през 1876 година В тези въстания и във войната умират десетки хиляди българи. Някои - революционери и опълченци, други - елементарни хора, избити при потушаването на въстанията, починали от апетит, заболявания и при принудително разселване.
Трудно е да се пресметна какъв брой умират за освобождението ни, само че историците са правили опити. Около 30 000 души българи губят живота си по време на Априлското въстание. Над 100 000 по време на войната. Точният брой е мъчно да се пресметна, само че по всяка възможност сред 150 000 и 200 000 българи умират за нашата независимост.
Тогава българите са едвам 3,5-3,7 млн. души - което значи, че за тези няколко години умират сред 4% и 6% от всички българи.
За последните 3 години в Украйна починалите също са сложни за броене - само че песимистичните прогнози са за над 60 000 души, военни и цивилни. Или под 1% от популацията на 41-милионна Украйна.
Кажете, драги миролюбци, господин президент, г-жо ръководител на Народното събрание, за какво 4-6% от българите могат да умрат за свободата си, а 1% украинци са прекалено много?
Или полезностите, заложени в тези думи, за пръв път ушити от Раковски на български флагове в Белград - " Свобода или гибел " - към този момент не са български?
Какво е по-срамно от един народ, не запомнил главния принцип, поради който съществува? Какво е по-лицемерно от това да зовеш различен да се съобщи, когато си тук, тъй като прадедите ти не са се предали?
Тези хора ги е имало и преди век и половина в България - хората, които са казвали, че ние сме си отговорни, ние сме изплашили тиранина (тогава в Истанбул, в този момент в Москва), ние сме отговорни, би трябвало да желаеме мир. Историята ги е презряла и съвсем изтрила. Това ви чака и вас.
А останалите, които не са не запомнили тези думи и какво стои зад тях, за нас е обединението на искащите - искащите да помним какво значи " независимост или гибел " - и българските и европейски полезности, които стоят зад тези думи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Много българи са не запомнили тази сметка, изключително в последните дни, наплашени или може би окуражени от нервностите на един американски президент. Хора, които доскоро подкрепяха Украйна, желаят тя да изостави своите жители в окупираните от Русия територии. Искат тя да не помни за действителни гаранции, че на следващия ден диктаторът няма отново да нахлуе. Искат агресора да бъде оневинен, а жертвата да поеме отговорност за това, че бе нападната.
Защото това значи апелът " дано има мир ". Всъщност президентът Радев, председателката на Народното събрание Киселова и всички други правилни на Кремъл политици желаят мир непременно, а цената ще я заплати и Украйна, и цяла Европа.
А наивниците им пригласят с опорката " докога ще се води тази война - до последния украинец ли? ". Защото са не запомнили и историята си, и простата аритметика.
Освобождение непременно
Битката за освобождението ни, което означаваме през днешния ден, не стартира с Руско-турската освободителна война, а десетилетия по-рано, с поредност от въстания, които кулминират в Априлското през 1876 година В тези въстания и във войната умират десетки хиляди българи. Някои - революционери и опълченци, други - елементарни хора, избити при потушаването на въстанията, починали от апетит, заболявания и при принудително разселване.
Трудно е да се пресметна какъв брой умират за освобождението ни, само че историците са правили опити. Около 30 000 души българи губят живота си по време на Априлското въстание. Над 100 000 по време на войната. Точният брой е мъчно да се пресметна, само че по всяка възможност сред 150 000 и 200 000 българи умират за нашата независимост.
Тогава българите са едвам 3,5-3,7 млн. души - което значи, че за тези няколко години умират сред 4% и 6% от всички българи.
За последните 3 години в Украйна починалите също са сложни за броене - само че песимистичните прогнози са за над 60 000 души, военни и цивилни. Или под 1% от популацията на 41-милионна Украйна.
Кажете, драги миролюбци, господин президент, г-жо ръководител на Народното събрание, за какво 4-6% от българите могат да умрат за свободата си, а 1% украинци са прекалено много?
Или полезностите, заложени в тези думи, за пръв път ушити от Раковски на български флагове в Белград - " Свобода или гибел " - към този момент не са български?
Какво е по-срамно от един народ, не запомнил главния принцип, поради който съществува? Какво е по-лицемерно от това да зовеш различен да се съобщи, когато си тук, тъй като прадедите ти не са се предали?
Тези хора ги е имало и преди век и половина в България - хората, които са казвали, че ние сме си отговорни, ние сме изплашили тиранина (тогава в Истанбул, в този момент в Москва), ние сме отговорни, би трябвало да желаеме мир. Историята ги е презряла и съвсем изтрила. Това ви чака и вас.
А останалите, които не са не запомнили тези думи и какво стои зад тях, за нас е обединението на искащите - искащите да помним какво значи " независимост или гибел " - и българските и европейски полезности, които стоят зад тези думи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ